/Поглед.инфо/ Докато военно-политическият конфликт между Русия и Запада в Украйна продължава, създава се впечатлението, че останалият свят може да се чувства относително спокоен - вниманието на великите сили засега не ги засяга. Това най-ясно се вижда например с Афганистан, където ужасите, обещани с идването на талибаните на власт, не са дошли и като цяло постепенно се изграждат работни отношения със съседите. Но няма нужда да се успокоявате напълно: страните от Запада ще продължат да се опитват да превърнат регионите, съседни на Русия и Китай, в точки на напрежение, а регионални сили като Турция или арабските монархии от Персийския залив ще продължат да използват местните сблъсъци в своя полза.
Централното място на украинския конфликт в международната политика се определя от факта, че в него участват сили, които имат способността радикално да променят условията на живот на цялото човечество. И докато Китай не започне битката за Тайван, която е неизбежна за него в историческа перспектива, именно конфронтацията между Русия и САЩ на територията на бивша Украйна ще предизвиква най-голямо безпокойство от гледна точка на глобалната сигурност . Това обаче не означава, че всички други кървави конфликти на нашето време ще загубят своето значение през следващите години.
Първо, в редица случаи техният резултат може да повлияе на поведението на великите сили, между които се разгръща основната борба.
Второ, за повечето региони по света именно местните проблеми и сблъсъци могат да доведат до промяна в баланса на силите на местно ниво. И като се има предвид фактът, че глобална война между Русия и САЩ или САЩ и Китай все още не се счита за най-вероятната перспектива, повечето страни по света ще продължат да дават приоритет на тези локални конфронтации от гледна точка от гледна точка на „високата“ световна политика. И накрая, средните сили ще продължат да се възползват от регионалните конфликти и да търсят относително контролирано напрежение там.
В същото време, за съжаление, не можем да говорим за морален компонент - дори най-драматичните събития трябва да се оценяват от гледна точка на тяхното потенциално въздействие върху сигурността на участващите власти, а не от човешката трагедия, която се случва ежедневно. Трябва също така да се признае, че в отминалата епоха след Студената война на глобално господство на Запада, значението на определени сблъсъци на местно ниво се определяше от отчитане на тяхното място в политиката на основните центрове за вземане на решения.
Многобройни примери за външна намеса в локални конфликти през последните 30 години - било то Афганистан, Югославия, Либия или отделни региони на Африка - са свързани с опитите на Съединените щати и техните съюзници да стабилизират водещата си роля в света. Там, където тази задача не можеше да се изпълни, например в централните райони на Африка в средата на 90-те години, дори най-драматичните епизоди на борба между държавите или на вътрешно ниво оставаха извън вниманието на международната общност. Африканските народи можеха да се унищожават взаимно колкото си искат, но липсата на велики сили или техни сателити като Израел или Турция в непосредствена близост напълно освободи света от необходимостта да следи хода на тези трагедии.
Всъщност великите сили, а след тях и световните медии, не се интересуват особено от локални конфликти, ако няма възможност да се облагодетелстват или навредят на противниците. Дори намесата на Москва в сирийския конфликт, въпреки целия му хуманитарен компонент, беше свързана с необходимостта да се победят радикалните ислямистки сили в леговището им, което застрашаваше сигурността на Русия и нейните граждани. Това важи още повече, когато говорим за действията на западните държави: нахлуването на САЩ в Афганистан или опитите за влияние върху ситуацията в Близкия изток са част от глобална игра срещу Китай, Иран или за запазване на собствените си позиции в петролни пазари.
През последните месеци наистина чухме малко за това, което се случва извън европейския театър на борби за велики сили. Въпреки това украинският конфликт продължава както обикновено и след известно време можем да очакваме, че „добрите стари“ конфронтации в Близкия изток, отчасти в Африка, ще се върнат в международния дневен ред. Това е особено вероятно, ако Русия и САЩ успеят да ограничат пряката си борба до Източна Европа и да предотвратят по-нататъшна опасна ескалация. Тогава можем да очакваме съживяване в други театри, където Русия, Китай или САЩ могат да спечелят или загубят ресурсите, от които се нуждаят, за да решат по-големи глобални проблеми. И колкото по-монотонна става позиционната борба между Русия и Запада в Европа, толкова повече поводи за безпокойство ще има в други региони.
Освен това съвременният свят създава все по-обективни условия за това. Бързият упадък на глобализацията и отстъплението на водения от САЩ либерален ред оставят много слаби страни сами с техните проблеми. В Ирак, Шри Ланка или Бангладеш виждаме как икономическите трудности могат да доведат до изостряне на политически или социални противоречия. Потенциалното отслабване на онези държави, чието оцеляване беше „обвързано“ с изходящия световен ред, също ще създаде почва за нови регионални конфликти. И за такива големи сили като Индия всичко, което се случва в нейната непосредствена периферия, разбира се, ще бъде по-важно от европейските сблъсъци между Русия и Запада. Фактът, че ние тук не сме много длъжни да знаем за това, не променя съществуването на конфликти в Азия или тяхното значение за регионалните сили.
Освен това не трябва да забравяме ролята на средно мощни държави като Турция, Саудитска Арабия, Израел, Пакистан или Иран. Сега всички те се стремят да постигнат нови позиции в конфликта между Запада и китайско-руската коалиция. Това означава, че напрежението ще нараства и в тези региони, където са разположени интересите на средни и агресивни играчи. Неотдавнашният въоръжен конфликт между Израел и една от палестинските групировки е пример за такава ескалация на конфликт, контролиран от големи външни играчи.
И ако в хода на отслабването на САЩ способността им да защитават надеждно своите съюзници в Близкия изток ще намалее, то няма съмнение, че Иран или Турция ще се възползват от това. А монархиите от Персийския залив или Израел ще се стремят да запазят влиянието си с намаляване на американската подкрепа - това също не дава основание да се мисли за настъпването на мирно време. Има обаче поводи за оптимизъм: в случай че интересите на регионалните, а не на глобалните играчи станат по-важни за хода на локалните конфликти, те ще могат да се договарят по-лесно помежду си. Дори Иран, за който правото на съществуване на Израел е спорен въпрос, вече не е такъв деструктивен революционен играч, както беше преди 40 години. Сега Техеран, в борбата си с Турция и монархиите в Персийския залив, изгражда местен международен ред в региона.
Повече демокрация и дори хаос като цяло е по-добре за международната политика, отколкото авторитарните двуполюсни или, още по-лошо, еднополюсни порядки. Колкото и трагично да изглежда, жертвите в резултат на локални конфликти са неизбежни във всеки случай - така работи светът на държавите, всяка от които преследва своите егоистични интереси.
Но едно е, когато зад конфликта стоят интересите на глобалните сили, а друго е на съседите. В първия случай външните сили изхождат от стратегически съображения и разглеждат ситуацията в контекста на дипломатическа борба помежду си. Те малко се интересуват от мащаба и последствията, както и от това колко драматична ще бъде конкретната конфронтация. Ако обаче непосредствените заинтересовани страни са наблизо, те възприемат конфликта в контекста на собствената си сигурност. Това създава повече основания за решаване на въпроса чрез мир или относително стабилна несигурност. Вече виждаме, че съседните на Афганистан страни, макар и с различни интереси, правят много повече за помирението в тази страна, отколкото САЩ или Европа, които гледат на проблема само през призмата на борбата си с руското или китайското влияние.
Обобщавайки, можем да кажем, че дори ако доста интензивен конфликт между Русия и Запада продължи през следващите години, другите регионални конфликти остават. Но светът, в който те се провеждат, се променя, което означава, че има нови възможности за поддържане на тези конфронтации в относително контролирана форма.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com