/Поглед.инфо/ Три пъти поред избиран за президент на Партията на европейските социалисти, Сергей Станишев е едно от най-разпознаваемите български лица на трудния терен на европейската политика. С експертизата си и опита на министър-председател на България по време на т. нар. тройна коалиция, Станишев често става автор на нови решения за ЕС в името на социалното равенство, докато у нас е подлаган редовно на „другарски“ огън. Потърсихме Станишев за опасенията му за бъдещето на Стария континент, на страната и на БСП.

Г-н Станишев, ново десетилетие, нова Европейска комисия – това значи ли нов късмет за европейците, или предвещава нови предизвикателства?

Късметът идва при подготвените, защото нищо не се дава даром. А че ще има предизвикателства, е ясно – и пред Европейския съюз, и пред България. Важно е да осъзнаем ние като общество, а и като държава, че ЕС много бързо се променя. Появяват се нови политики, които ще изискват адаптация. Длъжни сме да си намерим мястото в тях. Един пример е политиката за отбрана и сигурност. Виждаме как светът става все по-несигурен и все по-нестабилен. След 1989-а г. имаше една доминираща сила в света – САЩ и се възприемаше като константа. Все повече обаче личи как центровете на икономическото развитие се изместват. Америка се префокусира от Европа към тях, като особен акцент тук е Китай, както и към зоните на конфликти. От друга страна, влияние оказват и множеството кризи в света – в Латинска Америка, в Близкия изток. Очевидна е вече фрактурата в отношенията между Съединените щати и Европа. Какво означава това обаче за ЕС? Означава, че той трябва да започне да се грижи повече за себе си, за своята сигурност и да си извоюва автономна роля в света, за да има влияние.

А да си върне диалога с Русия?

Винаги съм настоявал за градивен диалог с Руската федерация. Неслучайно в миналия състав на ЕП предложих да се възстанови той и малко не достигна да бъде прието предложението на социалистите и демократите. Извинявайте, но по време на Студената война имаше повече диалог с Москва от сега. Това е недопустимо.

Живял съм по времето на Студената война и категорично не го искам в живота на децата ми. Да, има различия между ЕС и Русия по редица въпроси, особено заради анексията на Крим, но това не означава, че трябва да се прекъсва диалогът по куп други теми, свързани със сигурността, международните отношения и правилата.

Виждаме, че много от днешните кризи – в Близкия Изток, в Либия – не могат да се решат без Русия. От друга страна, светът се преформатира, а новите реалности не са вкарани в рамка. Все още се намираме в старата, заложена от далечната 1945-а година с ООН, НАТО и всички останали институции. Те са в криза и това е безспорно, а ЕС преминава в нова фаза от своето развитие.

Това зелената фаза ли е?

До голяма степен. Особено внимание искам да обърна върху новата „зелена” сделка. Тук не става въпрос просто за някаква политика, която се налага от политиците като „модерна”, това е цяло обшествено движение. В Белгия, но и не само там, ученици излизат от училище, за да организират и провеждат многолюдни протести, свързани с опазването на околната среда. Но е погрешно схващането за нейното опазване само с издигането на плакати за бъдещето на планетата. В крайна сметка, планетата ще оцелее. Въпросът е дали човечеството ще оцелее и как, и кой ще плати социалната цена... Задача и предизвикателство пред нас. Има ясно осъзнаване, че е необходима дълбока промяна в политиката на Европа и вече се представени основните контури от ЕК. Но това поражда страх и несигурност в редица страни, включително и в България, за смисъла на намаляването на емисиите на въглероден диоксид, за производството на нашите ТЕЦ-ове и мини. И притесненията са обосновани.

Къде сме ние в тази нова политика?

Ние трябва да осъзнаем, че тази политика не касае само ТЕЦ-овете, а цялото отношение към прирордните ресурси, използването им, рециклирането и начина на консумация. Става въпрос за средата на живот, която оставяме на следващите поколения. Виждаме кризата в Перник, която днес е в устата на всички, виждаме замърсяването на въздуха. Тези проблеми изискват от българските институции, от политиците, а и от партиите много активно включване в дискусията за европейските промени. Ще се включи ли България и ще отстои ли своя интерес?

В Европа този разговор вече започна. За разлика от зелените, които казват: „зелена революция, максимално бързо всички производства да спрат”, социалистите разбират, че за да бъде животът по-добър утре, не бива той да се превръща в ад сега, за настоящето поколение. Затова в близко бъдеще ПЕС ще организира голям форум, за да обсъди рисковете на този преход и как трябва да изглежда икономиката на ниските емисиии, която в същото време да не застрашава различните групи на обществото. Проблемът на България отново е, че се намираме в изчаквателна позиция, да чуем какво се договарят „големите”. Е, нямаме ли собствена позиция? Трябва да изработим наша визия и да намерим партньори, с които да я отстояваме. Сами не можем и го видяхме ясно с пакета „Мобилност”.

Кои могат да са тези наши партньори?

По различните въпроси – различни страни. Не е тайна, че има натиск и срещу ядрената енергетика от много държави и от „зелените”. С Франция, Словакия, Унгария бихме могли да работим заедно за развитието й. В противен случай рисковете за нас са по-големи. Време е в България да седнем на една маса и да обсъдим всички предстоящи трудности и проблеми, за да излъчим общи идеи за преодоляването им. Не можем да разчитаме само на дерогации, отказвайки да извършим каквато и да реформа.


Със зам.-шефа на ЕК Франс Тимерманс

БСП обаче изглежда сама в борбата си по тези теми. Тук „зелените” правят политики с десницата, а тя, от своя страна, е твърде разпиляна...

Виждам, че покрай кризата с Перник, БСП подема зелената тематика, което е естествено и правилно за една лява партия. Въпросът е тя обаче да не бъде използвана само инцидентно, защото сега се е появил повод за искания вот на недоверие срещу управляващите, а да се работи системно и да се предложи алтернативна политика. Без съмнение, това е управленска криза.

Как изглежда тя от Брюксел и Страсбург?

Както за всеки български гражданин – недопустима в 21 век. Да не се вземат  изпреварващи мерки, а да се чака до последния момент заради изборите е безумно.

А смятате ли за правдиво един от всички виновни – министър, да бъде подведен под отговорност и вече седмица да стои в ареста?

- Вижте, няма как да не се носи политическа отговорност в такива случаи. Виновник не е един, защото твърде много институции са участници във формирането на политика във водния сектор и е трябвало да се ангажират с правилното управление на водния ресурс, а не са го сторили.

Значи вотът на недоверие, иницииран от БСП, е навременен и правилен?

Мисля, че опозицията нямаше да е на мястото си, ако не беше поискала вот на тази тема. Това, което хората очакват обаче, не е просто разразяването на една политическа кавга между опозиция и управляващи. Те очакват да се намери решение. Надявам се да се види състезание на експертни визии с конкретни мерки.

Изглежда ли сякаш това е първият по-сериозен опит на БСП да си влезе в ролята на опозиция?

Не бих казал. Но очевидно в последните години, особено в парламентарната ни дейност, липсваше системна опозиционност, за да може тя да прерасне в алтернативност. Най-лесната задача на опозицията е да критикува управляващите – това всички го умеят, ако щете е и национална черта. Много по-трудно е обаче да се премине от това ниво на нивото на алтернативност – хората да видят, че ти си по-добър от сегашното управление и че можеш да се справиш с тези проблеми. Да ти повярват. По-добрият винаги печели. Това, за съжаление, не се вижда в БСП.

Вижда се едно скачане от казус в казус, а не налагане на теми, важни за обществото. Другото, което ме притеснява, е, че БСП като че ли позагуби социалния си облик. Като наблюдавам европейските и световните тенденции за създаване на устойчиви модели и грижа за хората, мога да прогнозирам, че ГЕРБ ще се опита да заеме социалната ниша, защото БСП доброволно се оттегли от нея. Години наред в България се знае, че БСП е социалната партия и това е нейна основна черта. Нейната физиономия, запазена марка. Но сега се изобрети „левият консерватизъм“ и партията се впусна в надпревара най-вече с националистическите формации в много по-тясна ниша.

Левицата винаги е била партия на бъдещето, на модерността, на проектите за утре, а не на носталгията по миналото. И затова виждаме в последните 3 национални избора как малко не ни достигна да ги спечелим. Да не говорим за тежките грешки на ръководството – 4 месеца да спре парламентарната дейност на нашата група в разгара на кампанията за евровота. При това без достатъчно убедителна мотивация, а със самоубеждението, че правителството ще падне и ще има предсрочни избори. Е, този сценарий не се случи, а ние се прибрахме мълчаливо и с подвита опашка...

Да разбирам ли, че докато ГЕРБ работи в управлението „на парче”, то опозицията прилага същия модел и се опитва да коригира грешки „на парче”?

Уви, точно така излиза.

Защо й е на партията да рови в нишата на патриотите и какъв електорат се надява ръководството да извлече от там?

Неведнъж съм казвал, че това е една от големите грешки. Може би някой е заблудил председателя на БСП Корнелия Нинова. Чувал съм социолози да я наричат „българския Орбан”. Само че една лява партия няма как да бъде като „Фидес”. Да, Орбан има силни политики в някои области, но наред с това той възстановява едноличен авторитарен режим, който по същество е завършен модел на режима „Борисов”, макар с други средства. Тогава защо й е на Нинова да се отъждествява с Орбан? Когато една лява партия скача в пространството на консерваторите, тя губи достъпа до центъра, до хората, които се интересуват от политиката, но не са ангажирани, обвързани с никоя партия и разчитат на прагматичните и разумните решения за професията им, за бизнеса. Центърът не обича крайностите. През 2017 г. ние изпуснахме огромен шанс на парламентарния вот след победата на президентските избори, защото изплашихме много хора. Анализатори ме питаха по този повод: „Как допуснахте да има протестен вот срещу партия в опозиция?!”. Абсурдна ситуация. И тогава, и за последните европейски избори призовавах за много сериозен анализ, а не за замитане под килима на слабостите, защото в противен случай допускането на същите грешки е предизвестено.

Тогава БСП пак я чакат изборни загуби?

Всичко е в ръцете на БСП. Безспорно е износването на ГЕРБ след 10 години в управлението. Налице е сериозна умора. Но досега, за последните 3 години, хората предпочитат ГЕРБ като по-малкото зло, а не нас. Има ли вълна, никакви механизми като контролиран вот и въздействие от институциите не могат да я спрат.

Кой изпусна гребена на вълната на промяната с местните избори?

Много говорих тогава. Но понеже никой не се вслуша, беше по-лесно насреща ми да отговорят, че критикувам само защото отново съм искал да бъда лидер на БСП. Не могат да разберат, че един член на БСП, който е бил лидер на тази партия, не може да не се безпокои, когато вижда резултатите и грешките.

Много често ви броят изборните загуби срещу Борисов...

Да, имал съм и загуби. Но е факт е, че за 30 години преход БСП е имала един единствен успешен пълен мандат, по време на тройната коалиция. Освен това след загубата през 2009 г. имаше много сериозна опасност БСП просто да бъде разбита и да изчезне. Спомнете си, че тогава Борисов дори казваше, че тя трябва да бъде забранена. Оцеляхме с 40 депутати и не само оцеляхме, а само след 4 години успяхме да свалим Борисов от власт. Друг е въпросът, че после не се получи това, което искахме. Когато някой в БСП постигне тези резултати, тогава ще си говорим.

Защо БСП става най-интересна за обществото, когато има тежки вътрешни борби в нея?

Може би е така само за медиите, но не мисля, че е вярно за обществото. Един човек, който не е член на партията, какво го интересуват вътрешните борби? Те се отразяват зле на имиджа на БСП. Затова винаги съм настоявал да спре братоубийствената война и вътрешната саморазправа, която се инициира от ръководството. Помните, на един конгрес се обявяваха списъци с вътрешни врагове, на други формати се сочеха с пръст членове. Какъв сигнал излъчва БСП към избирателите си? Слава Богу, тя е доста по-различна от ГЕРБ и това е силната й страна. В нея винаги е имало дискусии, спорове и различни мнения, имало е демократичност. Никой не може да го отрече. БСП е длъжна да запази това различие с ГЕРБ. А виждам тенденция за промяна на характеристиката й и съм много разтревожен. Това не е атака, срещу когото и да било. Вече ме питаха през 2017-а г.: „Защо ни предлагате Борисов с пола”? Тогава не се съгласих, но вече е налице преформатирането на БСП от широкоскроена в лидерска партия с вожд и членска маса.

Какво коства на БСП изхвърлянето от ръководните й позиции на членове с безспорна експертност по критерий „мандатност”?

Това е псевдопромяна. Въпросът винаги е опирал до това може ли един човек да върши работа, или не. През 2013 г. промяната в състава на парламентарната ни група беше не по-малка от тази през 2017-а. От 83 избрани депутати повече от 60 бяха за пръв път в парламента. Но имаше ядро на много опитни хора, които останаха в групата. Други просто се оттеглиха доброволно, без скандали. А сега това „обновяване” се наложи силово. Но промяната не може да е монопол на Корнелия Нинова и Кирил Добрев. В годините БСП непрекъснато се е променяла.

Има ли монопол в налагането на позициите, излъчвани от БСП?

Мнението и различните позиции не могат да бъдат спрени. В крайна сметка, или ги имаш, или не. Ще ви кажа нещо много важно – опозиция в БСП не съществува. Това е фалшиво твърдение. Има хора, достатъчно самостоятелно мислещи, които изразяват различно мнение. Те не са структурирани в една организация и не действат единодушно. Разбира се, по-лесно е да се посочат като врагове като им се залепи етикет.

На „Позитано” 20 говорят, че това е групировка, която действа с Бойко Борисов и в негова полза, г-н Станишев.

Невярно и фалшиво обвинение. Една Велислава Дърева, писала най-разбиващите статии за управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, тя ли работи за него? Или Георги Пирински? Бях обвинен, че съм обявил Борисов за държавник и това било различието между мен и ръководството. Нека припомня кога се случи това – когато премиерите на ЕС миналото лято обсъждаха ключовите позиции и предложиха моята кандидатура за председател на ЕП. Тогава получих подкрепа и от българския министър-председател. Естествено е да кажа, че по този въпрос се е изявил като държавник. За разлика от казуса с Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, например.

Как очаквате да приключи широко промотираният пряк избор на председател в БСП?

Този пряк вот звучи много красиво и демократично, но вместо механично броене на бюлетини, трябва да послужи като политически инструмент за БСП – за нейното представяне, за нейното енергизиране преди президентските и парламентарните избори догодина. Тези вътрешни избори трябва да мобилизират хората и да ги нахъсат, а в същото време да целят и събиране на периферен вот. В Италия в такъв вот може да участва всеки, не само партийните членове и се е случвало бюлетини да пуснат над 2 милиона души. Ако се провежда просто като апаратен механизъм, този пряк избор няма да направи БСП по-силна. В момента няма енергия и желание сред членовете, те не са мотивирани. За какво отиваме на пряк избор и на конгрес? За да преизберем председателя и да назначим нов, по-удобен Национален съвет? Така изглежда сценарият в момента.

В европейските партии, където такъв пряк избор съществува, лидерът след това се прелегитимира пред конгреса и се отчита пред него. А не - лидерът е избран над партията и само Господ над него.

Имам още едно сериозно притеснение. БСП се нагърби с провеждането на пряк избор – нещо, в което държавата се проваля. И точно защото ние винаги сме били за честни и прозрачни избори, всяко съмнение в честността на прекия вот удря легитимността не само на новия лидер, но и на партията да управлява.

Това е огромен репутационен риск за БСП – при положение, че винаги сме се борили срещу начина, по който ГЕРБ правят избори, не можем да си позволим и най-малкото съмнение в честността на нашите си, вътрешнопартийните избори. А всичко дотук поставя много въпроси. Правилата за прекия вот бяха приети силово, загърбвайки Комисията по партийна дейност. Всички разумни предложения бяха отхвърлени на пленума. А това издава или инат, или страх. Все пак още не е късно да се променят правилата и при добра воля на ръководството да се разсеят всички съмнения в процедурата за избор на председател на партията.

След като вие нямате намерение да се кандидатирате за лидер на БСП, виждате ли фигура, подходяща да се яви като опонент на Корнелия Нинова?

Първо, незаменими хора няма. Второ, не забравяйте, че Нинова беше избрана на конгреса с 51% , след като на първи тур взе доста по-малко гласове. Въпросът не е в един човек и не е да се фокусираме върху днешния председател, който и да е той, а в това има ли БСП необходимите инструменти да се бори за властта. Между другото, от 1 година, ако не и повече, се наблюдава тенденция Националният съвет на партията да се представя като някакво зло. А това е ръководният орган на БСП между заседанията на конгреса.

Виждате ли Корнелия Нинова като подходящ премиер на страната, в случай, че партията спечели парламентарния вот?

Въпросът не е дали аз я виждам, а избирателите.

БСП внесе вот на недоверие, но готова ли е да вземе властта?

Ако изглежда сякаш не е готова, това не е добре. Обществото дава доверието си на онзи, за когото е убедено, че ще донесе стабилност в управлението.

А как коментирате тежкото финансово състояние на партията, послужило за добър повод за флирт между нея и ГЕРБ в контекста на субсидиите и светкавичното им вдигане?

Когато играеш популистки игри, падаш в същия капан. И ние допринесохме за целия този хаос със субсидиите на партиите. По мое време партийната субсидия беше драстично увеличена. Мнението ми не се е променило оттогава – по-почтено към хората е партиите да получават пари при ясни правила и отчетност, за да бъдат независими и да защитават интересите на обществото. В САЩ цялата система е толкова монетизирана и всичко опира до това кой колко е събрал, за да се впусне в президентска или кметска кампания. В този смисъл питам – политиката състезание на чували с пари ли е, или на идеи за управление? Правилно се увеличи субсидията на 8 лева на глас, но си остана и горчивото усещане за задкулисие.

Г-н Станишев, как се справяте с нелеката задача да възпитавате малките си деца в две страни – България и Белгия?

Трудно, няма да го крия. По-голямата част от времето сме в Брюксел, което налага майка им всяка седмица да пътува за България, защото работи тук. Аз също често пътувам и де факто имаме ограничено време с тях. Но имаме силна връзка с децата и обичаме да сме заедно. Преди да се подготвя за годишната пресконференция в София, трябваше да помогна на Дария за училищен проект за коледната ваканция.

Какъв език говорят Дария и Георги?

Български! Категорично! Но е голям плюс, че освен задължителния английски, който така или иначе днешните деца научават, Дария и Георги сега имат възможността да научат и френски, а той е много по-труден.


Щастлив с Дария и Георги 

Бихте ли ги насочили да се върнат у нас, когато завършат образованието си?

Разбира се, те са там, докато аз съм там. И се надявам, че ще учат и работят в България. Но светът вече е толкова широк и отворен, че е трудно за който и да е родител да се опита да задържи децата си или да ги задължи да живеят някъде. Проблемът в България е, че не се прави достатъчно да задържим талантите си и да ги насърчим да реализират мечтите си тук. Сигурно и моите деца много ще пътуват, в крайна сметка, целият свят е в движение.

Може би вече не толкова във Великобритания? Ще й олекне ли на Европа от Брекзит?

Там тежкият популизъм победи. Но и Великобритания, и Европа се умориха от тази тема. Точно затова ЕС трябва да започне да прилага новите си политики, за да излезе по-силен, като земя на стабилност, а не разцепен на 27 различни национални политики.

Снимки: Агнес Методиева и личен архив

Източник: Лупа.бг

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели