/Поглед.инфо/ Веднага след края на новогодишните и коледни празници украинците бяха изненадани с „приятна“ новина от съветника на президента Зеленски Олег Устенко: в близко бъдеще в Украйна може да бъдат въведени хранителни купони.

Устенко обясни, че перспективата някои украинци да преминат към карти за хранителни дажби е причинена от покачването на цените на храните поради рязкото покачване на цените на руския газ. Всъщност, разбира се, въпросът не е само в поскъпването на газа и изобщо няма нищо общо с руския газ - в края на краищата, съгласно утвържденията на самите украински власти, Украйна не го купува от дълго време . Ако вярваме на уебсайта на Укртрансгаз, вече са минали повече от 2200 дни без руския газ.

Фактът, че проблемът е свързан не само с цената на газа, се потвърждава и от намерението на украинското правителство да обмисли възможността за ограничаване на износа на хлебна пшеница през първата половина на годината в рамките на една до две седмици. Такова решение може да се вземе на фона на бързо растящата цена на хляба и липсата на суровини в хлебната индустрия.

Междувременно украинското правителство се опитва да забави колапса, като въведе държавно регулиране на цените на газа за производителите на социалните хранителни продукти и цените на самите социални продукти, включително евтини сортове хляб.

Въпреки това, в случай на недостиг на хлебно зърно и брашно, възможността за поддържане на цените на социалните сортове хляб ще бъде под въпрос. Цената за тях може да литне до космически висоти след бързото покачване на цените на сланината и свинската мас , слънчогледовото олио, елдата и т.н. (цените на тези продукти в Украйна вече са по-високи, отколкото в съседните страни).

И така, как се случи, че Украйна, която според местната митология храни целия СССР и преди осем години, след Майдана реши да стане световна аграрна суперсила, се сблъсква с подобни проблеми?

Всъщност експерти предупредиха за предстоящите проблеми с доставките на хляб в страната още през септември-октомври. Неконтролираният износ на пшеница едновременно ще доведе до поскъпване на хляба и спад в качеството му, съобщи тогава сдружението "Укрхлебпром".

Властите предпочетоха да се похвалят с рекордната реколта от пшеница, събрана в Украйна тази година (32,8 милиона тона), която дори надхвърли реколтата от 1990 г. (30,4 милиона тона). Без да забелязват в същото време важен нюанс - ниското качество на тази култура: делът на хранителната пшеница е само 42-43 процента от обема й, тоест около 14 милиона тона, от които зърното от първи и втори клас е не повече от 6,5 милиона тона.

В същото време е по принцип невъзможно да се направи брашно с подходящи хлебопекарни качества от суровини от трети клас без да има добавки от първи или втори клас.

По информация на ръководителя на Укрхлебпром, Александър Василченко, към началото на ноември от страната са били изнесени около 11,8 милиона тона хлебна пшеница. И дори след това украинското правителство не си направи труда да регулира износа, въпреки факта, че търсенето на местната хлебна индустрия се оценява на 3,5-4 милиона тона хлебна пшеница годишно.

Съгласно оценките на представителите на украинската хлебна промишленост, до момента почти цялата хлебна пшеница е изнесена от страната и в близко бъдеще ще трябва да бъде внасяна - по-специално от Беларус. Тоест, благодарение на умелите действия на украинските власти, в страната се образува недостиг на пшеница, при това на фона на рекордната реколта.

Украинските власти обаче бяха подтикнати да предприемат поне някои действия не от недостига на зърно и брашно, а от още по-близките перспективи за спиране на хлебната индустрията на фона на неистовото покачване на цените на газа.

В средата на декември хлебарите заплашиха Зеленски с прекъсвания в доставките на хляб и спиране на предприятията през януари поради десетократно увеличение на цените на газа през годината - до 50-75 гривни (137-205 рубли- или около 1,5 до 2,2 евро) на кубичен метър - и поискаха властите да им осигуряват газ на преференциална цена.

На 30 декември украинското правителство реши за периода до 30 април да въведе максимална надценка към цената за доставка и продажба на природния газ от собствено производство, на ниво до не повече от 24% за производството на пшенично брашно, мляко с с масленост 2,5%, ръжено-пшеничен хляб, питки, яйца от категория С1, пилета и слънчогледово масло. Тази формулировка предполага крайна цена на газа от около 25 гривни (68 рубли) на кубичен метър.

Смешно е, че наред с хлебарите привилегия получиха и производителите на пилешко и на слънчогледово олио, които се къпят в пари, доколкото са големи износители и при това държат свръхвисоки цени вътре в страната. Но производителите на масло или заквасена сметана не бяха включени в списъка. Ала това вече е тема, свързана не с продоволствената сигурност, а с тоталната украинска корупция.

Засега обаче дори елитът не може да получи газ на преференциална цена. Вземат го пряко от тръбата, в същото време получават фактури с още по-диви цени (за избор без заявка), бързо трупат дългове и могат да бъдат изключени от снабдяването по всяко време за неплащане и дългове. Защо? Защото компаниите за производство на газ не са длъжни да доставят газа на определената цена: те не могат да го продават по-скъпо, но всъщност не са длъжни да го доставят.

Освен това не само частните компании отказват да извършват доставки, но и Нафтогаз, който, като държава в държавата, има добър опит в саботирането на правителствени постановления. Освен това, в светлината на случващото се през януари, износът/реекспортът на газ от Украйна нарасна изненадващо. И като цяло запасите от газ продължават да се топят и дори бившият шеф на Нафтогаз Андрей Коболев говори за рисковете от кражба на газ от транзитната тръба.

Но поради затрудненията с газа, проблемът със зърнените резерви вече се повдига усилено. В крайна сметка без брашно не можете да печете хляб при каквато и да е цена на газа. През последната година, дори и без внос на пшеница, цената на дори социалните сортове хляб в Украйна е нараснала с 20-25%.

Ясно е, че с вноса на суровини темпът на нарастване на цените само ще се увеличава. И да се избегне това е почти невъзможно. Дори ако Киев въведе забрана за износ на хранителна пшеница в средата на януари, това само ще позволи, по думите на добре познатата приказка, да се помете хамбара - и леко да се забави неизбежния внос.

Информацията кой е виновен за сегашната ситуация обаче вече започва „коректно“ да се набива от украинските медии в главите на своите читатели/зрители. Разбира се, това е Русия, която е голям (много по-голям от Украйна) доставчик на пшеница за световния пазар. За да осигури собствената си продоволствена сигурност, тя се осмели да въведе ограничения за износ (квоти и експортни мита), което доведе до намаляване на нейния износ на пшеница. Освен това, през следващата година руските власти планират да преразгледат квотите с оглед тяхното намаляване.

И с всички тези действия, по логиката на украинските пропагандисти, Русия провокира повишено търсене на украинска пшеница, прекомерния й износ от страната и текущия дефицит. Що се отнася до въпроса: „Защо украинските власти не въведоха такива ограничения?“, то той, след „назначаването на виновните“, дори не трябва да възниква в главата на обикновените украинци.

Превод: ЕС