/Поглед.инфо/ 20 декември е денят на служителя в органите за сигурност на Русия. Същия ден се навършват 101 години от деня на създаването на руското външно разузнаване.
Тези дни ръководителят на СВР Сергей Наришкин разказа дали от Кремъл се вслушват в информацията от разузнавачите, защо някои успехи на Службата никога няма да станат обществено достояние и за какво се шегуват ръководителите на разузнаването при срещи.

ТАЙНАТА ИМА ПОВЕЧЕ ОТ “СЕДЕМ ПЕЧАТА”

Екатерина Барова: Сергей Евгениевич, за героите разузнавачи и за тяхната работа ще научим чак след десетилетия. Има ли истории, които никога няма да разкрият?

Сергей Наришкин: Девизът “Без право на слава, за славата на държавата!” е основно професионално и жизнено кредо на разузнавачите. За техните деяния, като правило, са осведомени само много малко колеги. Колкото по-значителни са постиженията, толкова по-дълго остават “тайна зад седем печата” (ще намекна, че всъщност броят степени на защита при нас са дори повече от седем). В нашето дело информацията за пропуските и неуспехите може да се разпространи много бързо, победите остават дълго време в сянка. С удовлетворение може да кажа, че на сметката на родното външно разузнаване има успехи, за които едва ли някога ще стане известно за широката публика.

Нашите архиви представляват златния фонд на многовековната история на Службата. Те съдържат документални доказателства за много изключителни примери за професионално съвършенство, отдаденост и лоялност към службата на нашите другари. Освен това разузнавателните материали отразяват непознати за широката общественост аспекти на световната политика и международни отношения. Тези документи не са мъртви и са обект на сериозни изследвания, както исторически, така и приложни.

Кой решава кога е време да се премахне строго секретният печат?

При разглеждането на въпроса за разсекретяването и възможността за публикуване на разузнавателни материали, държавните интереси на страната ни са на преден план. Разузнавателната работа се извършва в много чувствителни области, където всяка необмислена стъпка може да доведе до много сериозни последици на международно ниво. Както можете да си представите, за нас светая светих е информацията за хората, които помагат на нашата Служба. Към публикуването на такава информация, дори и да е от древни времена, трябва да се подхожда особено внимателно. Наред с интересите на сигурността на нашите приятели, моралните и етичните аспекти играят важна роля тук.

В съответствие със законовите норми, въпросът за премахване на класификацията на секретност от конкретни материали се проучва от пълномощна комисия, състояща се от висококвалифицирани експерти. Те докладват своите обосновани предложения по този въпрос на ръководството на Службата, което взема окончателното решение.

ДЕЗЕРТЬОРИТЕ ИМАТ МАНИЯ ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ

Може би най-шумната история за последните години остава отравянето на Скрипал и че обвиниха Русия за това.

Уви, разузнаването се отличава с това, че най-шумните истории от актуалния ѝ живот винаги са свързани с провалите. Своите най-висши постижения и професионални победи Службата пази в най-строга тайна. Затова интересът на пресата и широката общественост към съдбата на предателите е закономерен. В неговата основа е желанието да се повдигне завесата на тайната над “професионалната кухня” на специалните служби.

Друг е въпросът, че монотонните и слабо отличаващи се биографии на предателите – при цялата им поучителност – дават твърде оскъден материал, за да се направят разумни изводи за методите на работа на съвременното разузнаване. Оттам – различни догадки и фантазии, включително около „случая Скрипал“. Любителите на шпионските романи ще трябва да бъдат разочаровани: в лицето на нарастващото геополитическо напрежение, руската служба за външно разузнаване се фокусира върху провеждането на операции, които са по-значими от гледна точка на националната сигурност, отколкото уреждането на на сметките с пуснати в обращение дезертьори.

В същото време Русия е обвинена в това, че все още има група ликвидатори на предатели, както при Судоплатов и Айтингон. Какъв е вашият отговор на авторите на подобни исторически паралели?

Както казвате, „елиминирането“ на предателите противоречи на представите за отмъщение, заслужени от предателите, които днес са добре установени в руското разузнавателно общество. Мисля, че най-тежкото наказание за онези, които са предали дълга си, продали са родината, изложили, а понякога обрекли на затвор и смъртна присъда другарите си - изобщо не е смъртта. Може би им е много по-тежко да продължат да живеят или по-скоро да изживяват дните си с огромно бреме на съвестта си.

Доказателство за това са широко разпространените фобии сред дезертьорите, преди всичко манията за преследване. Известно е, че Скрипал далеч не е първият от поредицата предатели, за които руските специални служби са обвинени в уж отравяне. Да си припомним например Олег Гордиевски, който се представя, че е жертва на опити за покушение на руското разузнаване, въпреки негативното мнение на британската полиция по този въпрос. През 2018 г. безуспешно се опитаха да припишат смъртта на друг дезертьор, Владимир Пасечник, на разрушителната сила на нашите отрови, 17 години след като той почина от инсулт.

На фона на изострените противоречия между Русия и Запада, открито недружелюбните към нас сили се заиграват все повече на тези болезнени страхове. Може би бих препоръчал на всички, които силно се интересуват от "тайни специални операции" за разрешаване на този вид политически интриги на нашите противници. Това ще бъде по-интересно от правенето на псевдо исторически паралели.

МОЖЕТЕ ДА СЕ ДОВЕРИТЕ НА НАШИТЕ ИЗВОДИ”

И досега обсъждат и осъждат недоверието на Сталин към разузнавателните доклади за датата на нападението на Германия над СССР. Днес в Кремъл вярват ли на информацията на СВР?

Мога да кажа, че ръководството на страната по достойнство оценява резултатите от работата на Службата. Но в своята ежедневна дейност ние изхождаме от това, че доверието не е спортна награда, която можеш да получиш веднъж и завинаги. Доверието е крайно необходимо, защото трябва постоянно да се потвърждава на практика. То ни кара постоянно да действаме на предела на възможностите си. В нашата работа това значи да се насочва единствено абсолютно точната, своевременна и пълна информация, за всяка дума в която Службата е готова да си заложи главата.

Обръщаме специално внимание на прогнозната дейност. За щастие имаме от кого да вземем пример. Както знаете, съветското разузнаване, въпреки понякога показваното недоверие от Сталин, му съобщава много точни данни за настъпателните планове на германското командване. И не става въпрос само за датата и посоките на германския удар. Деструктивните процеси, стартирани от Хитлер в германското общество, преди всичко умишленото имплантиране на идеята за германската изключителност, още през 30-те години на миналия век провят възможно да се направи извод за неизбежността на опитите на Германия да осигури за себе си „жизнено пространство“ за сметка на страната ни. Това е добре разбрано в разузнаването в навечерието на войната и това по-късно е пряко заявено от главния прокурор на СССР Роман Андреевич Руденко в неговата встъпителна реч в Международния военен трибунал в Нюрнберг: “Преди да изпратят кучетата и палачите си срещу милионите невинни, подсъдимите години наред тровят съвестта и разума на цяло поколение германци, възпитавайки в тях усещането, че са “избрани”, човекояден морал и алчност на грабители”.

Предварителното разпознаване на такива признаци на предстояща заплаха и правилното им тълкуване е най-важната задача на разузнаването, а едно от най-големите постижения е да предскажат, на базата на развитието на обективни международни тенденции, плановете на геополитическите съперници дори преди да вземат ясни и строги очертания за себе си...

Днес професионалистите, работещи в руската Служба за външно разузнаване, с особено внимание и използването на най-модерните методи извличат и анализират информация, която им позволява да предскажат и понякога да предотвратят възникването и развитието на кризисни ситуации. И както показва времето, на нашите заключения може да се разчита.

НЕ СЕ ПОЛУЧИХА “СВЕЩЕНИ ЖЕРТВИ”

Вие разказахте за съвещание в Европа с участието на представители на специалните служби, на което са обсъждали как да подкрепят и оживят протестите в Русия. Темата все още ли е актуална? Появи ли се нова информация по “случая Навални” и можели ли са западните специални служби да проведат операция със “свещена жертва”?

Докато Русия остава неуязвима за всякакви външни атаки, темата за разклащането на ситуацията отвътре никога няма да загуби актуалността си за нашите опоненти. Друг е въпросът, че през последните години ентусиазмът за възможността за вдъхновение на масово протестно движение у нас намаля сред западните специални служби и други държавни структури. Не на последно място в това изигра споменатият от Вас „случай на берлинския пациент“. Лесно е да се види, че операцията с блогъра в ролята на „свещена жертва” се провали. Руското население се оказа много по-благоразумно, отколкото западните политически технолози бяха свикнали арогантно да мислят.

Днес разузнавателната общност на САЩ и страните от ЕС са принудени да признаят, че интересът на населението към „берлинския пациент“ непрекъснато намалява. Ще кажа повече – вече му търсят заместник като емблема на руския протест. Що се отнася до новите данни по този случай, то, уни, въпреки многократните искания от нашата страна, на Запад и досега не са дали логично обяснение за появата в анализите а руския гражданин след изпращането му в Берлин на следи от бойно отровно вещество. В крайна сметка, както знаете, задълбочените медицински прегледи, извършени от руски лекари, преди блогърът да напусне територията на Руската федерация, не разкриха такива следи. Оттук и нашите логични въпроси към нашите партньори на Запад: кога, къде и как е станало възможно руският гражданин да бъде отровен след качването на самолет в Омск? Замесени ли са в това лицата, придружаващи блогъра? Продължаваме да разчитаме на изясняване на тази ситуация от нашите западни колеги.

Има ли днес на Запад такива, които помагат на Русия от лични убеждения, като Филби, Блейк и други?

Руското разузнаване винаги се е гордяло със своите помощници, които са направили избор в полза на служене на общочовешки ценности и идеали, водени от силата на своите убеждения. Именно от техния кръг идват най-ценните ни източници, включително членовете на прочутата „Кеймбридж петорка”. Уви, идеологическата криза, предизвикана от разпадането на СССР, затруднява за кратко разширяването на този кръг. Въпреки това, докато страната ни се възстановяваше от „мракобесието“ на 90-те години и отново търсеше първоначалния си път и мисия в света, интересът към нашите ценности и насоки в чужбина започна отново да расте.

Неслучайно идеологическото възраждане на Русия се случва на фона на задълбочаващата се криза на либералната идеология. Мислещата част от обществото в Съединените щати, Европа и в другите страни, преминали през либерална глобализация, е все по-разочарована от грозните форми, в които икономическата, политическата и личната свобода се изроди днес на Запад. Нежеланието да се примирят с произвола на корпорациите, продажността на политиците, атаките срещу религиозните ценности, преднамереното разпадане на обществото и семейството, и накрая, извратеното тълкуване що е човекът днес е важен стимул за представителите на интелектуалния елит по целия свят да търси отново връзки с Русия. Това нарастване на престижа на Русия като носител и защитник на традиционните ценности се отразява и на отношенията на Службата с нейните помощници. Мога да обещая, че след 50 години СВР ще има какво да разкаже за Филби и Блейк на нашето време.

ИЗПИТВАМ УВАЖЕНИЕ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ”

По-рано ясно разбират, че основният противник е САЩ. Сега това запазило ли се е , или с появата на международния тероризъм сме се оказали на една страна на барикадите?

- Концепцията за "главен враг" се формира в ерата на двуполюсната световна система . Руското разузнаване отхвърли това малко опростено, но някога полезно определение след разпадането на Съветския съюз, появата на нови заплахи и предизвикателства за сигурността и мирното развитие на Русия. Тези заплахи включват не само международния тероризъм, но и регионалните конфликти и, разбира се, продължаващите усилия на колективния Запад да подкопае вътрешната стабилност на Русия и нашите приятелски страни. В зависимост от степента на опасност от едни и други заплахи руското разузнаване формулира приоритетите на своята работа, като между другото определя кой е врагът днес и как да неутрализира враждебните си стремежи. В по-широк смисъл разузнаването в своята дейност е насочено към прокарването на стратегическите интереси на руската държава и се ръководи от указанията на президента на Русия.

В сегашните трудни и противоречиви времена има много фронтове в борбата срещу "глобалното зло" - тероризъм, наркотрафик, киберпрестъпления, нелегална миграция и т.н. В тази борба ние взаимодействаме с нашите чуждестранни партньори. Естествено, нивото на сътрудничество варира значително в зависимост от целесъобразността, географията и общия контекст на отношенията на Русия с определена държава.

Кои са нашите партньори?

Днес познавам само няколко специални служби, които открито са обявили нежеланието си да общуват с нас. Ние постоянно си сътрудничим с всички значими разузнавателни служби в света. Нашите партньори са американското ЦРУ, с което продължаваме да си взаимодействаме в борбата срещу международния тероризъм и да обменяме мнения по актуални въпроси на нашето време. По време на неотдавнашна среща с директора на ЦРУ Уилям Бърнс отбелязах нашия интерес към развиване на взаимноизгодно сътрудничество, основано на общоприетите принципи на партньорство. Те включват равенство, конфиденциалност, придържане към мълчаливите етични стандарти, приети в световната разузнавателна общност и прочее Уважавам всички разузнавателни професионалисти, които се стремят да направят нашата планета по-безопасна и не си поставят за цел да навредят на Русия.

Както можете да си представите, СВР има най-тесни отношения с разузнавателните структури на страните от ОНД и ШОС. Именно в този кръг ние разработваме общи оценки на терористичните заплахи и подходи за разрешаване на регионални конфликти като афганистанския. Особено ценно е сътрудничеството с разузнавателните служби на Китай и Индия, включително във формата на тристранни срещи на техните лидери. Изключително ползотворно се развива партньорството с колегите от арабски държави, които оказват неоценима помощ в областта на борбата с тероризма.

Многократно сте говорили за уважение към ЦРУ и че тази специална служба, подобно на СВР, е една от трите най-силни разузнавателни служби в света. А коя е третият?

Колкото до определението „тройки”, „шестици”, „десетки” на водещите световни разузнавателни служби, не искам да обидя никого. В разузнавателната общност няма „таблица на ранговете“ и коментарите ми по тази тема са доста иронични. В разговори с ръководителите на чуждестранните разузнавателни служби понякога се шегуваме по повода

Превод: В. Сергеев