/Поглед.инфо/ За 19 години след 11 септеври, САЩ водиха безкрайни войни в десетки държави по света. Ново проучване показва, че тези войни водят до тежки жертви от страна на населението - поне 37 милиона души в Афганистан, Ирак, Пакистан, Йемен, Сомалия, Филипините, Либия и Сирия са напуснали домовете си заради войните, в които САЩ са намесени след атентата срещу Близнаците в Ню Йорк.
Това надхвърля броя на хората, които са прогонени от домовете си заради война от 1900 година, ако изключим Втората Световна война. Тази цифра е доста умерено изчисление при това, броят може да е доста по-близо до 48-59 милиона души.
От 2010 до 2019 общият брой на бежанци и принудително изместени е станал двойно по-голям от 41 милиона на цели 79,5 милиона, надминавайки дори Втората световна война и годините след нея.
Тридесет и седем милиона души е еквивалентът на почти всички жители на Калифорния или на тези на Тексас и Вирджиния взети заедно, както и толкова, колкото живеят в Канада.
В конфликтите след атентата от 11 септември, които са с участието на САЩ още милиони са били изместени от домовете си в далечни региони като Буркина Фасо, Камерун, Централноафриканската република, Чад, Демократичната репуллика Конго, Мали, Нигер, Саудитска Арабия и Тунис, според проучване на проекта "Цената на войната" на Университета Браун.
"Казионните творци на външната политика и тези в администрацията, както и работещите в тинк-танковете, и демократи и републиканци, толкова често правят политически предписания и лобират за неща като войните, с много малко внимание за човешките щети, които тези конфликти ще предизвикат. Уви, този начин на мислене може да се проследи чак до американската война във Виетнам, където има подобна липса на връзка между политиците и човешките резултати", твърди професорът от Американския университет и автор на изследването Дейвид Вин.
Докладът идва на фона на приближаването на двадесетата годишнина от инвазията в Афганистан, която започна на 7 октомври 2001, както и плановете на администрацията на Тръмп да ограничи броя на войниците в Ирак и Афганистан.
И все пак изследването не беше кой знае колко отразено от външнополитическия естаблишмънт във Вашингтон, заяви съоснователят и изпълнителен директор на Института за отговорно държавничество Куинси, Трита Парси.
"Реакцията, която видях от естаблишмънта беше предвидима", казва Парси.
Експертите в тинк-танковете предпочитат да виждат САЩ "като някакъв пасивен не-участник в тези конфликти, който минимум не е отговорен за негативните последствия на нашите войни".
"Когато подобен доклад излезе, който показва, че войните създават милиони прогонени бежанци, вместо за момент да обмислят нещата, незабавната реакция е да се нападне, отхвърли и критикува", казва Парси.
"Не е по-различно от реакциите на политиците, което най-вероятно е причините защо е толкова трудно да се променят политиките по въпроса. Това е тенденция, която се вписва в много от войните на Америка, просто няма воля да се признаят тези проблеми", твърди той.
Докладите, които неглижират или мълчат за ролята на САЩ в глобалните катастрофи са "постоянни", казва Парси. Но един такъв доклад, който посочва отговорността на САЩ, предизвиква гняв в естаблишмънта.
"Това е симптоматично за рефлексивната защитна позиция, която прави толкова трудна промяната на американската външна политика", казва той.
"Има нежелание да се признае, че може би има нещо сбъркано с голямата стратегия на непрекъснатите опити за доминиране на земното кълбо", според него.
Когато американците мислят за войните след 11 септември те почти винаги се фокусират на конфликтите в Ирак и Афганистан, където има голям брой американски войници.
Изследването включва и други страни и конфликтни зони, където америка или има войници на място, или доставя оръжия и материална подкрепа. То все пак разтърси малко външнополитическия естаблишмънт във Вашингтон, който започна да критикува методиката на изследването.
Но авторите му обясняват методологията си ясно:
"Фокусираме се на войните, в които американското правителство носи ясна отговорност за инициирането на въоръжен конфликт (афганистанската/пакистанската война и събитията в следвоенен Ирак след 2003); за ескалирането на въоръжения конфликт (американската и европейска интервенция в Либия за свалянето на Кадафи и продължаващата Либийска гражданска война, както и намесата на САЩ в Сирия); или пък за това, че САЩ са значителен участник в бойните действия чрез удари с дронове, военни съвети, логистична подкрепа, оръжейни сделки и др. (намесата на американски сили във войните в Йемен, Сомалия и Филипините).
И докато някои сред естаблишмънта интерпретиран това като обвинение на авторите към САЩ за тези конфликти и милионите бежанци, в изседването се казва следното:
"При документирането на прогонването на населението, причинено от САЩ във войните след 11 септември, не предполагаме, че американското правителство или Съединените щати като страна са изключително отговорни за него.
Причината никога не е проста. Тя винаги включва множество сражаващи се страни и други силни играчи, вековна история и големи политически, икономически и социални сили, които действат.
Дори най-простите случаи имат условия на съществуваща бедност, климатични промени, предишни войни и други форми на насилие, които определят кой е прогонен и кой не е".
Вин заяви, че някои са особено засегнати заради включването на сирийските мигранти в изследването.
Те "оспорват" нашето решение да включим сирийците в сметките, но "очаквахме това и ето защо сме умерени с изчисленията си".
"Можехме да включим още 20 милиона прогонени, тъй като по някакви начини САЩ са намесени в Сирия, финансираха сирийски бунтовнически групи още от 2013 и предвид ролята им на дестабилизиращ фактор в региона с Войната в Ирак, която роди ИДИЛ", твърди Вин.
Вместо това, изследването "приема по-умерен подход предвид американската намеса във войната, която е сравнително ограничена спрямо тази на сирийското правителство, бунтовническите сили, чуждите милиции, руските, турските и други чуждестранни военни".
"Включихме 7,1 милиона прогонени от Сирия, фокусираайки се само на годините, когато САЩ са намесени във войната срещу ИДИЛ, както и само тези бежанци от провинциите на Сирия, в които Америка оперира", заяви Вин.
"По-малко умерен и по-точен подход би включил прогонените от всички сирийски провинции от 2014 г. и дори от 2013, тъй като американското правителство започна да подкрепя тогава бунтовнически групи", пишат авторите на изследването.
Тъй като американската подкрепа за Сирийската "свободна армия" винаги се представя в американските медии като "битката на добрите" срещу "лошите хора на Асад", лесно е да се види защо естаблишмънтът се изненадва от включването на прогонените заради американските действия сирийци.
Наистина, официалните източници никога напълно не са признали, че оръжия на стойност милиарди долари са изсипани от Пентагона в региона.
"Мисля, че хората в САЩ чувстват, че не трябва да поемаме вината за прогонване от мащабите в Сирия и това ядосва мнозина", твърди Вин.
"Много ясно в доклада си подчертаваме, че САЩ не са единствените виновни за 37 милиона прогонени на глобално ниво. Отговорността се споделя от много играчи, включително Асад, ИДИЛ, талибаните, шиитските милиции. Но се фокусирахме върху изместванията на хора в зони, където САЩ имат значителна отговорност, защото са започнали война или пък са играли значителна роля в конфликта", добавя той.
Какъв ефект може да има едно такова проучване върху външнополитическата мисъл в идните десетилетия? Дали следващата администрация ще следи внимамтелно такива изследвания и ще калкулира вероятните цени, оръжейния капацитет, бъдещето на петрола и американските загуби?
"Лично аз се надявам, че изследването ще хвърли повече светлина върху човешките резултати от тези войни, които аз смятам, че до голяма степен не са забелязвани, особено последните години", казва Вин.
"Имаме хуманитарна катастрофа, която обхваща Близкия изток и смятам, че много хора в САЩ и другаде, не са наясно с пълните измерения на унищожението и щетите, които тези войни предизвикаха", добавя той.
"По някакъв начин ретроспекцията на последните 19 години на войни, на разрушителни войни, дори не започва да обхваща колко ужасни те са били, както за САЩ, така и за света, за хората, които са афектирани, но във Вашингтон все още има хора, които смятат, че американските въоръжени сили могат и трябва да нахлуят в Иран или да почнат война със Северна Корея", завършва Вин.
Превод: СМ