"Ако Лукашенко евентуално изпълни обещанието си да засили парламента и правителството и делегира част от президентските власти, той може да премахне много от причините за обществено недоволство. Малко хора, дори сред опозицията, отказват да признаят позитивния принос на Лукашенко в миналото, най-вече го критикуват, че не е в крак с времето", посочи експертът.
Според него, ако Лукашенко реши да разчита на заплахите и силата, има риск ситуацията да стане като тази във Венецуела.
Жарихин посочи, че в Беларус цветната революция не е успяла, както по вътрешни, така и по външни причини.
"Няма конструктивна алтернатива на режима на Лукашенко, особено що се отнася до икономиката , защото всички разбират, че Беларус не може без Русия", отбелязва той.
Външната причина е, че Европейският съюз показва малко ентусиазъм в подкрепата си за протестите.
"Когато ставаше въпрос за Украйна, европейците искаха да я отделят от Русия, а американците искаха да я превърнат в анти-руска държава и източник на заплахи за европейската сигурност, за да създават проблеми не само на Москва, но и на ЕС. Европейците го разбраха и това е причината, макар и да искат Лукашенко да се махне, да не го искат така както стана в Украйна, защото това ще подкопае европейската сигурност", подчерта експертът.
На 9-ти август Беларус проведе президентските си избори. Според информацията на Централната избирателна комисия, президентът Александър Лукашенко е получил 80,1 % от гласовете, докато опозиционерката Светлана Тихановская, която сега се намира в Литва едва 10,12 %. Избухнаха протести в столицата Минск, както и още няколко града, което доведе до сблъсъци между демонстрантите и полицията. Според беларуското Министерство на вътрешните работи, над 6000 души са били задържани, а десетки полицаи и протестиращи са били ранени. Опитите да се организират стачки в някои предприятия също не закъсняха. По-късно в Минск и други градове имаше демонстрации в подкрепа на президента Александър Лукашенко.
Превод: СМ
