/Поглед.инфо/ В рамките на геополитическата доктрина на „Синя родина“ Турция се стреми да укрепи позициите си в средиземноморския регион, включително чрез намеса в регионалните конфликти. Анкара дори пое риска от пряко участие в либийската война и, както показват последните събития, за сега „приключението“ се отплаща, пише The Guardian.

Когато Ваел Амр се качваше на самолета, той не се досещаше, че надеждите му няма да се сбъднат. Вдъхновен от филми за самолетни пътувания, той си представи колко прекрасно би било да напусне завладяната от метежниците сирийска провинция Идлиб „заради екзотична почивка в чужбина“.

Вместо това през март 22-годишният младеж е завербуван от военните в Анкара, след което се отправя през границата към Турция. Оттам Амр направи първото си самолетно пътуване до Либия, където сега "се сражава на опасния фронт на чуждата война", пише The Guardian.

Казаха ми, че ще работя на линията за поддръжка или в медицинските подразделения и ще получавам добри пари. Но бойните действия тук са по-лоши от всичко, с което трябваше да се сблъскам в Сирия. Постоянни близки боеве в тесни улици.“, каза Амр за изданието.

Някои сирийци дойдоха тук за пари, други казват, че подкрепят либийската борба срещу тиранията. Но лично аз не знам защо Турция поиска сирийската опозиция да се бие в Либия. Не знаех нищо за тази страна, с изключение на революцията срещу Кадафи.“, призна той.

В момента Амр, заедно с около 8-10 хиляди сънародници, се намира на 2000 км от дома, като работи като наемник в Либия. И всичко това заради Mavi Vatan или „Синята родина“, амбициозния план на Турция за геополитическо господство в Източното Средиземноморие, обяснява изданието.

14-годишният проект обхваща дългогодишната борба на Анкара с Гърция за разделения Кипър и конкуренцията с Атина и морските съседи Египет, Израел и Ливан за правата за производство на нефт и газ в региона. Но тази доктрина достигна своя връх благодарение на гражданската война в Либия, която още преди да започне през 2014 г., в нея постепенно започнаха да се вливат редица чужди държави.

Конфликтите с чужди ръце“ в Сирия и Йемен също продължават да бушуват. Но в свят, в който Америка губи своето влияние, Либия се оказа „най-обещаващата платформа за регионалните играчи, които искат да получат своя дял от руините на „Арабската пролет“.

Правителството на Националното съгласие (ПНС), разположено в западната част на Либия, е подкрепено от ООН. Но основните му съюзници са Турция, Катар и до известна степен Италия. Той има много ограничен местен контрол и някои не се доверяват на ислямисткия му курс.

ПНС се бори срещу генерал Халифа Хафтар, на когото е наредено от конкуриращия парламент в Източна Либия да оглави самопровъзгласилата се Либийска национална армия (ЛНА). Привържениците на Хафтар го смятат за сдържащ екстремизма, но критиците го разглеждат като потенциален военен диктатор, подобен на Муамар Кадафи. Той е подкрепен от ОАЕ и Русия, както и от Египет, Саудитска Арабия, Йордания, Франция и от „пъстрата компания“ на суданските, а наскоро и от сирийските опълченци.

В края на 2019 г., осъзнавайки, че ЛНА е близо до превземането на Триполи, турският президент Реджеп Тайип Ердоган предприе решителна стъпка. Той обяви открита подкрепа за ПНС, подписвайки нови споразумения, включително относно морските граници и военното сътрудничество, „давайки внимателен отпор“ на стратегическите противници на Анкара в Средиземноморието.

На ПНС му липсваше военна и дипломатическа подкрепа, но със сигурност има достатъчно пари от продажбата на петрол“, казва Анас Ел Гомати, директор на аналитичния център на Sadeq Institute в Триполи. „Това беше разумна стъпка от страна на Анкара: подкрепяйки Триполи, Турция се надява да върне милиарди долари под формата на строителни договори, подписани при Кадафи, и да заеме първо място, когато става въпрос за възстановяването, необходимо след тази война.“

Анкара все повече се изолира на световната сцена, а намесата в Либия е изключително непопулярна сред турските избиратели. Въпреки това „последната хазартна игра“ на Ердоган, очевидно, се отплаща, според The Guardian.

Турските войски, с подкрепата на сирийските бойци, постепенно започнаха да изтласкват ЛНА от заетите позиции. Кулминацията на настъплението беше превземането на ключовата авиобаза Ал-Ватия. След това Хафтар обяви частично оттегляне от фронтовата линия в района на Триполи.

Морската част на споразумението вбеси други средиземноморски страни. Те обърнаха внимание на факта, че новата либийско-турска зона преминава през гръцки води. Европейският съюз заплаши с допълнителни санкции срещу съществуващите турски сондажни операции край бреговете на Кипър.

Но дори ако сделката бъде отхвърлена от международните съдилища, правните битки все още не позволяват на конкурентите на Анкара да разработват геолого-проучвателни проекти в региона. Най-значимото от тях е новото съвместно предприятие на Гърция, Кипър и Израел за изграждане на газопровод, заобикалящ Турция.

Стремежът за контрол над нефта и газа в средиземноморския басейн всъщност изобщо не е икономически проект ... всъщност всичко това се прави, за да се демонстрира политическо влияние“, казва Мустафа Карахан, директор на консултантската компания Dragon Energy.

Разходите за средиземноморските енергийни проекти малко приличат на националните бюджети за отбрана. Това е като надпревара във въоръжаването, където трябва да действате преди съперника., добавя той.

Все пак проектът на Турция Mavi Vatan може да се провали, ако затъне в либийския конфликт. Тя вече се бори срещу Дамаск и кюрдските милиции в Сирия, а също така се противопоставя на влиянието на ОАЕ в Сомалия. Въпреки че Емирствата и Русия са "недоволни от работата на Хафтар", те са заложили на карта твърде много, за да изоставят ЛНА сега.

Сегашната открита война на Турция в Либия е огромен риск. Но през 17-те години на управлението си Ердоган доказа, че не се страхува да поема рискове. Водите на Средиземно море стават все по-топли”, заключава Guardian.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели