/Поглед.инфо/ Струва ли си да преговаряме в името на преговорите, ако САЩ и НАТО ще печелят време и ще продължат агресивната си политика в Източна Европа? Вероятно Русия ще успее да постигне изпълнението на някои споразумения в бъдеще, но историята показва, че САЩ и НАТО многократно са заблуждавали Москва. Следователно не може да се вярва на Запада. Много по-рационални биха били инициативи, насочени към създаване на военно-политическа противотежест под формата на нов съюз между Русия и други страни.

Началото на седмицата бе белязано от дискусии между Русия и колективния Запад по въпросите на сигурността. Беше очевидно, че нито САЩ, нито НАТО ще направят отстъпки на Москва, така че преговорите могат да се нарекат безрезултатни. Въпреки че някои междинни решения са възможни в следващите кръгове.

Русия представи своите претенции още през декември 2021 г. и представи редица предложения за нормализиране, които Западът определи като ултиматум.

Първата среща се проведе в Женева на 9 и 10 януари между представители на Русия и САЩ. От наша страна ръководителят на делегацията беше заместник-министър Сергей Рябков. Вашингтон беше представен от заместник-държавния секретар Уенди Шърман.

Както е известно от брифинга с Шърман, позицията на САЩ по някои въпроси съвпада с интересите на Русия, но оценките за Украйна и разширяването на НАТО са в противоречие с интересите на Москва.

Шърман каза:

„Предварителните идеи, представени от Съединените щати днес, включват разполагане на ракети. Ние също така дадохме да се разбере, че Съединените щати са отворени за обсъждане на бъдещето на някои ракетни системи в Европа в съответствие с вече недействителния Договор между САЩ и Русия за РСМД."

"Споделихме, че сме отворени и за обсъждане на начини за поставяне на взаимни ограничения за размера и обхвата на военните учения, както и за повишаване на прозрачността на тези учения, отново на реципрочна основа - и оценката на това също ще бъде тема на обсъждане в Съвета Русия-НАТО и на срещата на ОССЕ тази седмица", продължи тя.

"Съединените щати и Русия са съгласни, че ядрена война никога не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води", все пак заяви Шърман.

"Ето защо Съединените щати отдавна се интересуват от обсъждане на варианти за контрол на въоръженията с Русия, които включват както стратегически, така и така наречените нестратегически ядрени оръжия. И по време на днешните срещи потвърдихме интереса си към по-задълбочено обсъждане на тази тема", каза тя.

"Ние обаче бяхме непоколебими в отхвърлянето на предложения за сигурност, които просто не са отправна точка за Съединените щати", потвърди тя позицията на САЩ.

"Няма да позволим на никого да пречи на политиката на НАТО за „отворени врати“, която винаги е била в основата на Алианса. Ние няма да откажем двустранно сътрудничество със суверенни държави, които желаят да си сътрудничат със Съединените щати", заяви представителката на Вашингтон.

"И няма да вземаме решения за Украйна без Украйна, за Европа без Европа или за НАТО без НАТО. Както казваме на нашите съюзници и партньори: „Нищо за вас без вас", заяви Уенди Шърман.

"Руските официални лица заявиха публично и частно, че искат да действат бързо и Съединените щати са готови да го направят. В същото време преговорите по такива сложни теми като контрола на въоръженията не могат да бъдат завършени за няколко дни или дори седмици", продължи тя.

"Това е нещо, което моят колега, заместник-министърът на външните работи Рябков, разбира много добре. Трябва да дадем на дипломацията и диалога времето и пространството, необходими за постигане на напредък по такива сложни въпроси", каза още американската дипломатка.

"Нарекохме я извънредна среща, защото се проведе без предварителни срещи на двете експертни работни групи, които двете страни се съгласиха да създадат на последната ни среща през септември", заяви тя.

"Но това беше и извънредна сесия заради контекста, в който се озовахме", обясни Шърман.

"Докато говорим, Русия е събрала повече от 100 000 войници по границите на Украйна", не пропусна да обвини Русия Шърман.

"Междувременно Москва твърди, че Украйна търси конфликт и се държи предизвикателно, а не Русия", продължи тя.

"Струва си да повторим, че Русия нахлу в Украйна през 2014 г. Именно Русия продължава да подклажда войната в Източна Украйна, която отне живота на близо 14 000 украинци. И сега именно действията на Русия предизвикват нова криза не само за Украйна, но и за цяла Европа", не спря с обвиненията Шърман.

"Една държава не може да променя границите с друга със сила, или да диктува условията на външната политика на друга държава, или да забрани на друга страна да избира свои собствени съюзи. Това са основните принципи на международната система и това са принципи, с които Русия се е съгласявала много пъти през годините", заяви Шърман, пропускайки да си спомни за множеството подобни на описаните действия на самите Съединени щати.

"Дадохме да се разбере, че Съединените щати биха приветствали истинския напредък чрез дипломация. Ние също така потвърдихме вярата си, че това може да бъде постигнато само в атмосфера на деескалация, а не на ескалация", заяви тя.

"Ако Русия остане на масата за преговори и предприеме конкретни стъпки за деескалация на напрежението, ние вярваме, че можем да постигнем напредък. Но ако Русия тръгне от дипломатическия път, може да е съвсем очевидно, че тя никога изобщо не е приемала дипломацията сериозно", предупреди тя.

При споменаването на Украйна и промяната на границите става ясно, че САЩ подтикнаха държавния преврат през 2014 г., а също така изиграха ключова роля в унищожаването на Югославия през 1999 г. и чрез насилствената промяна на границите доведоха до това, че Косово и Метохия бяха отчуждени от Сърбия. А изявлението на Шърман още веднъж потвърждава двойните стандарти на САЩ и НАТО.

Руската официална позиция относно резултатите от срещата е разочарование от резултатите от преговорите.

Руското външно министерство отбеляза, че „руската страна е подчертала необходимостта от гарантиране на правния, правно обвързващ характер на съответните гаранции, преди всичко недопустимост на по-нататъшно разширяване на НАТО“. Това твърдение обаче е само декларативно.

Сергей Рябков потвърди, че не е постигнат напредък и проблемите остават в неизвестно състояние.

Ситуацията беше очернена и от изявление на слабоумната председателка на Белия дом Дженифър Псаки, която постави под съмнение искрените намерения на Русия, заявявайки, че Москва ще разпространява дезинформация за резултатите от срещата и ще я използва като извинение за продължаване на агресивните действия.

Шърман веднага замина за Брюксел след Женева, за да информира своите колеги от НАТО за резултатите от срещата и намеренията на руската страна.

На 12 януари се проведе дискусия по въпросите на сигурността от военнополитическа позиция. Страната ни беше представена от заместник-министъра на отбраната на Руската федерация Александър Фомин. Резултатите също не оправдаха очакванията.

На пресконференция след срещата Русия-НАТО генералният секретар Йенс Столтенберг даде пресконференция, на която очерта позицията на алианса:

„Имахме много сериозна и директна размяна на мнения относно ситуацията в Украйна и около нея. И за последиците за европейската сигурност. Има значителни различия между съюзниците от НАТО и Русия по тези въпроси. Нашите различия няма да бъдат лесни за преодоляване."

"Но това е положителен знак, че всички съюзници в НАТО и Русия седнаха на една маса и се занимаваха с съществени теми. След две години, през които подобни срещи беше невъзможно да се свикат", все пак заяви Столтенберг.

"Днес Русия представи предложения, публикувани през декември, насочени към справяне с опасенията за сигурността им. Те включват искания за спиране на приемането на нови членове в НАТО. И изтегляне на войските от страните на източните съюзници", продължи той.

"Съюзниците от своя страна потвърдиха политиката на НАТО за "отворени врати". И правото на всяка нация да избира свои собствени мерки за сигурност", заяви Столтенберг.

"Съюзниците дадоха да се разбере, че няма да се откажат от способността си да се защитават и защитават взаимно. Включително с присъствието на войски в източната част на Алианса", категоричен бе генсекът.

"В същото време както Русия, така и съюзниците от НАТО изразиха необходимостта от възобновяване на диалога и проучване на графика на бъдещите срещи", разказа той.

"Съюзниците от НАТО са готови да се срещнат отново с Русия за по-подробна дискусия, да поставят конкретни предложения на масата за преговори и да търсят конструктивни резултати", заяви Столтенберг.

"По-специално съюзниците биха искали да обсъдят конкретни начини за повишаване на прозрачността на военните учения, предотвратяване на опасни военни инциденти и намаляване на космическите и киберзаплахите", продължи той.

"Съюзниците също така предложиха да се разгледат въпросите за контрола на въоръженията, разоръжаването и неразпространението. Включително за решаване на въпроса за взаимните ограничения върху ракетите и по въпросите на ядрената политика", каза генералният секретар на НАТО за срещата с Русия.

"По отношение на комуникационните линии, съюзниците от НАТО се интересуват от проучване на начини за подобряване на гражданските и военни линии за комуникация, както и възможността за възстановяване на съответните ни офиси в Москва и Брюксел", заяви Столтенберг, повдигайки въпроса за затворените представителства на Русия и НАТО в респективните столици.

"Съюзниците от НАТО ясно виждат перспективите за напредък в тези преговори", увери той.

"Те изразиха сериозна загриженост относно натрупването на руска военна мощ в и около Украйна", каза още генсекът.

"И призоваха Русия незабавно да деескалира ситуацията, да зачита суверенитета и териториалната цялост на своите съседи", категорично нареди Столтенберг.

"Те също така призоваха Русия да се въздържа от агресивни насилствени пози и злонамерени действия, насочени срещу съюзници, и да спазва всички свои международни задължения", повтори той непотвърдениет обвинения и намеци на други западни представители.

"Всичко това означава, че нашият диалог е труден, но още по-необходим", категоричен бе Столтенберг.

"Съюзниците от НАТО подчертаха, че ще положат всички усилия, за да намерят политически път напред", увери той.

"Приветствам също двустранните консултации между Съединените щати и Русия. И утрешната среща на ОССЕ. Това са възможности за конструктивен ангажимент, които не бива да се пропускат в интерес на сигурността в Европа", заяви генералният секретар на алианса.

Отново, както в случая със Съединените щати, виждаме призив към закона на други членове, споменаване на Украйна и всъщност открито обвинение на Русия.

Трябва да се отбележи, че два дни преди това, на 10 януари, в централата на НАТО се проведе среща с вицепремиера на Украйна по европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина.

В официалното прессъобщение се казва, че докато описва Украйна като „ценен и дългогодишен партньор“, който има право да избере своя собствен път, генералният секретар отбеляза, че днешната среща бележи „началото на важна седмица за европейската сигурност“, която включва срещата на Съветът НАТО-Русия 12 януари, двустранни преговори между САЩ и Русия и среща на ОССЕ.

Г-н Столтенберг нарече Комисията Украйна-НАТО възможност за обмен на оценки за ситуацията; изразяваща силна подкрепа на съюзниците за Украйна; и координира действията преди дипломатическите преговори с Москва.

Трябва да се отбележи още един интересен факт – информацията за Стратегическата концепция на НАТО е публикувана на сайта на английски, френски, руски и украински.

Защо такова внимание към украинския език, ако Украйна е просто партньор?

Предполага се, че новата концепция ще бъде приета на срещата на върха в Мадрид тази година и ще се използва като пътна карта за следващите десет години. Алиансът планира не само да укрепи военните способности, но и да образова младежки лидери и да включи частния бизнес и гражданското общество в сътрудничество.

Тъй като НАТО е военно-политическо обединение, такъв подход означава ясна милитаризация на съзнанието на гражданите на страните членки на алианса. Това е много опасна тенденция, зад която се крие съзнателното създаване на образа на врага и стратегията за дезинформация. На първо място, по отношение на Русия.

По въпроса за резултатите заместник-министърът на отбраната на Руската федерация Александър Фомин изрази мнение, че Русия е предложила мерки за деескалация, но алиансът ги игнорира. А руската журналистка Анастасия Попова, която отразява срещата в Брюксел, сподели своите наблюдения за отношението към делегацията от Русия:

„Изключителен прием беше даден на руските журналисти в НАТО. Останалата преса ходи свободно, а за нашата - специален ескорт дори до тоалетната. Само един отива в кафенето и носи вода за всички. Освен това за тези журналисти, които имат годишни пропуски, важи същата система. Отнеха значките на входа, но нови не бяха дадени, системата им вече е разбита."

"Един "охранител" се извини, каза, че са били само преговори и сега ситуацията е много напрегната. Вторият беше честен, казвайки, че всичко се е променило след Крим и има инструкции да ни държи под око. Страхуват се, че пресата ще превземе НАТО", продължи тя.

Предполага се, че днес в кулоарите на ОССЕ ще царува русофобско отношение. Общата позиция на колективния Запад е очертана и те не смятат да се отклоняват от нея. Какво остава да направи Русия? Ако преговорите са в задънена улица, има два сценария, които да направят САЩ и НАТО по-сговорчиви.

Първият е изпълнението на проекта Карибска криза-2. В началото на 60-те години на миналия век разполагането на ядрени ракети в Куба се дължи на факта, че САЩ са първите, които разполагат своите ракети в Турция. Естествено, западната пропаганда мълчи за този факт и помни само съветската инициатива, която пряко застрашаваше територията на САЩ.

Трябва да се подготвим, че всяко руско противопоставяне на провокациите и разширяването на НАТО ще бъде интерпретирано в същия дух. Русия ще бъде виновна. Следователно трябва да затворим очите си за подобни морални нагласи и да действаме въз основа на собствените си интереси.

Въпросът е кой ще бъде Куба този път. Връщайки се към думите на Столтенбрег, че всяка нация „има право да избира свои собствени мерки за сигурност“, би било чудесно, ако Сърбия използва това право и покани руските военни да помогнат за гарантирането на собствената си сигурност (включително връщането на контрола над Косово и Метохия). Въпросът е дали сръбското ръководство, което е под непрекъснат натиск от Запада, ще се съгласи ли на това?

Може би трябва да направим на Белград предложение, на което те не могат да откажат? Въпросът за цената на газа би бил много полезен, тъй като сегашните тарифи ще са валидни само няколко месеца преди резултатите от следващите избори.

Вторият сценарий е по-дългосрочен и има стратегически характер. Това е формирането на военно-политически съюз на колективния незапад. Идеалното би било участието на Русия, Китай и Иран като ключови играчи. Добавянето на Сирия, Беларус, Венецуела, Никарагуа и Куба ще добави латиноамериканско измерение и ще изпрати сигнал до САЩ.

В Африка има и редица важни държави, които са проруски, като Алжир и Египет. По-активното участие на неутрални страни от тяхна страна може да доведе до резултати в средносрочен и дългосрочен план. Това също изисква ясно разбиране на нуждите на потенциалните партньори и желание за оказване на помощ за справянето им.

Освен това всякакви мерки за засилване на противоречията в НАТО ще бъдат полезни. Въпреки че Брюксел ще обвини Русия, че води хибридна война (която вече се случва, независимо от действията или бездействието на Москва), по-добре е да заемем активна позиция, отколкото да седим.

Съществува сериозно напрежение между Турция и европейските членки на НАТО. Трябва да се намерят механизми за засилване на техните различия.

Успоредно с това е необходимо засилване на регионални инициативи като ОДКБ и Евразийския икономически съюз. Чрез ОДКБ е необходимо да се изгради военна мощ, а Евразийския икономически съюз е необходимо да се засили политическият компонент.

Превод: СМ




Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели