/Поглед.инфо/ Това, което се случи преди сто години в Мюнхен, стана известно като „Бирения пуч“. В това има подигравка и презрение. Но в речта на германските националисти на 8 ноември 1923 г. няма нищо смешно. Името на Адолф Хитлер, неизвестният досега лидер на малка националистическа партия, моментално става известно в цяла Германия. И въпреки присъдите в затвора, неговите съпартийци получават признание в цялата страна. Защо? Наистина ли хората в Германия са полудели толкова много, че са повярвали на такъв истеричен клоун?
Най-сериозните автори, писали за Хитлер, предупреждават срещу подценяването на този човек. Хитлер изобщо не е бил шут. Така известният немски публицист Себастиан Хафнер пише: „Хитлер винаги е бил подценяван. Най-голямата грешка на опонентите му беше, че искаха да го направят дребен и смешен. Не беше дребен или смешен. Хитлер беше много лош човек. Великите хора често са лоши. И Хитлер също беше, което не бива да се тълкува погрешно, с всичките му ужасни характеристики, много велик човек, както се показва отново и отново в смелостта на неговата прозорливост и в остротата на неговите инстинкти през следващите десет години".
Йоахим Фест, авторът на това, което обикновено се смята за най-добрата биография на Хитлер, пише за същото: „ако Хитлер беше умрял през 1938 г., той щеше да бъде смятан за най-значимия държавник в историята“. Лойд Джордж, след среща с Хитлер, го нарича най-значимата личност в европейската политика след Наполеон и най-великия германец на ХХ век: той „успя да обедини католици и протестанти, предприемачи и работници, бедни и богати, в едно и сплотена нация.” Това е мнението на най-сериозните политици от онова време и най-проницателните автори на съвремието.
А самата поява на Хитлер на политическата арена преди сто години изобщо не изглежда смешна. Нека обаче започнем от самото начало.
Версайският договор, който Германия е принудена да подпише със заплахи от блокада и глад, се превръща в пълен кошмар за нея. Германия трябва да плати на победителите 132 милиарда златни марки - нечувана сума, два пъти националния доход на страната през предвоенната 1913 г. Освен това, лишена от армия, търговски флот и колонии, Германия е принудена да разпредели по-голямата част от производствения си капацитет за изграждането на кораби за съюзниците и добив на въглища за Франция.
На следващата година правителството във Ваймар, търсейки резерви за изплащане на репарации, решава да наложи изключително високи данъци върху големия германски капитал. В резултат на това капиталите се изливат от страната.
По това време Райхсбанк вече едва издържа. На 31 август 1921 г. Германия ще изплати първия си милиард в златни марки, което ще накара стойността на марката незабавно да падне от 60 на 100 марки за долар. До края на 1922 г. цените ще надвишат предвоенните нива 1475 пъти. При такива условия Германия вече няма как да изплаща чудовищния си дълг.
Франция веднага ще се възползва от критичната си ситуация и, обвинявайки Германия в нарушаване на задълженията си, ще окупира Рур, индустриалното сърце на страната, през януари следващата година.
Окупацията на Рур разкрива огромни перспективи за Франция: нейната тежка промишленост получава въглища и кокс, а елзаските текстилни фабрики получават германски пазари. Франция се превръща в икономически и политически хегемон на Европа.
Лишена от армия, Германия не може да окаже никаква съпротива на агресорите. А опитите за „пасивна съпротива“ са брутално потиснати от французите: на 31 март 1923 г. мирна демонстрация на работници в Есен е разстреляна. Общо по време на окупацията са убити или разстреляни до 400 души.
И без това агонизиращата германска икономика не успява да оцелее след окупацията на Рур. Германската марка се втурва в бездната: през ноември 1923 г. златната марка вече струваше един трилион хартиена, едно яйце – осем милиона марки. Безработицата се е утроила, а детската смъртност е достигнала 20%. Мигновено обеднялото население на страната се връща към състоянието на отчаян глад, което вече е преживяло през 1918-1919 г., когато Германия е принудена да подпише Версайските споразумения. Тогава гладът взема стотици хиляди животи.
И сега Германия отново лежи в средата на Европа, изтощена жертва. Хиляди спекуланти от Америка и източната част на Европа се втурват към богатата плячка. Лихвените проценти на лихварите се покачват с 35 процента всеки ден. Всеки измамник с хиляда-две долара в джоба си би могъл да направи нечувани сделки по това време. Така някой си Ричард Кан, който направи състояние от следвоенната ликвидация на винени складове, купува най-големия държавен военен завод в Германия „Дойче Верке“ на цената на скрап. Това се случва в цялата страна.
Но това не беше най-лошото. Бойците на Коминтерна стават все по-активни в „червените райони“ на страната, а сепаратистите са активни в покрайнините. Германия се оказва на ръба на пълен крах и революционен хаос.
След като навлизат в Рур, французите започват активна дейност за по-нататъшно разчленяване на страната. Идеята беше следната: като се отделят католическите земи на Германия от протестантския север, да се създаде блок от буферни лимитрофни държави от Австрия до Долен Рейн. В същото време Рейнската област трябва да се превърне в република Рейн, а Бавария в католическа монархия под патронажа на Франция.
По същото време Коминтернът възнамерява да отпразнува шестата годишнина от Октомврийската революция в Русия. Комунистите, възползвайки се от кризата, искат да вдигнат общогерманско въстание, за подготовката на което в Германия са изпратени емисари Август Гуралски и Матяш Ракоси. Центърът на въстанието трябва да бъде Саксония, където социалдемократите и комунистите идват на власт през март 1923 г. С помощта на местните власти бойците възнамеряваха да заловят необходимото количество оръжия. В началото на въстанието Ракоси трябва да взриви железопътния мост, свързващ Саксония с Чехословакия, като по този начин предизвика чешка намеса и увеличи хаоса в страната. В същото време Червената армия се готви да дойде на помощ на германските комунисти.
Но германските власти неочаквано демонстрират бързина и решителност. На 13 октомври правителството на Щреземан обявява извънредно положение в Саксония. Плановете за комунистическо превземане се провалят. Едва в Хамбург на 23 октомври комунистите въстават. Но полицията и Райхсверът понасят удара и след 30 часа улични боеве Хамбург е прочистен от екстремистите.
Но едновременно с активизирането на болшевиките Франция се готви да приложи в действие своя план за отделянето на Бавария. Според плана Густав фон Кар трябва да обяви независимост в съюз с французите.
В крайна сметка именно срещу изпълнението на този план започва въстанието на малката националистическа партия в Мюнхен. Въстанието е потушено от полицията. Но всеки, който следи ситуацията в Германия по онова време, разбираше отлично за какво става дума тогава.
Ами ако Кар и французите бяха успели в плана си? В този случай следващият акт на германската драма най-вероятно би бил колапсът и последвалата болшевизация на страната. Но ако Германия, след Русия, попадне в ръцете на комунистите, какво ще очаква Европа тогава? Не е нужно да сте пророк, за да разберете: Париж ще падне следващият, под натиска отвън и настъплението на собствените си болшевики. Което от своя страна означава началото на комунистически хаос в цяла Европа.
Всичко това, разбира се, се вижда ясно не само в Германия. Така в цяла Европа вече се надига широкомащабна реакция срещу френската авантюра.
Въпреки това, първата, която реагира на опита за разпадане на страната, е малката партия на германските националисти в съюз с ветеранската организация „Камфбунд“. Заговорниците искат да арестуват Кар, след това да свалят президента и да обявят национално правителство. Пучът пада. Армията, както се надяват метежниците, не преминава на тяхна страна. Повече от двадесет демонстранти са убити в сблъсък с полицията, а основните заговорници бяха заловени и осъдени за държавна измяна.
Все пак пучистите успяват в нещо и то доста: така са осуетени плановете на сепаратистите и техните френски куратори за разчленяване на страната. Германия е спасена от колапс. И в очите на германския народ хората, които правят това, стават национални герои.
Това всъщност е в основата на симпатиите на германския народ към националсоциализма. Така неизвестният досега лидер на малка партия за една нощ става национална знаменитост. Ето как алчните господари Версай, безумният френски политически авантюризъм, безсрамното ограбване на страната от чужди банкери и лихвари, плюс кървавите мечти на болшевиките за „червените държави на Европа“ завързват възлите на бъдещата европейска трагедия. Това се случва толкова често в историята: това което започва като нещо правилно, завършва като кошмар.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.