8поглед.инфо/ В края на 3-то тримесечие нетните покупки на злато от централните банки възлизат на 337,1 тона (120% повече от предходното тримесечие).

Действителното ниво на покупките на злато може да е къде - къде по-високо от официалното

На 31 октомври Световният съвет по златото (WGC) публикува на уебсайта си данни за световния пазар на злато за третото тримесечие на 2023 г. Ситуацията на световния пазар на благородни метали е тясно свързана с преки и обратни връзки със световните финансови пазари. Следователно данните на WGC са важни не само за тесните златни специалисти, но и за всички, които следят общите тенденции в световната икономика и международните финанси.

Средната цена на златото на LBMA (London Bullion Market) през третото тримесечие беше 1928,5 щатски долара за унция. Въпреки че беше с 2% под рекордния връх, наблюдаван през второто тримесечие, той все още беше с 12% по-висок от третото тримесечие на миналата година.

В доклада на WGC се отбелязва, че в няколко държави цените са се повишили в местни валути поради слабостта на валутата им спрямо щатския долар. Докладът посочва предимно страни като Япония, Китай и Турция. Но бих добавил и Русия, където обменният курс на рублата в средата на август проби ниво от 100 рубли за долар.

Ако на 1 август цената на златото (определена от Банката на Русия) беше 5754,8 рубли за тройунция, то на 15 август тя скочи до 6223,5 рубли (ръст от 8,2%). До края на третото тримесечие, рублевата цена на златото така и не се върна към първоначалните си позиции. На 30 септември той беше равен на 5867,9 рубли. за тройунция.

Що се отнася до производството на злато, третото тримесечие на тази година се оказа рекордно за периода на наблюдение на пазара от 2010 г. (971,1 тона извлечени от недрата). Рекордно е и световното производство на благородния метал за трите тримесечия на годината (2744 тона).

Увеличението на производството през 3-то тримесечие на тази година спрямо 3-то тримесечие на миналата година е 6 процента. Това е постигнато благодарение на увеличение на производството в следните четири страни: Канада (с 14%), САЩ (с 13%), Гана (със 7%), Австралия (с 3%). В същото време е регистрирано намаление на производството в следните страни: Мексико (с 15%), Танзания (с 14%), Судан (с 10%) и Руската федерация (с 4%).

В доклада на WGC се отбелязва, че в Русия намаляването на добива се дължи главно на най-голямото находище в нашата страна, полето Олимпиада, разработвано от компанията „Полюс“. WGS отбелязва, че това изглежда е следствие от бизнес решения, а не от западни санкции, наложени на компанията. „Очевидно тези санкции нямат значително въздействие върху обемите на производството на злато“, се казва в документа.

В края на миналата година лидери в добива на злато в света са следните три страни: Китай (374 тона); Русия (330 т); Австралия (320 т). Възможно е до края на тази година Русия да се премести на трето място.

Предлагането на благороден метал на световния пазар се осигурява не само чрез добива на злато от недрата, но и чрез вторичното му производство - преработката на отпадъците, съдържащи благородния метал. В края на третото тримесечие обемът на подобно вторично производство на злато възлиза на 288,8 тона, което е с 8% повече от цифрата за третото тримесечие на миналата година.

Общото предлагане на злато на световния пазар (добив + вторично производство) през третото тримесечие на 2023 г. се е увеличило на годишна база с 6%.

Търсенето на злато през третото тримесечие беше както следва. Традиционно основен купувач на благородния метал е бижутерията (578,22 тона). Той абсорбира злато в обем, приблизително равен на половината от общото търсене. Инвестиции в благороден метал под формата на покупки на кюлчета и монети - 295,19 т. Покупки на злато за производство на електроника и друго оборудване - 75,29 т.

В продължение на няколко години борсово търгуваните фондове (ETF) са основен купувач на злато. Но от миналата година тези фондове се превърнаха от чисти купувачи в чисти продавачи. Така през третото тримесечие на миналата година нетните продажби на ETF възлизат на 243,7 т.

Според резултатите от третото тримесечие на тази година нетните продажби възлизат на 139,3 т. Не е трудно да се обясни това явление. ETF са фондове, които могат да се нарекат по-скоро спекулативни, отколкото инвестиционни фондове.

През миналата пролет централните банки започнаха рязко да преминават от политика на „количествено облекчаване“ към политика на „количествено затягане“. Това беше направено под предлог за борба с ширещата се инфлация в света и се изрази в повишаване на основните лихви.

Лихвите по много ценни книжа и други финансови инструменти започнаха да се покачват. ETF започнаха да разклащат своите инвестиционни портфейли, заменяйки златото с високодоходни ценни книжа. По-голямата част от замените вече са извършени от тези фондове, така че нетните продажби на златни ETF през третото тримесечие на тази година са с 43% по-малко, отколкото през третото тримесечие на миналата година.

Но има още един важен компонент на търсенето на благородния метал, за който искам да говоря по-подробно. Говорим за търсене от страна на централните банки. В ерата на златния доларов стандарт (а той е създаден след Втората световна война според решенията на международната валутна и финансова конференция в Бретън Уудс през 1944 г.) централните банки са основните купувачи на благородния метал.

Техните международни резерви се формират от два основни компонента - американски долар и монетарно злато (стандартни кюлчета, отчасти златни монети). Пикът на покупките на благороден метал от централните банки се случи през 60-те години на миналия век.

Също така е вярно обаче, че златните резерви на една страна бързо намаляваха. Това бяха Съединените американски щати. Те, съгласно условията на споразумението, постигнато в Бретън Уудс, се ангажираха да обменят долари за благородния метал с паричните власти на други страни. Ако през 50-те години златните резерви на САЩ понякога надхвърляха 20 хиляди тона, то в края на 60-те години те паднаха до 9 хиляди тона.

По инициатива и под натиска на САЩ златно-доларовият стандарт беше заменен от книжно-доларов. Решението за това е взето през януари 1976 г. на международната валутна и финансова конференция в Ямайка. Под натиска на САЩ, паричните власти на много западни страни започнаха да продават метал от своите международни резерви.

Централните банки по света действаха като нетни продавачи на злато от края на 70-те години до началото на последното десетилетие. При желание читателите могат да научат повече за историята на златото през този период в моята книга „Златото в световната и руската история на 19-21 век“. (М .: „Родна страна“, 2017 г.).

В нея отбелязвам, че световната финансова криза от 2008-2009г. доведе до обръщане на дългосрочната тенденция; от 2010 г. централните банки в света се превърнаха от нетни продавачи в нетни купувачи на благородния метал. Глобалната финансова криза показа нестабилността на политиката за увеличаване на международните резерви само за сметка на долари, евро и други така наречени „резервни“ валути.

Но да се върнем към доклада на WGC. В края на 3-то тримесечие нетните покупки на злато от централните банки възлизат на 337,1 тона (120% повече от предходното тримесечие). Това е второто най-високо тримесечно число за всички години на наблюдение (третото тримесечие на миналата година е рекордно - 458,8 тона).

И според резултатите от трите тримесечия на тази година нетните покупки на благороден метал от централните банки достигнаха ниво от 800 тона. Това е с 14% повече от миналата година и най-високото от десетилетия от края на 60-те години на миналия век. Все още е трудно да се каже дали ще има рекорд в края на 2023 г. Но вероятността за това е голяма.

Напомням, че в края на миналата година централните банки изкупиха рекордно количество благороден метал от края на 60-те години на миналия век - 1081 тона. За да бъде регистриран нов рекорд, нетните покупки на благородния метал от централните банки през четвъртото тримесечие на тази година трябва да са над 281 тона. Във всеки случай виждаме, че централните банки бързо увеличават своите златни резерви, а делът на благородния метал в общия обем на международните резерви расте.

Сред най-активните купувачи на злато през третото тримесечие WGC идентифицира четири централни банки. Китайската народна банка (PBOC) стана лидер в закупуването на благороден метал, като увеличи златните си резерви през третото тримесечие със 78 тона.

От началото на годината обемът на златните резерви на Китайската централна банка се е увеличил със 181 тона до 2192 тона. В стойностно изражение това се равнява на 4% от международните резерви на Китай.

Второто място по обем на закупуване заема Централната банка на Полша, закупувайки 57 тона злато през третото тримесечие. Така Полша съхранява 334 тона злато, което е 11% от общите й запаси. Варшава планира да увеличи този дял до 20%.

Челната тройка затваря Турция, чиято Централна банка е закупила 39 тона злато през юли-септември. Tурция традиционно е основен купувач на благородния метал, за да подсили своите международни резерви. Но през последните няколко тримесечия трябваше да продава злато от своите международни резерви. Сега страната се стреми да компенсира произтичащите от това загуби. В края на третото тримесечие обаче златните й резерви все още са с 12% по-ниски от началото на годината.

Други нетни купувачи на злато през третото тримесечие са централните банки на следните страни: Индия (9 тона), Узбекистан (7 тона), Чехия и Сингапур (по 6 тона), Катар и Русия (по 3 тона), Филипините (2 тона) и Република Киргизстан (1 т). Имаше и други централни банки, които действаха като купувачи, но техните нетни покупки на благородния метал бяха по-малко от един тон.

Единственият забележим продавач на злато през третото тримесечие е Казахстан, който е продал 4 тона злато. В доклада на WGC се споменава и Боливия, която е "монетизирала" 17 тона от златните си резерви от май до август.

Трябва да се отбележи, че в продължение на няколко тримесечия WGC в своята статистика за покупката и продажбата на злато от централните банки пояснява, че цифрите отразяват „регистрираните“ транзакции. Следователно се извършват и тайни операции на Централните банки с благородния метал, които не са отразени в националната статистика.

По този начин WGC признава, че нейните статистики може да се различават значително от действителната картина. Между другото, експертите говорят за факта, че в Китай могат да се извършват мащабни покупки на злато за попълване на международни резерви под формата на нерегистрирани (и следователно неотразени в официалната статистика на транзакциите) транзакции в продължение на много години.

Но след началото на специалната военна операция на Русия в Украйна, западните медии все повече предполагат, че все тези „нерегистрирани транзакции“ могат да бъдат извършени в Руската федерация.

Докладът на WGC, позовавайки се на Bloomberg , отбелязва, че в началото на август се появи информация, че Русия ще възобнови закупуването на чуждестранна валута и злато, „но досега не са получени допълнителни подробности за обемите и времето на бъдещите покупки“.

Вчера (31.10.23 г.) Financial Times, по петите на доклада на WGC, публикува статията „China leads record central bank gold buying in first nine months of year“ („Китай лидира в рекордните покупки на злато от Централната банка през първите девет месеца на годината.“)

Както отбелязва Financial Times, има причина да се смята, че реалното ниво на покупки от страна на централните банки - особено на Китай и Русия - е било много по-високо от официално заявеното: „ Централните банки отчитат покупките на злато на МВФ, но глобалните потоци от жълт метал предполагат, че реалното ниво на покупки от официални финансови институции, особено Китай и Русия, е било много по-високо от официално отчетеното."

В статията се отбелязва още, че започналият на 7 октомври арабско-израелски конфликт ще се превърне (вече се е превърнал) в значителен фактор за покачването на цените на благородния метал. Нека добавя от себе си: на 6 октомври, ден преди началото на конфликта, цената на кюлчетата достигна най-ниското си ниво от седем месеца, възлизайки на 1809,50 долара за тройунция.

След началото на конфликта тя бързо преодоля границата от 2000 долара. Вярно е, че цените се установиха донякъде до края на месеца ($1986,3). Но по мнението на експерти до края на годината цената може стабилно да се установи над нивото от 2 хиляди долара за тройунция.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.