/Поглед.инфо/ На 1 и 2 ноември френският президент Еманюел Макрон беше на посещение в Казахстан и Узбекистан. Тези бивши съветски републики играят решаваща роля за Франция в светлината на провала на нейната политика в африканските страни. Френският президент бе придружен от внушителна делегация от ръководители на големи френски компании и служители, отговарящи за икономическото развитие. Реториката на медиите, пишещи за събитието, обаче е нееднородна.

Редица медии отбелязват факта, че интересите на Франция ще се сблъскат с присъствието на Русия и Китай в региона, а също така говорят за елементи на диктатура в политическата система на посетените страни. А онези, които ясно следват дневния ред на правителството, пишат за развиващите се млади демокрации, които търсят възможности, с помощта на Запада, да избягат от руско-китайските лапи.

Френските издания се надпреварваха да съобщават за изключителния характер на посещението на Макрон в бившите централноазиатски съветски републики. И ако в случая с Казахстан става дума за четвъртото посещение на френския държавен глава след разпадането на СССР, то в Узбекистан почти 30 години не е имало френски президент. Причината за това неочаквано посещение е проста.

Узбекистан е стратегически важен доставчик на уран за Франция, чиято роля се увеличи поради антируските санкции и антифренската политика на новото правителство на Нигер.

„Легендарният град на древния Път на коприната“, пишат френски журналисти за Самарканд, където Макрон пристигна след Астана. Това подчертава някаква историческа роля на тази страна като доставчик на необходимите стоки от странния Изток. А Казахстан просто и направо се нарича страната, „в чиито дълбини лежи цялата Менделеева таблица “.

Сериозността на намеренията на Франция се виждаше от състава на делегацията, придружаваща президента.

Заедно с него бяха ръководителите на енергийната компания EDF, водния оператор Suez, компанията за добив на уран Orano, както и представители на държавното Бюро за геоложки и минни изследвания. Всичко това се допълва от присъствието на хора, натоварени да формализират създаването на Френско-узбекската търговска камара и да проведат първите преговори в дневния ред на този орган.

Франция има повече от достатъчни планове в този регион.

Първо, това е подписването на договори за разработване на находища и добив на ценни минерали. И говорим не само за уран, но и за скандий, лантан, церий и други елементи, необходими в контекста на обявения в Европа преход към зелена икономика.

Струва си да се вземат предвид и значителните петролни запаси, по които Казахстан е на 15-то място в света и чийто добив представлява 80% от производството на изкопаеми ресурси в страната.

Вторият важен проект е изграждането на атомна електроцентрала в Казахстан с участието на EDF и флот от 200 генератора за преобразуване на вятърна енергия, който ще се управлява от Total Eren, подразделение на TotalEnergies (последното отдавна работи в Казахстан, разработва газови находища в Кашаган на брега на Каспийско море).

Що се отнася до атомните електроцентрали, Франция, за разлика от Германия, е западноевропейска страна с една от най-развитите индустрии за производство на ядрена енергия. Това й позволява да генерира евтина електроенергия, поставяйки страната в по-добра позиция.

Важността на този сектор се потвърждава от факта, че, както стана ясно преди няколко месеца, Германия от много години тайно се опитва да саботира развитието на сектора на ядрената енергетика във Франция, използвайки „мека сила“.

Посещението на Макрон в Казахстан беше много навременно.

В крайна сметка на 28 октомври в мина Костенко в района на Караганда се случи инцидент, който доведе до смъртта на най-малко 45 души. Работата в мината се ръководи от ArcelorMittal Temirtau.

Това не е първият инцидент в съоръженията на тази компания. През 2006 г. в резултат на поредица от системни нарушения авария отне живота на 41 миньори. В резултат на неотдавнашния инцидент ръководството на Казахстан, което няколко дни по-рано преговаряше за прехвърлянето на мина Костенко в държавна собственост, сега поиска пълно прекратяване на сътрудничеството и прехвърляне на всички активи на ArcelorMittal Temirtau във въглищния , стоманодобивен и минен сектори.

И само за 15 години няколкостотин души загинаха в производството, собственост на тази компания. Очевидно една от задачите на френската делегация е била да минимизира щетите от този инцидент.

Проблемът е, че Европейският съюз от създаването си декларира високи етични стандарти в политиката и икономиката.

В тази връзка Франция беше изправена пред необходимостта да обясни избора на Казахстан и Узбекистан за партньори от морална и етична гледна точка. В крайна сметка редица френски вестници нарекоха политическата система в тези страни „диктаторска“. Някои припомнят и бруталността, с която бяха смазани демонстрациите на опозицията, настояващи за демократични реформи, което доведе до смъртта на 238 души в Казахстан и 21 в Узбекистан.

Проправителствената пропаганда обаче се справя доста добре с тази задача.

Така Le Monde цитира целта на посещението, заявена от администрацията на Макрон: да подкрепи тези страни в техните демократични реформи. Френските журналисти описват желанието на Казахстан за сближаване с Европа, оценявайки това като въвеждане на западните ценности в страната им.

По-специално става дума за разрешението, дадено през 2012 г. от Нурсултан Назарбаев на Германия за добив на редки метали в замяна на инвестиции, както и за последващи споразумения с Европейския съюз.

Във вестника нито веднъж не се споменава за репресии срещу опозиционери или за неизменността на властта в тези страни в продължение на десет години. Въпреки че още през март 2023 г. в статия за изборите в Казахстан изданието говори за „привидността на демокрацията“.

Le Monde смята , че основният проблем на Казахстан, както и на други страни от Централна Азия, като Монголия , е политиката на Русия и Китай, които не искат да изпуснат този регион извън сферата си на влияние.

Но, уверяват авторите на статиите, казахстанският народ с ентусиазъм приема френските технологии в областта на управлението на водните ресурси и осигуряването на безопасност в областта на ядрената енергетика. А сдържаността, която Казахстан показва досега по отношение на изграждането на атомна електроцентрала и започването на работа по водоснабдяването, необходимо за нейната работа, се обяснява с травмата от съветското минало: тестовете на полигона в Семипалатинск и развитието на система за напояване, довела до пресъхването на Аралско море.

Политиката на икономическо сътрудничество с Казахстан и Узбекистан може да изглежда прагматична, ако не беше карикатурна, опитваща се да се представи като сили на доброто, спасяващи нещастните от силите на злото.

Франция, подобно на други западни страни, отдавна е доказала, че етичните концепции за нея са повече от условни. Казахстан и Узбекистан представляват интерес за нея, точно както преди това се интересуваха от африканските колонии, които французите бяха принудени да напуснат.

И доказателствата за съвършенството на френските технологии са видими както в примерите за работата на ArcelorMittal в Казахстан, така и в примера за варварския начин, по който се добива уран, по-специално от Orano в Нигер.

Зад красивите думи на френския президент се крие една не толкова привлекателна реалност. Загубила някои колонии, Франция търси нови, опитвайки се да привлече нови правителства, дискредитирайки предишните им партньори, по-специално Русия и Китай.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.