Както изглежда, тези стандарти са продукт на крайноляво групово мислене. И няколко точки тук:
Поне един от водещите или поддържащите актьори трябва да е от малцинство, а около тридесет процента от всички роли трябва да са на жени, инвалиди, лесбийки, гейове, бисексуални и транссекусални.
Същото важи за кастингите, екипите, стажантите, гримьорите, момчето което носи чая, монтажистите и тнт. Сигурно изброих няколко в повече, но човек никога не знае.
Според новите правила, историческите и филми и тези фокусирани върху определени периоди са музейни парчета, освен ако не искат да плюят на неверничеството си и да направят Хамлет, Патрокъл или д'Артанян, който разбива всички норми и разбирания.
Това е приемливо в театъра. Човек може да очаква лек бенгалско-британски акцент в "Когато добавям цветове на хамелеона", ако Ричард Трети е на сцената в Калкута. Все пак Нома Думезвени игра Хърмаяни Грейнджър в Лондон.
Но в един филм се очаква поне малко исторически реализъм. Е, не повече. Класиките, които вече се изтеглят и биват оплювани от академичните сред сега са недостижима зона в киноиндустрията. Или поне недостижима от гледна точка на историческата акуратност.
Следването на академичната общност от Академи вече е тенденция. Квотите не са само за Оскарите. Изследване от 2013 например, показва, че без позитивна дискиманция, Харвард ще стане 43 % азиатски, 38 % бял и само 0,7 % чернокож.
Американо-азиатската популация е пет процента. И това не е всичко.
Сега научаваме, че Американската психологическа асоциация търси как да лекува заразата на капитализма и да излекува разруши институционалния расизъм.
Тук историците могат да намерят едно ехо от по-ранни времена, когато психологията беше използвана като политическо оръжие срещу престъпленията на мисълта в една друга внушителна велика сила.
Като оставим развлеченията настрана, кино институциите, които гърмят или се самоубиват, могат само да ни натъжат или да ни накарат да се чудим дали не трябва да оставим пазарът да реши и да изградим нови институции, където политкоректните правила не важат.
Исторически не може да има неутралност, когато се изправяш срещу идеолози - те трябва да бъдат балансирани или прогонени. Е, какво спира тези, които са против въпросните мрачни тенденции да финансират собствена версия на академичната общност и киноиндустрията, следвайки принципите на меритокрацията наистина?
Няма липса на медийни къщи, контролирани от поддръжници на свободата, което все пак възпрепятства контрола на монопола на информацията от едностранната медийна ехокамера.
Защо да не започнем и отделни университети? Защо не и независими филми, оценявани от неутрални медии?
Пазарът със сигурност ще реши на базата на истинското качество на изпълнението и представянето. Ако всички първостепенни институции започнат да подкрепят или налагат квоти на идентичността, логическото заключение е, че имаме една самозабравила се бюрокрация с комисари на "многообразието", които ще сринат икономическата рентабилност на институциите, както и ще подкопаят доверието на обществеността, които и без това са скептични за националните медии и експертите от типа "има седемстотин пола".
Има доста голяма пазарна липса, която да се запълни.
Но в крайна сметка нека няма недоразумения относно това, което се случва наистина. Живеем в една революционна ситуация.
"По време на период на революция, само тази литература, която промотира консолидацията на работниците в борбата им срещу експлоататорите е нужна и прогресивна", казва Троцки.
Подчинението на литературата на политиката, на независимата мисъл на историческата нужда ни навява меланхоличен полъх на ХХ век, но уроците на мрачната епоха са бързо забравени.
Нищо не е чак толкова свято, нито едно съвместно съжителство не е възможно с такава фанатична проповедническа сила. Всичко ще бъде съдено по тези революционни парадигми, и ако нещо не се впише, насилственият егалитаризъм ще действа.
Вече виждаме как изкуството става инструмент на идеологията. Качеството, красотата и стабилността - всички се жертват за насилственото равенство на резултата от тези безумци, които искат Просвещение, а всъщност гонят химера.
Разбира се, това никога не би било възможно без да се жертва качеството и точно като при всеки революционен режим в историята, феновете на поредната идеологическа мода отново ще бъдат архитекти на собствения си колапс във всяка степен.
Превод: СМ
