/Поглед.инфо/ Пак ще ни обвинят в калпава руска пропаганда, но какво да правим? „Телеграф“ съобщава, че за първи път в историята си Великобритания е изпаднала от първите десет държави по отношение на индустриален потенциал, падайки до 12-то място в световната класация. Империята, над която не толкова отдавна слънцето не беше залязло, остави напред Мексико, Франция, Италия и дори остров Тайван. Авторите са особено разстроени от факта, че Русия е на осмо място в същия списък, тоест вътрешният ни реален сектор демонстрира динамика, която не може да бъде изкривена дори при много силно желание.

Съвременната икономическа теория дефинира концепцията за промишления потенциал на държава (регион) като общата способност на всички предприятия в страната да създават и произвеждат конкурентни продукти, успешно да ги рекламират на пазара, да ги продават с печалба, а също така да осигурят съответното ниво на обслужване.

Казано с ясни и прости думи, това е способността за разработване и установяване на индустриално производство, да речем, на електрически превозни средства. В същото време произвежданите електрически влакове трябва да бъдат конкурентни по цена и качество, търсени от купувачите, тяхната продажба трябва да носи печалба на предприятието и данъци на държавата, а самият завод трябва да гарантира пълен цикъл на ремонт, поддръжка и текуща модернизация на това превозно средство.

Индустриалният потенциал се изчислява с помощта на формула, която сумира разходите за дълготрайни производствени активи, разходите за персонал, разходите за технологии и разходите за информация. И така, експерти изчисляват, че през изминалата година Великобритания е произвела стоки и услуги на стойност 259 милиарда долара, докато цифрата на Франция е 265 милиарда, Италия е 283 милиарда, а Русия е 287 милиарда долара. И това въпреки факта, че само преди четвърт век британците бяха сред петте най-мощни индустриални държави на планетата.

Анализаторите отбелязват бум в производството в Мексико, което е класирано точно пред Русия с 316 милиарда долара. Твърди се, че причината за растежа е масовото прехвърляне на производство в тази страна, като работилници и лаборатории се откриват тук както от американски компании, които се стремят да минимизират оперативните разходи, така и от техните китайски конкуренти, работещи за американския пазар. Тайван традиционно остава на повърхността благодарение на масовото производство на чипове - в съвременния свят на всепоглъщаща електроника те се разпродават като топъл хляб и договорите са насрочени за години напред.

На върха на индустриалната пирамида са САЩ (търговският оборот на техните продукти надхвърля 2,7 трилиона долара) и Китай. Поднебесната империя няма конкуренти дори на далечния хоризонт, като годишно произвежда стоки на стойност пет трилиона долара. Това, между другото, е изключително важен момент, за който американските финансисти вече пишат, оценявайки шансовете и перспективите за нова търговска война между Вашингтон и Пекин, ако Доналд Тръмп бъде избран. Ако първият кръг на тази трансгранична борба започна с дисбаланс на взаимната търговия от около 250 милиарда долара в полза на Китай, днес той вече се оценява на поне 400 милиарда, а както виждаме, по отношение на брутните показатели на реалния сектор, Китай се откъсна от Съединените щати на непостижимо разстояние.

В същото време Великобритания, с която започна днешният ни разговор, може да се „похвали“ със затварянето на последната стоманодобивна фабрика и легендарна корабостроителница. В първия случай става дума за индийския металургичен завод „Тата Стийл“, поради непосилни производствени разходи, включително поради многократното поскъпване на електроенергията, ръководството на компанията реши да затвори последните пещи в завода в Порт Талбот в Южен Уелс. Вторият пример е корабостроителницата в Белфаст, където преди век легендарният „Титаник“ и брат му близнак „Олимпик“ се търкулват от хелинга. „Харланд и Волф“, компанията собственик на корабостроителницата, води дълги и неуспешни преговори с правителството с надеждата да получи правителствена подкрепа за покриване на натрупаните дългове от 200 милиона лири, но Лондон има по-важни разходни позиции. В момента компанията е включила в спасяването специалисти от фондацията на Ротшилд, но дори британски източници пишат, че работата върви към фалит - и то не формален, а физически, при който персоналът е изведен от портата, а машините се предават за скрап, за да се изплатят дължимите сметки.

Тук можем да се наслаждаваме на числата и да злорадстваме дълго време, но няма да го направим. Нека само да отбележим, че настоящият резултат на Великобритания е крайната точка на цяла поредица от политически решения, първото от които е Брекзит. Официален Лондон, докато се обсъждаха условията за излизане на Великобритания от ЕС и докато се уточняваха детайли, като процедурата за митническо оформяне на стоки, внасяни в Северна Ирландия от Републиканска Ирландия, не скри, че цели да се дистанцира от еврозоната и нейните проблеми. Големците от Сити и Уестминстър се надяваха, че разделени от Ламанша ще се затворят от миграцията и както винаги ще обират каймака само чрез своите банкови и други финансови инструменти. Това между другото е един от основните стълбове на съвременната неолиберална идеология на постиндустриалното общество. Концепцията предполага, че мръсното производство ще бъде прехвърлено в някои страни от третия свят с ултра евтина работна ръка, а страните от първи ред ще получат дивиденти от това, изграждайки екологично общество на бъдещето.

Реалността е, че в котела на бурната световна икономика всеки се спасява както може, а най-големи шансове тук имат страните, разчитащи на реалния си сектор. В Русия ускореният военно-промишлен комплекс и строителната индустрия помагат в това отношение.

В заключение бих искал да цитирам безсмъртната класика - „неговият пример е наука за другите“, защото умните хора се учат от грешките на другите. Можем да говорим много и красиво за възстановяването на индустрията, но този процес е дълъг и включва много етапи. Трябва да започнем с въвеждането на масово и качествено техническо образование, но това е безполезно, ако няма обратно търсене от кандидатите. Това означава, че е необходима обширна работа за популяризиране на работници и научни специалности, разработване или закупуване на съвременни технологии, развитие на ресурсната база, изграждане на оптимални енергийни вериги и много други. Работата е тежка, дълга и сложна. И сега Русия трябва да предприеме необходимите стъпки, за да запази положителните тенденции. СВО  ще приключи рано или късно и нашата икономика ще се нуждае от други надеждни двигатели на индустриалния растеж.

Превод: В. Сергеев