/Поглед.инфо/ Бързата успешна операция на етиопската армия срещу частите на Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОТ) през ноември миналата година, след малко повече от шест месеца, се обърна в голямо фиаско за Адис Абеба. В края на май бойците на НФОТ преминаха от партизански действия към по-активни нападателни и до 28 юни върнаха под свой контрол почти цялата територия на провинцията, включително административния център - град Мегеле. Временната администрация на региона, назначена от центъра, избяга заедно с командването на гарнизона. Полицията изостави затвора без охрана, в резултат на което избягаха, както политически, така и криминални затворници. Отрядите на НФОТ влязоха в града без бой.

Първоначално имаше съобщения за до 30 000 сили на етиопската армия на границата с Тиграй, но премиерът Абай Ахмед официално обяви „безсрочно едностранно прекратяване на огъня по хуманитарни причини“. В настоящата ситуация това е единственото правилно решение, тъй като всяко друго щеше да доведе катастрофа за страната. Значителна част от армията е деморализирана, а недоволството от федералния център нараства в обществото.

Ръководството на НФОТ обяви, че е готово да приеме предложението на федералното правителство за прекратяване на огъня, но при свои условия. Сред тях са привличането под „отговорност за причинените вреди“ на министър-председателя Ахмед и президента на Еритрея И. Афеворки, създаването на независим орган под егидата на ООН за наблюдение на примирието и разследване на „военни престъпления“, изтеглянето на всички федерални войски, както и на други въоръжени формирования, международна помощ за възстановяване на държавата и гаранции за регионалното самоуправление. За по-голяма убедителност над 7500 заловени федерални военни бяха разведени по улиците на Мегеле.

Боевете в Тиграй бяха провокирани от ръководството на НФОТ през ноември 2020 г., след като изборите, предвидени за септември, бяха отложени от федералния център поради коронавируса. Бунтовниците проведоха собствен вот, където получиха 98,5% от гласовете.

Впоследствие социално-икономическата ситуация в страната се усложни: епидемията нанесе мощен удар върху икономиката на Етиопия, забави реформите и сериозно влоши финансовото състояние на значителна част от жителите на страната. Чуждестранният туризъм спадна рязко (предимно от Европа, Индия и Китай). Границата с Еритрея, един от основните канали за износ-внос, беше затворена, с изключение на железопътната линия Адис Абеба-Джибути, построена от китайците.

Само за три години на власт 45-годишният етиопски премиер Абай Ахмед, който оглави правителството през 2018 г., направи много. В негова подкрепа бяха събрани милионни митинги в столицата на страната и самият той се доказа като държавник и решителен реформатор. Плановете му за икономически трансформации предвиждаха привличане на чуждестранни инвестиции, което беше изразено на практика при получаване на заем от Световната банка в размер на 1,2 млрд. долара. Привличането на средства от страните от Персийския залив, други инвеститори и международни финансови организации се обсъждаше активно. Модернизираното летище на столицата се превърна в основен международен център, успешно конкуриращ се с Франкфурт, Истанбул и дори Дубай. Първите месеци от мандата на г-н Ахмед бяха придружени от амнистии, процес на либерализация на обществото, завръщането на политически емигранти и граждани на страната, заминали да работят в Саудитска Арабия и се оказали там в положението на лишени от права роби. Най-голямото постижение на Ахмед беше заслуженото получаване на Нобелова награда за мир за историческия мирен договор с Еритрея.

Населението обаче е уморено и разочаровано. Бучката от вътрешни проблеми нараства бързо, а премиерът реши да проведе парламентарни избори дори при такива условия, тъй като няма голям избор. Целта е да се затвърди легитимността на неговото управление.

Шестите избори за Камарата на народните представители и регионалните законодателни органи на Етиопия започнаха на 21 юни. В тях участват 46 политически партии, но те не могат да бъдат наречени всеобщи. Политическите сили като Освободителната армия на Оромо са признати за терористични организации и нямат право да участват в изборите, докато Федералният конгрес на Оромо и Фронтът за освобождение на Оромо бойкотират вота. Гласуването трябва да отнеме две седмици, но може да отнеме много повече време. В избрани окръзи в шест от девет провинции гласуването е отложено за 6 септември поради проблеми със сигурността и логистиката. За септември е отложен и референдум, при който жителите на пет района и една област в южната част на страната трябва да гласуват, за да формират своя собствена Югозападна провинция.

Предвижда се победата на изборите за създадената през 2019 г. по инициатива на министър-председателя Партията на просперитета, която провъзгласява за своя задача да консолидира управлението на многоетническа и мултирелигиозна държава и да формира „етиопска идентичност“. Задачата е плашеща и е напълно ясно, че какъвто и да е резултатът от изборите, Етиопия ще бъде изправена пред трудни времена и натискът върху нея отвън не само ще продължи, но и ще се засилва. Имайте предвид, че става дума за втората по население държава в Африка (почти 119 милиона души, а една трета са младежи на възраст под 18 години).

В допълнение към Тиграй, сериозен конфликт пламва в провинция Бенишангул-Гумуз поради притока на сезонни работници от други части на страната, както и инфраструктурни проекти, които „дезорганизираха обичайния начин на икономически живот“. Тази конфронтация е опасна преди всичко поради близостта на ключовия обект - язовира "Хидасе" ("Възраждане") на Сини Нил. Стратегическата цел на Адис Абеба е да осигури на страната електричество и дори да изнася електричеството. В момента около 80% от населените места нямат осигурено електрозахранване. Малките генератори са в голямо търсене дори в столицата на страната. В същото време изграждането на язовира поражда остри възражения от Египет и Судан, въпреки че в същия Судан има три язовира надолу по течението на същия воден път.

Преговорите между Етиопия, Египет и Судан не само са в задънена улица, но заплашват да ескалират до война. Наскоро въпросът беше повдигнат за обсъждане в Арабската лига, с която Етиопия няма нищо общо, а в Съвета за сигурност на ООН на заседание , посветена на Тиграй, постоянният представител на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд заяви, че пълноценното примирие в тази провинция означава оттегляне на федералните сили и техните съюзници.

И предложението, направено от американската делегация по време на посещение в Хартум, изглежда абсолютно провокативно: американците обявиха готовността си да доставят 24 щурмови изтребителя на Судан.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели