/Поглед.инфо/ Русия навлезе в нов етап от своето историческо развитие

Институт RUSSTRAT представя стенограма на речта на заместник-председателя на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация Пьотр Толстой („Единна Русия“) на кръглата маса „Русия: какъв образ на бъдещето отговаря на целите на националното развитие?”, проведена на 1 юни 2022 г. в информационна агенция REGNUM, организирана от институт RUSSTRAT и информационна агенция REGNUM.

За връщането към единна, имплантирана съветска идеология на диктата на "партийните комитети". Убеден съм, че всяка идея, основана на лъжи или принуда, не работи. Съгласен съм, че трябва да се постигне национален консенсус по такива въпроси. Искам само да кажа, че сега сме в такава историческа ситуация, когато без идеология е невъзможно да се формулира каквато и да е идея за бъдещето на държавата .

За кораб, който не знае накъде плава, никакъв вятър не е благоприятен. Следователно необходимостта от идеология и национална идея е по-голяма от всякога. Било две тези, било пет тези, но формулираните цели и насоки са абсолютно очевидни и най-важният белег на една такава идея.

Затова всички кабинетни специалисти, които пишат условни петнадесет точки от националната идея, за да издадат по-късно една малка брошура, според мен все още са малко без връзка с живота в тази ситуация. Разбира се, тези или подобни идеи трябва преди всичко да споделя преобладаващото мнозинство от населението. Във всички различни социални слоеве и различни националности.

Само че това е важно още и за сегашния момент. Защото целта на тази специална военна операция в Украйна е да определи истинското, реално място на Русия не само в международната сигурност, но и в системата на международната политика.

Затова сега се случва следното интересно нещо: ръководството на страната, президентът, секретарят на Съвета за сигурност казват, че Русия е влязла в етап, от който няма да има обратен път, обратно движение. Тоест няма да можем да се върнем към ситуацията до 24 февруари. Не можем, не искаме и по-голямата част от нашите хора са съгласни с това.

Но има едно "но". Факт е, че имаме доста значителна част от нашия така наречен елит, който 30 години сам формираше себе си и представяше себе си като елит, днес си затваря очите и се прави, че нищо не се случва. Мислейки, че „сега ще изчакаме ситуацията в Израел, на вилата в страната, или някъде другаде, след това ще се върнем и всичко ще бъде както преди”.

Всъщност задачата е да не е "както преди". И в това те да не се върнат. Съответно нашите военни действия бяха тласък за началото на промени в целия свят и, разбира се, Русия също трябва да отговори на тях. Преди всичко вътре в самата страна – промени във вътрешната ни политика, в нашата идеология. Това е онази конкретна помощ на фронта, за която днес всеки може да внесе своята лепта.

Тези промени са доста очевидни. Трябва да се отървем от това, което ни е чуждо, което беше привнесено в Русия в продължение на 30 години като в почти колониална страна, страна от „третия свят”.

Съответно задълженията, които бяха поети от предишните лидери на страната на предишните етапи - те трябва да бъдат напълно преразгледани. Трябва да изхождаме от интересите на мнозинството от населението на страната. Ето защо Русия напусна Съвета на Европа, ето защо трябва да се откажем от Болонската образователна система. Считам, че трябва да се оттеглим и от редица международни организации.

От наукометрията също ни зачеркнете, моля. Що се отнася до наукометрията, там е възприет един изключително забавен според мен подход: ние напускаме тази система, основана на западни публикации, но ние сякаш не я напускаме. Всъщност критерий остават същите публикации, просто ги прехвърляме от първо място на второ. И на първо място поставяме нашите научни публикации.

Така че по принцип това е следствие от образователната реформа като цяло. Според мен абсолютно неуспешна. Отношението на държавата към културата също според мен не е особено ефективно и правилно.

Защо? Защото, разбира се, държавата иска да мери всичко, но образованието и културата не могат да се измерват така. На министъра на образованието може само да се зададе въпрос – „Как виждате един гражданин, който е получил образованието си в страната. Той кой е?".

Аз, само за експеримента попитах няколко министри на образованието, попитах и редица просветни дейци по този въпрос, няма ясен отговор. Казват, че е съвременен човек. Тоест трябва да може да натиска бутоните, добре. А какво ще кажете за ценностните вериги?

Целеполагането напълно отсъства именно защото няма идеология в държавата. Няма представа за развитието на Русия. Русия не може да живее без идея, не може да се развива без идея. Народът нищо не може да направи без идея . Ако това е идеята, можете да продължите да вървите без посока още 30 години. Но това определено ще завърши с нещо не особено добро.

Струва ми се, че вторият момент , разбира се, е изграждането на своя собствена идеология. Но определено не като приемаме някакви съветски форми и започваме да ги съживяваме, докато гледаме под вежди марксизма-ленинизма. Нищо няма да излезе от това. Съгласен съм, че имаше пълен фалит на лицемерната съветска система, която пред очите ни през 1991 и 1993 г. абсолютно се разпадна във възприятието на по-голямата част от населението на страната. И точно, между другото, на фона на краха на идеологията.

Следователно е необходимо да се създаде нова. Въз основа на това, за което Елена Владимировна говори: Русия е технологична суперсила, Русия е културна суперсила. Русия също е суперсила по отношение на геополитическите си амбиции. Какво има да крием – разбира се, ще върнем към себе си всички, които са били с нас от векове. Това е ясно.

Но и още няколко точки. По принцип за руския човек държавата е ценност, суверенитетът е ценност и най-важното е народът, обект на историята. Без тези основни понятия просто няма Русия като такава. Основата на нашия уникален междуетнически консенсус е уважението към всички, които влизат в нашия свят. Но принуждаването на руснаци, живеещи в Татарстан, да учат татарския език, разбира се, е пълна глупост. Не това е причината Иван Грозни да превземе Казан.

Второто нещо което нямаме, според мен, и което е наистина важно. Всяко възпитание и всяко формиране на личността – започва от семейството. И затова смятам, че държавата, обществото и хората трябва да пазят семейството. Трябва да има някаква сакралност на семейството, защото това е основата на човешкото съществуване.

Искам да кажа само едно: днес в Русия много малко се прави за защита на семейството и много се прави изключително глупаво. Държавната политика е насочена само към социалното подпомагане на нуждаещите се. Това, разбира се, е важно, но това е само един от компонентите на системата за държавна помощ, която президентът изгражда за семействата с деца. Практически от раждането до зряла възраст. Но това е фокусирано върху много, много малка част от нашето общество.

Помощта трябва да бъде по-широка и да достига и до по-заможни семейства. Това е първото. Второто, разбира се, е темата за абортите, това е болезнена тема за всяко общество и е болезнена в нашето общество, но такава стъпка като премахването на абортите от системата на ОМС, според мен, може да се обсъжда и има хора, които изтъкват доста сериозни аргументи.

Защо всички трябва да плащат за тази операция и доколко това изобщо е болест? Освен това е необходима пълна и цялостна реформа на органите за настойничество и опека , които за 30 години са напълно наситени с тези ювенални технологии. Не може да се реформират. Трябва само да се разпусне и пресъздаде.

Друга теза е икономиката за хората. Нуждаем се от социална справедливост, но целта на икономическата дейност не трябва да бъдат абстрактни показатели, не награда за „най-добър финансист от развиващите се страни“, която по някаква причина руският министър на финансите с благодарност приема. Аз например бих плюл в лицето за такава награда.

Критерият не е капитализация, не БВП, не шесто място в света по икономически показатели. Критерият е щастието . Критерият е как хората възприемат икономическата ситуация. Всъщност това е възприятието – може дори да не е пряко свързано с обективни цифри.

Това е свързано с това как се променя животът на хората. Това, че в едно малко село имаше два колхозни трактора и кола с председателя, а сега има 15 коли и във всяка къща има голям телевизор, това не прави хората щастливи. Може би нещо друго ги прави, но не конкретно това.

Следователно възниква труден въпрос за балансирането на потреблението и радостта от живота, което трябва да се намери под формата на идея . Но ми се струва, че идеята за икономика, фокусирана основно върху хората, а не върху абстрактни показатели, е решението. В крайна сметка всеки път оперираме с цифри за БВП, но никой не оперира с броя на доволните хора, щастливите семейства - както искате го наречете.

В икономическата част има и тема, свързана с демографията и просто промяна в поведението на хората в държава, която заема 1/6 от земята. И където 15% от населението се стреми да живее "като хората" в Москва. По принцип това се дължи на този грозен икономически модел, който функционира през последните 30 години и който сега трябва да променим.

Защото за страната ни запазването на територията, запазването на бита в тези територии е по-важно от моментните резултати от труда. Независимо как се оценява тази работа от международните институции.

Има и важен момент за развитието на техниката и технологиите – тези области трябва да бъдат под контрола на етиката. Това е основният проблем в развитието на дигитализацията и изкуствения интелект. Но това сигурно са подробности, няма нищо общо с идеологията. Това е точно такова нещо, което се опитват тихо и неусетно да прокарат под прикритието на телемедицина, дистанционно дигитално образование и т.н.

Всъщност "бунтът на машините" се нуждае от доста ясна регулация и това е посоката, в която се опитваме да работим и аз и колегите ми в парламента. Точно вчера бяхме на едно събитие, където наш колега говори за думите на една жена, която работи с трудни тийнейджъри. Тя им зададе въпроса – за какво живеете? Тийнейджърите казват, че искам да си купя кола, искам да си купя смартфон, искам това, искам онова.

И тогава тя ги пита. За какво си готов да умреш? Те мислят и отговарят – за момичето ми, за майка, за Родината. И, разбира се, за да обединим разбирането за това за какво живеят хората и за какво са готови да умрат, сплетете това в обществото – това е пътят за възникване на общо разбиране за нашите основи, което мнозинството може да споделя.

Сигурен съм, че сега всички мислят горе-долу в това направление и просто трябва да променяме реалността тухла по тухла. В крайна сметка всъщност руснак - това е действие. Това не е просто да седиш, да плюеш в тавана и да кажеш „Руснак съм, каква наслада!”. Правиш нещо за Русия – значи си руснак. Разбира се, не можем да затоплим космоса с поялник, но каквото е възможно уверено ще правим и по-нататък.

Благодаря.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?