/Поглед.инфо/ Към 77-та годишнината от победния край на Великата отечествена война
... Предградието на Берлин Карлсхорст, помещение на бившето военно инженерно училище. 9 май 1945 г., 0 часа 43 минути московско време. Бившият началник-щаб на върховното командване на Вермахта, фелдмаршал В. Кайтел, главнокомандващият на германските военноморски сили адмирал на флота Г. Фридебург и генерал-полковникът от авиацията Г. Щумпф току-що са подписали Акт за безусловна военна капитулация на Германия.
Председателстващият церемонията, маршалът на Съветския съюз Г.К. Жуков кани германската делегация да напусне залата, след което се обръща към представителите на съюзническите сили - главен маршал на авиацията на Великобритания А. Тедер, упълномощен от Върховното командване на Съюзническите експедиционни сили, командирът на стратегическите военновъздушни сили на САЩ, генерал С. Спаатс, главнокомандващият на френската армия, генерал Ж.-М. Латру дьо Тасини и всички присъстващи в залата със сърдечни поздравления: Втората световна война в Европа, а за съветския народ – Великата Отечествена война, - завърши!
По време на най-голямата война на ХХ век задачата за премахване на фашистко-милитаристката военна машина и политическата система в Германия, Италия, Япония и други страни от нацисткия блок беше напълно решена.
Съветският съюз беше първата страна, която успя да спре агресора и по този начин да създаде условия за обединяване на всички антифашистки сили в борбата срещу агресията и победата над нашествениците. След като защити родината си, съветският народ спаси цели народи от поробване и физическо изтребление, предотврати смъртта на много държави и не позволи унищожаването на световната цивилизация.
Съветска Русия води война, която беше едновременно Отечествена, освободителна и наистина общонационална. Колкото и драматично да се развиваше понякога ситуацията на фронтовете, съветските хора винаги чувстваха своето морално превъзходство над чуждите нашественици.
Великата победа съчетава много военни, политически, дипломатически, морални и икономически победи. За никоя нация в света цената за преодоляване на врага не е била толкова висока. Животът на 27 милиона съветски хора беше платен, за да може нацистката машина за смърт да отиде в забвение.
Победата над нацизма стана възможна благодарение на съвместните усилия на народите от антихитлеристката коалиция, а Съветският съюз изигра решаваща роля в разгрома на фашисткия блок. Съветско-германският фронт понесе тежестта на въоръжената борба. Битката на Изток имаше безкомпромисен характер, тук беше осигурен най-важният стратегически резултат, който определи хода и изхода на Втората световна война.
Най-важният резултат от войната беше възмездието, което постигна агресорите. Самият фашизъм изгоря в предизвикания от него огън и това е логичният резултат от най-голямата военна конфронтация на ХХ век.
Утвърждаването на победата над Германия и Япония като главни инициатори на Втората световна война се изразява във формирането на Организацията на обединените нации, сключването на мирни договори с Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия, решаването на проблема с денацификацията на Германия, установяването на справедливи граници между държавите.
Ялтинско-Потсдамската система на световен ред, създадена преди всичко по волята на народите-победители, позволи на световната общност да живее в продължение на десетилетия като избегне нов глобален военен конфликт.
Изглеждаше, че тази война ще бъде последната и победеният нацизъм никога няма да може да вдигне глава. Втората половина на 20-ти и първите десетилетия на 21-ви век обаче бяха изпълнени с нови войни. Военната сила не е загубила ролята си както в международните отношения, така и в живота на отделните държави. Това се доказва от многобройни локални въоръжени конфликти, намесата на страните от НАТО в делата на народите на Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия...
При тези условия, усилията на Руската федерация за гарантиране на своята сигурност неизменно са разчитали и продължават да се опират на наследството от Победата, на уроците от Великата отечествена война.
Всичко това е така. Обаче констатацията на казаното по-горе, което би било достатъчно вчера, не може да задоволи днес. Твърде много се промени в светогледа ни през последните месеци, особено със започването на специална военна операция за демилитаризиране и денацификация на Украйна.
Днес резултатите и уроците от Великата отечествена война изглеждат малко по-различно от преди двадесет, десет, пет години.
Може би основният урок от тази война е необходимостта да се затвърди победата, извоювана с такъв тежък труд и толкова много кръв. През 1945 г. нашите бащи, дядовци, прадядовци, подписвайки се на Райхстага, вярваха, че унищожавайки чудовищната военна машина на хитлеризма, те изпращат нацизма на бунището на историята.
Ние също вярвахме в това. Въпреки това, превратът в Киев през 2014 г. и последвалите събития показаха, че нацизмът не е мъртъв, той се възражда, Европа го подхранва отново, насочвайки го отново на изток!
Затягането на примката на икономическите санкции срещу Русия от блока западни държави, игнорирането от Северноатлантическия алианс на „червените линии“, маркирани от Москва по пътя на напредването на НАТО към границите на Руската федерация – всичко това поставя основния урок на Великата отечествена война начело в дневния ред.
Да се затвърди Великата победа означава да се завърши това, което не беше направено през 1945 г. Да се довършат центровете на нацизма, които латентно тлееха от десетилетия, като в торфен пожар, за да се превърнат в Одески Хатин и 8-годишния геноцид на населението на Донбас.
Решаването на този проблем е много по-трудно за днешна Русия, отколкото за Съветския съюз, когато страната ни беше в зенита на своята военна и политическа мощ.
Днес ситуацията повече напомня ситуацията в СССР след съветско-финландската война: тогава страната ни беше изключена от Обществото на народите, установяваше се режим на международна изолация; Лондон и Париж успокоиха Хитлер с една ръка, готвещи се да бомбардират нефтените находища в Баку с другата; в Берлин преминаха към практическата фаза на разработването на плана за нахлуване в СССР.
Реалността на нашите дни показва гримасите на миналото: ако Западът хранеше нацистка Германия като ударен юмрук срещу СССР, сега Украйна вече се оформя като анти-Русия; в Белгород, Курск, Брянск вече виждаме проблясъци на новия Drang nach Osten .
Както за Съветския съюз през 30-те години на миналия век не беше призната ролята на главния инициатор за създаване на система за колективна сигурност в Европа, така и днес те зачеркват приноса на страната ни за разгрома на нацистка Германия и милитаристка Япония.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в изявление по повод 77-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа „забрави“ да спомене СССР и решаващия принос на съветския народ към Победата. Но американецът постави нови насоки за информационната война, заявявайки, че руското ръководство "се опитва да изкриви историята в опит да оправдае непредизвикана и брутална война срещу Украйна ".
И където е голямото куче - пазач, там е и малкият мелез: Литва чрез председателя на своя парламент настоява Русия да бъде изключена от Съвета за сигурност на ООН.
Тези, които са нетърпеливи да съдят нашия народ - победител, биха живели в един голям нацистки концентрационен лагер ако съветските войници не бяха завършили войната в Берлин. Да се поддадеш на този натиск, да промениш победоносния дух на отците, би означавало да сложиш край на историческата съдба на руския и другите народи на нашата родина. Нека запомним това!
Превод: ЕС
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ като алтернатива против блокиране във Фейсбук:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?