По публикации на руски икономически издания и анализи на специалисти по логистика. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Търговската реалност зад рекордите в Ледовития океан
Заявените от държавната корпорация „Росатом“ над 40 милиона тона товари по Северния морски път за настоящата година се представят като историческо постижение. В сравнение със съветския пик от 7 милиона тона, постигнат при съвсем различна държавна логистика, днешните цифри изглеждат впечатляващо. Но студеният анализ показва нещо съвсем различно от триумфална глобализация.
Трафикът в Арктика не се дължи на това, че световната търговия изведнъж е изоставила Суецкия канал. Над четири пети от този обем са руски суровини – втечнен природен газ от "Ямал ВПГ", първи пратки от санкционирания "Арктик ВПГ 2" и нефт от проектните полета на "Восток Ойл". Световният транзит, макар и с рекордни за района стойности, остава скромен дял от общата маса.
Санкции, претоварване и китайският залог
Проектът „Арктик ВПГ 2“ се превърна в лакмус за възможностите на Москва да заобикаля западните ограничения. Според данни на проследяващи агенции като Kpler, от началото на годината от съоръжението са отплавали над десет танкера. Твърди се, че Китай не просто приема тези товари с отстъпка, но и подготвя втори специализиран терминал за получаването им.
Кризата около Ормузкия проток и блокадите в Червено море допълнително променят математиката. Когато катарските доставки за Азия бяха затруднени, цените на газовия пазар се покачиха до нива, които направиха дори рисковите арктически курсове икономически логични.
През септември бе регистриран друг оперативен рекорд – 133 преминавания за един месец. Това се дължи на първите доставки от терминала „Бухта Север“, част от мащабния проект „Восток Ойл“. Главата на „Роснефт“ Игор Сечин обещава 30 милиона тона петрол по този маршрут в следващите години. Но тук изниква големият въпрос: с какви кораби?
