/Поглед.инфо/ Предстоящите преговори със Съединените щати са "въпрос на живот и смърт за Русия", казва Кремъл. На пръв поглед отношенията с Москва не са толкова критични за Вашингтон и НАТО. В действителност обаче самият факт на постигане на споразумение с Русия заплашва да преобърне цялата психология на западните лидери. Как?
Както казват китайците, пътуването от хиляда ли започва с първата стъпка. Пътят към руско-американското нормализиране на отношенията е много по-дълъг, но страните започнаха. Русия направи своята стъпка, като предложи на американците проектоспоразумения за гаранции за сигурност. Американците направиха своето, като ги приеха за обсъждане и декларираха готовността си да изразят своите опасения. Следващите стъпки ще бъдат направени през януари, когато първо ще се проведат руско-американски преговори, а след това Русия и САЩ ще ги обсъдят с целия колхоз на НАТО.
Москва ясно очерта важността и необходимостта от тези преговори от гледна точка на руските интереси. „Искам всички да разберат, както у нас, така и в чужбина, нашите партньори разбраха, че дори не е границата, която не искаме никой да престъпва. Факт е, че няма къде да отстъпваме”, каза Владимир Путин.
Затова, според прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков, перспективите за разширяване на НАТО с Украйна, Молдова и Грузия са „за нас въпрос на живот и смърт“. И ако преговорите не доведат до резултат, Москва ще трябва да спасява живота си по други, много по-тежки начини. Но доколко сделката е въпрос на живот и смърт за Съединените щати? Колко важно е това за Вашингтон? На пръв поглед е много. Компромисът с Москва ще позволи на Вашингтон да запази мира и себе си като един от ключовите играчи на света.
Така перспективите за успех във външната политика са очевидни. От глобална гледна точка той ще се фокусира върху разработването на ясни правила на играта – правилата, чието спазване от великите сили ще спаси света от хаоса на малките войни или една голяма ядрена катастрофа.
„Резултатът от тези преговори може да бъде сериозна промяна в принципите на сигурност на евразийския континент за цяло поколение – както решенията от 90-те години на миналия век, приети след края на Студената война навремето“, каза вицепрезидентът на Атлантическия съвет Андрю Маршал. Правилата на играта, които са единственото спасение на Америка в светлината на съвременната война. „САЩ винаги са свикнали да се бият „навън“ – в други страни, далеч от американските брегове. И е време да помислят за войната като нещо, с което ще трябва да се сблъскат „точно тук”, пише “Блумбърг”.
Американската дипломация също ще получи значителни дивиденти. Един вид доказателство за свръхсила, така необходима на Америка след поредицата от външнополитически поражения на много фронтове (Ирак, Афганистан, Йемен, Русия и други). „Ако преговорите са успешни, те ще подчертаят силата на Съединените щати в работата със съюзници, както и ще се превърнат в модел за противопоставяне на авторитаризма“, продължава Андрю Маршал.
Преведено от идеологизиран език на руски, това означава, че САЩ ще докажат съществуването на колективен Запад, където те и техните съюзници могат да действат заедно. Вашингтон ще потвърди отново способността си да озаптява редица страни, които са фундаментално за саботиране на руско-американския диалог. А самите Съединени щати ще разработят модел за постигане на modus vivendi с великите сили, които не споделят американските ценности и особеностите на политическата система. Модел, от който Съединените щати отчаяно се нуждаят в ситуация, в която вече не могат да решават проблеми със сериозни опоненти чрез нахлуване или държавен преврат в тези страни.
При Обама изглеждаше, че САЩ са създали такъв модел на взаимодействие с Иран (като сключиха ядрена сделка с Ислямската република), но Тръмп го съсипа, като отказа да спази сделката. Съединените щати при Тръмп изглежда се опитваха да създадат такъв модел със Северна Корея, но демократите и Байдън не продължиха инициативата на Тръмп. И сега САЩ имат възможност да направят трети подход. Успехът на този опит не само ще създаде ефективно работещ модел, но и ще позволи на Съединените щати да освободят ресурси за работа на други фронтове – иранския, както и китайския. И накрая, лично Байдън и неговите демократи също ще получат сериозни дивиденти, ако тези преговори успеят - те ще продължат да управляват Америка.
„Изборите през 2022 г. наближават. Байдън разбира, че бъдещето на страната (и неговото също) зависи не само от възстановяването на някакъв вид нормалност в американския живот, но и от усещането за сигурност и благополучие сред хората. Да, външната политика е важна за елита във Вашингтон, но далеч не е в горната част на списъка с приоритети за обикновените американци. Това обаче не означава, че Байдън трябва да игнорира света – напротив, не трябва. Не трябва да позволява външнополитическите кризи да отвличат вниманието от вътрешния дневен ред или да пречат на неговото изпълнение. Е, и също така да подкопава авторитета на президента, какъвто беше случаят с Афганистан “, пише заместник-председателят на Центъра “Удроу Уилсън” Арон Дейвид Милър.
От друга страна обаче редица западни експерти са убедени, че преговорите с Русия са вреден процес за САЩ и ненужен риск. Първо, дори и да сме съгласни с гореспоменатите предимства, Америка поема голям риск поради самото желание да постигне тези предимства. „Провалът на преговорите ще се разглежда като допълнително доказателство за слабостта на САЩ и колапса на трансатлантическата общност“, казва Андрю Маршал.
Най-важният момент тук е по-скоро въпросът за "разпадането на общността". Показвайки готовността си да обсъди руските условия, Америка показа на съюзниците си, че смята тези условия поне не за забранени. И това вече повдига въпроси сред партньорите в НАТО относно готовността на Вашингтон: а) да устои на руския натиск и б) да защити суверенитета на европейските държави от всякакви посегателства.
И ако след преговорния процес Америка и Русия не се разберат, тогава Байдън няма да ще има проблеми - в края на краищата Тръмп веднага ще започне да казва, че настоящият президент се е отдалечил от линията, обявена от него самия през 2020 г. за ограничаване на Русия, след което той е загубил от Путин и демонстрира слабост пред руския лидер.
Второ, проблемът е в психологията на западните лидери. Компромис с Москва може да бъде постигнат само ако западните елити се откажат от идеологическия наратив, който следват от 30 години. Краят на историята и принципът на свинята Наполеон: „всички животни са равни, но някои животни са по-равни от други“.
Москва всъщност иска равенство. „В отношенията си със Запада Путин вече не се притеснява с никакви неясноти. Той е решен да принуди Европа да преразгледа формулата за сферите на влияние. Така Русия ще получи ключов глас по въпросите на икономиката и сигурността, засягащи целия континент“, казва известният американски политически анализатор Андрю Михта. Този модел, според експерта, включва прехвърлянето на Украйна и Беларус под руски контрол (или приобщаване към Русия), както и „превръщането на останалата част от Европа в пространство, където интересите и приоритетите на Москва винаги трябва да се вземат предвид."
На пръв поглед нищо особено. Русия е велика европейска сила и нейните интереси винаги трябва да се вземат предвид на континента (ако, разбира се, континентът се нуждае от стабилност и отсъствие на конфликти). Западните елити обаче не са психологически готови да приемат подобно равенство.
Освен това, както посочва Михта, подобно отчитане на руските интереси ще подкопае европейското единство. И той е прав – елитите в някои европейски държави (полските, балтийските) принципно не са готови да приемат подобен модел на отношения с Русия. Те или ще трябва да обърнат палачинката (което означава например в Балтийските страни да променят отношението към руснаците ), или да изчезнат – и двата процеса ще предизвикат нестабилност и конфликт в НАТО.
И накрая, някои експерти са уверени, че след създаването на модел на взаимодействие светът ще стане някак тесен. „Русия, Иран и Китай някога са били империи - и настоящите лидери на тези страни възнамеряват да възстановят своя имперски статут“, пише “Вашингтон Таймс”. И в този списък, ясно уточнява вестникът, можете да включите и Турция – „сърцевината на Османската империя, която става най-малко надеждният и най-проблематичен съюзник на Съединените щати след идването на Ердоган на власт и ставането му на нов султан“. Ако Съединените щати постигнат компромис с Русия и признаят за нея много широка сфера на влияние, то в рамките на този модел на взаимодействие те трябва да са готови да направят подобни отстъпки на други велики сили.
Подобни перспективи също са изключително трудни за приемане за Америка от морална и психологическа гледна точка. Следователно още преди януарските разговори с Путин Байдън (или по-скоро колективният Байдън – тоест американският елит) трябва да реши кое е по-важно за него. Компромис с Москва - или психологическата стабилност на западните елити, която може да бъде разклатена в резултат на този компромис. От избора на Америка зависят по-нататъшните ѝ крачки по пътя от хиляда ли.
Превод: В. Сергеев