/Поглед.инфо/ ОТВОРЕНО ПИСМО

До Негово Светейшество
Неофит,
Патриарх Български и митрополит Софийски
и до Светия Синод на БПЦ

Ваше Светейшество и Ваши Високопреосвещенства,

Осмелих се да ви пиша, провокиран от кризата с църковния въпрос в Украйна, която от близо година непрестанно ескалира и заплашва да взриви единството на цялата Православна църква. Нека да напомня, че нито една Поместна църква не призна новоучредената „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ), не поздрави нейния предстоятел митрополит Епифаний, нито изпрати свои представители на церемонията по неговата интронизация. Нещо повече, Свещеният Кинотис на Света гора също взе решение да откаже искането на Вселенския патриарх Вартоломей атонските манастири да изпратят делегация за участие в тази церемония (макар по-късно, по негова молба, да бяха проводени двама игумени). С други думи дори светогорците, макар да са под омофора на Вселенската патриаршия, категорично не приемат каноничността на новата украинска църковна структура, която беше създадена от две разколнически групировки и под политическото ръководство на президента Порошенко.

С тези свои действия световната общност от Поместни православни църкви даде да се разбере, че за всички тях е абсолютно незаконно патриарх Вартоломей едностранно да разрешава въпроса с „автокефалията” на Църквата в Украйна, понеже това не отговаря на установения каноничен ред. По думите на Бачкия епископ Ириней: „Първият епископ при нас на Изток не е пръв в абсолютен смисъл (отделно от останалите), както е в юрисдикцията на стария Рим, а е пръв в събора (πρῶτος ἐν Συνόδῳ). Според всеизвестното 34-то апостолско правило, един събор без своя пръв епископ (предстоятел) е недействителен, но и предстоятел без събор е несъществуващ. Оттук следва, че Вселенският патриарх няма правото да обсъжда, а още повече да решава, статута на Украинската църква – и по аналогичен начин – на която и да е друга Църква – сам по себе си, надсъборно, самовластно.“

В такъв случай Поместните църкви негласно (а редица архиереи вече съвсем открито!) декларират и, че не приемат т. нар. „Томос за автокефалия на ПЦУ“ за валиден документ, защото чрез него се легализират претенциите на Константинополската патриаршия за присвояване на правомощия и качества, които са присъщи на цялата Съборна Православна църква. От друга страна, недопустими са и амбициите на патриарх Вартоломей за първенство не само по чест, но и по власт в православния свят, които отдавна се подкрепят от различни влиятелни държави и ултралиберални кръгове, поддържащи чужда и противна на нашите догмати „ценностна“ система. Техните глобалните интереси изискват съсредоточаването на надгранична юрисдикция в неговите ръце не само по отношение на т. нар. диаспора, но и в териториите на автокефалните Поместни църкви – както самият той се изразява за „надгранично изцеряване на всички църковни въпроси“. Струва ми се, че изобщо не е преувеличено да се каже, че ако нещата продължат да се развиват в тази насока последиците за единството и съборността на цялата Православна църква ще бъдат катастрофални!

От посоченото става съвършено ясно, че не съществува никаква друга възможност за разрешаването на възникналите проблеми с украинския църковен разкол освен свикването на Всеправославен събор. Няма да изброявам тези проблеми (по-горе бяха отбелязани само най-важните), защото те отдавна вече са известни на всички, само ще назова поне две причини, поради които смятам, че честта и моралната отговорност за поемане на инициативата за свикването на такъв Събор се пада на Българската православна църква.

На първо място, случващото се в Украйна е аналогично и повтаря в огромна степен разкола в Българската православна църква през 90-те години на ХХ век, който бе инспириран и подкрепян от тогавашната държавна власт. По думите на един наш митрополит: „И у нас разколниците се опитаха да ограбят идентичността на Църквата, да разграбят светини, да си присвоят имущество, което не им се полага, и което е най-печалното – по този начин разрушаваха нравствения си облик и убиваха вярата у хората.“ За да бъде преодолян разколът, по инициатива на БПЦ в София през 1998 г. бе свикан Всеправославен събор. На този събор патриарх Вартоломей се постави в услуга на властниците, като настояваше за оставката на патриарх Максим, но българските архиереи му се противопоставиха енергично и безкомпромисно, благодарение на което представителите на Поместните православни църкви взеха решение за утвърждаването на каноничната БПЦ (БП) и на нейния законно избран предстоятел!

В Украйна нещата са значително по-лоши и водещи до далеч по-трагични последици! Още през лятото на 2015 г. определени политически среди и фашизирани групировки подеха призиви за автокефалия, прераснали не след дълго в подпалването на храмове, насаждането на национализъм и призоваване към омраза, което доведе до изключително жестоката смърт на свещеник и монахиня. През изтеклите години насилствено бяха отнети близо три хиляди храма и енории от каноничната УПЦ (МП), а този процес не стихва и продължава с нова сила, като дори след учредяването на т. нар. Православна църква на Украйна само за един месец бяха отнети още над 30 храма и енории, а свещениците са заплашвани с физическа саморазправа, отвличане и издевателства над техните деца и семейства! За разрешаването на украинския разкол въпросът отдавна не е кого да подкрепим: Константинополската или Московската патриаршия, а как да бъдат защитени православните вярващи в Украйна, които се превърнаха в истинските заложници на политическата криза в страната, изродила се в безпощадна религиозна война.

На второ място, Св. Синод на БПЦ (БП) още в началото на 2016 г. реши да предложи отлагането на Великия и Свят събор на Православната Църква на остров Крит, като обърна внимание на редица „подводни камъни“, които се крият в неговите проекторешения. Впоследствие с подобни мнения излязоха и Светите Синоди на други Поместни православни църкви, но организаторите на Събора не взеха предвид тези съвсем основателно и добронамерено отправени забележки, в резултат на което бяха оттеглени заявките за участие (в хронологичен ред) на: Българската православна църква, Антиохийската патриаршия, Грузинската православна църква, а накрая и Руската православна църква. От участвалите в Събора архиереи цели 33-ма епископи (сред тях редица авторитетни богослови) отказаха да подпишат документа "Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят", като някои дори излязоха с публични обяснения за своята позиция. Мнозина анализатори обръщат внимание, че и в документа „Тайнството Брак и препятствията за него” е оставена отворена вратичка, която може да се използва от недобронамерени тълкуватели с претенцията, че в него се съдържат предпоставки за утвърждаване на хомосексуалния брак!

На един общ православен форум би могло да се разгледат тези деликатни моменти, а и някои други конфликтни решения, приети от Константинополската патриаршия напоследък, като например разрешаването на свещенослужителите да встъпят повторно в брак, въпреки свещените правила на Вселенските събори, които категорично го забраняват. По такъв начин утвърдените от всички Поместни църкви становища по спорните въпроси вече ще имат силата на Съборно решение, което е валидно за всички православни християни!

Затова определено смятам, че свикването на Всеправославен събор е крайно наложително както за преодоляването на разкола в Украйна, така и за разрешаването на редица значими проблеми, които неотменно стоят пред нашите вярващи. Както вече споменах, честта и моралната отговорност за поемане на инициативата за свикването на такъв Събор се пада на Българската православна църква!

Ваш верен в Христа: Валентин Велчев

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време. /Прочетете долу/