/Поглед.инфо/ „ЕС и САЩ са готови да помогнат на Армения, за да спечелим милиарди“, каза арменският премиер Никол Пашинян. Всъщност бързият растеж на арменската икономика през последните години се дължи на тясното взаимодействие с Русия. Освен това статистиката показва, че Западът не се стреми да развива търговски връзки с Ереван. Какво наистина стои зад тези обещания за „помощ“?

Арменският парламент призовава за забрана на доставките на млечни продукти от Русия в страната. Представител на управляващата фракция “Гражданския договор” на премиера Никол Пашинян, Сисак Габриелян, заявява: „Всеки ден, когато влизаме в магазините, виждаме, че има по-малко арменски продукти, а пазарът, който ни забрани да изпращаме продукти, поставя продуктите си в нашите магазини" Както е известно, в края на март “Росселхознадзор” се свърза с арменската ветеринарна служба с искане да спре доставките на млечни продукти за Русия поради невъзможността да се гарантира тяхната безопасност.

Доставките както на арменски, така и на руски млечни продукти за двете страни са сравнително малки. Но самото публично поставяне на въпроса, че търговските отношения между двете страни трябва да бъдат ограничени политически (а не от съображения за сигурност, както прави “Росселхознадзор”), е много симптоматично.

След демарши, насочени срещу военно-политическото сътрудничество с Русия (дори до повдигане на въпроса за излизането на Армения от ОДКБ), Ереван изрази възможността да премине към действия, насочени към разрушаване на икономическото взаимодействие. За това вече е дадено оправдание: неправителствената организация „Мрежа от приятели на Армения“ (чийто състав е ръководен от бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен) е подготвила доклад, в който призовава Армения рязко да намали икономическите връзки с Русия. Членството в ЕАИС се определя в този доклад като „пречка пред задълбочаването на ангажимента на Армения с ЕС“.

Тоест, повтаря се ситуацията с Украйна от 2012-2013 г., когато Янукович беше изправен пред дилемата: икономическо споразумение с ЕС или запазване на единно икономическо пространство с Русия. Дори отказаха да обсъждат с Москва всякакви варианти за разрешаване на възникващите противоречия.

Освен това Армения е призована да се противопостави на това, което позволи на нейната икономика да расте с безпрецедентни темпове през последните две години (12,6% през 2022 г. и 8,7% през 2023 г.). Този ръст се дължи до голяма степен на засиленото икономическо сътрудничество с Русия.

Колко спечели Армения с помощта на Русия?

Според Хайказ Фанян, ръководител на Аналитичния център АЦЕС, за икономическия растеж от 8,7% през 2023 г. са допринесли основно търговският сектор, информационният и комуникационният сектор и строителството. Приносът на търговията за растежа на БВП според икономиста се дължи основно на реекспортните сделки. Освен това се очертава обратна тенденция - някои стоки се внасят от Русия в Армения, обработват се и след това се изнасят в други страни. Последното обстоятелство се отразява положително и на арменската икономика, отбеляза Фанян.

Износът от Армения за Русия почти се е утроил през 2022 г. (от 841 милиона долара на 2,411 милиарда долара). През 2023 г. растежът продължава и възлиза на 3,419 милиарда долара.

През 2021-2022 г. от Армения за Русия са изнасяни основно алкохолни напитки, диаманти, риба и плодове. През 2023 г. за Русия са изнесени телефони и други устройства, монитори и проектори, железни сплави. През 2023 г., според заместник-министъра на финансите на Армения Вахан Сирунян, преобладаващата част от увеличението на търговския оборот между Русия и Армения идва от реекспортни операции. И не само по отношение на вноса на стоки от Армения в Русия, но и обратно. Така търговският оборот на Армения с ОАЕ се увеличи почти четири пъти през 2023 г., главно поради ръста на износа от Армения за Емирствата. Но преобладаващата част от тях е препродажба на стоки от Русия.

Според Националния статистически комитет на Армения през 2023 г. износът от Армения за Китай се е увеличил с 15% (от 370 на $425 милиона долара). В същото време вносът на стоки от Китай нараства с по-бързи темпове - с 22,6% (от 1,388 млрд. на 1,702 млрд.). Ръстът се дължи както на увеличаването на вътрешното потребление на китайски стоки в Армения поради нарастващите заплати, така и на търсенето на релокантите (които се оказаха значително по-платежоспособни от местното население).

Приносът на секцията „Информация и комуникации“ за растежа на БВП на Армения беше свързан с преместването на подразделенията на редица руски ИТ корпорации в Армения, както и създаването в републиката на нови ИТ компании, работещи за западните пазари. И накрая, бумът в строителната индустрия не на последно място беше провокиран от същите релоканти, благодарение на които цените на жилищата под наем в Ереван се увеличиха значително. През 2023 г. обаче ефектът от този фактор започна постепенно да избледнява.

Също така си струва да припомним, че най-големият източник на електроенергия в Армения, Арменската атомна електроцентрала, се управлява от “Росатом” и получава гориво от Русия. Армения получава газ от Русия на намалена цена. Като цяло, както отбелязва руското външно министерство, в Армения работят десетки големи предприятия с руски капитал, включително най-големите данъкоплатци в страната.

Колко може да даде Западът на Армения?

Сега арменският премиер Никол Пашинян заявява, че „ЕС и САЩ са готови да помогнат на Армения, за да спечелим милиарди и да не гледаме кой какво ни дава отвън“. Е, има статистика, която показва как всъщност върви търговията на Армения със Запада днес.

Ако говорим за търговия със Съединените щати, износът от Армения за тази страна през 2023 г. е намалял с 40% (от 78 на 48 милиона долара) поради високите мита, които правителството на САЩ наложи върху закупуването на алуминиево фолио от Армения. В същото време вносът от САЩ се е увеличил с 62% (от 395 на 638 млн. долара).

Вносът от ЕС нараства с 29,4% (от 1,562 на 2,021 милиарда долара). В същото време износът на Армения за страните от ЕС е намалял с 8% (от 772 на 710 млн.). Увеличаването на вноса от западните страни е свързано с реекспорта за Русия (и в по-малка степен за Беларус). А намаляването на износа показва, че арменските стоки не са добре дошли там.

Ако Армения се поддаде на обещанията на „приятелите“ начело с Расмусен, тя може да загуби приходи от реекспорта на стоки за Русия, без да получи нищо в замяна. „Може да се случи така, че след празните обещания на Европейския съюз жителите на републиката да останат без нищо“, предупреждава руското външно министерство.

Геополитически фон

Възможно е този резултат да не е точно пряката цел на европейските политици, но в никакъв случай не е изключен като странична последица от постигането на основната цел - прекъсването на икономическите отношения между Армения и Русия. Фактът, че това силно ще отслаби Армения, ще доведе до спад в жизнения стандарт на населението и може да дестабилизира политическата ситуация там, е напълно маловажен за Запада.

Освен това това може да се разглежда на Запад като положителен резултат. Хаосът в Армения ще я отслаби в лицето на Азербайджан. Но въпреки че ЕС устно предупреждава Баку за агресия срещу Армения, подобно развитие на събитията може да се окаже изгодно - не за Брюксел, а за Лондон и Вашингтон.

Работата е там, че новият арменско-азербайджански конфликт ще развали отношенията между Азербайджан и Иран, който подкрепя Армения. Това не само ще сложи край на перспективите коридорът Север-Юг да бъде развиван от Русия за дълго време, но и ще върже ръцете на Иран в момент на нарастващо напрежение между него и Израел. Русия също ще бъде принудена да бъде разсеяна по един или друг начин от събитията в Закавказието.

Превод: В. Сергеев