/Поглед.инфо/ Към 145 годишнината от отбраната на Шипка
През 1877 г. Русия влиза в нова война с Османската империя. Стремежът на Русия да възстанови позициите си в Европа, подкопани от поражението в Кримската война, съвпадна с благоприятната ситуация в самата Европа. Нов антируски фронт около Османската империя не се формира, тъй като отношението към османците по това време е изключително негативно.
Повод за това е жестокото потушаване на Априлското въстание в България, по време на което само в Южна България са избити над 30 000 жени, старци и деца от нередовни въоръжени отряди на османците (т.нар. „башибозуци”).
Командването на руската армия възнамерява, след като преодолее билото на Балкана, да премине в настъпление срещу Константинопол. За осъществяването на това намерение ключово значение придоби контролът върху прохода Шипка, през който минава пътят, свързващ Северна и Южна България.
В началото на юли 1877 г. отрядите на генералите Гурко и Святополк-Мирски наближават Шипка, принуждавайки 5-хилядния турски корпус на Хулюси паша да отстъпи. Така най-важният проход беше в ръцете на руската армия.
Тогава обаче всичко започна да се развива не както руските военни лидери първоначално планираха.
За овладяване на Шипченския проход е оставен отряд от около 5000 души, чиято основа е Орловският пехотен полк, както и българските опълченци. Първоначално не е било предвидено изграждането на сериозни укрепления на прохода. Предполагаше се, че основните сили на руската армия, след като победят врага в района на град Плевна /Плевен/, скоро ще преминат в настъпление през прохода.
Но три неуспешни атаки на укрепленията на Плевна, особено третата, на 30 август (на именния ден на императора!), в които руската армия загуби повече от 13 хиляди души, направиха зашеметяващо впечатление на командването, войниците и наистина в цяла Русия, според спомените на съвременниците.
Почти всички участници във военния съвет, който се проведе на следващия ден след третото нападение, се изказаха за отстъпление от Плевна и прекратяване на кампанията преди следващата година. Голямата заслуга на Александър II е, че той се съгласи тъкмо с малцинството, което смяташе, че именно в такава ситуация отстъплението е напълно немислимо, както политически, така и военно.
Решено е обаче да се изоставят настъпателните действия по целия балкански фронт и да се изчакат подкрепления (очаква се пристигането на два корпуса, пет дивизии и една стрелкова бригада - общо 110 хиляди души с 440 оръдия, и въпреки това, дори по време на подготовката на цялата кампания, мнозина вярваха, че няма къде да се поставят дори четири корпуса на Балканите).
Гурко в тази ситуация получава заповед да отстъпи отвъд Балкана - предполага се, че пристигналият в средата на октомври 1877 г. гвардейски корпус, съчетан с 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия под негово командване, ще формира специален отряд за блокадата на Плевна от запад.
Пълната блокада на Плевна започна скоро след пристигането на героя на отбраната на Севастопол Е. И. Тотлебен, извикан от Санкт Петербург с лична телеграма от императора.
В същото време турците, осъзнавайки значението на Шипченския проход, се готвят да си отмъстят, като си върнат контрола над него. Нещо повече, тогава османската армия възнамерява да удари в тила главните сили на руската армия и след това да я отблъсне отвъд Дунава.
Изненадващо, но руското командване не открива навреме надвисналата над армията заплаха.
За факта, че на 100 километра от прохода Шипка се намира 35 000-ната армия на Сюлейман паша, която се готви за настъпление, руското разузнаване не е имало информация. Още по-лошо, преценил погрешно обстановката, командващият централната групировка на руските войски в Северна България генерал Радецки отвежда всички резерви от прохода Шипка, като ги съсредоточава край гр. Беброво, където се очаквал основният удар на османските войски.
Така руските резерви бяха на три-четири дни път от Шипка.
На 8 август 1877 г. руският генерал Николай Столетов, който ръководи отбраната на Шипка, телеграфира до щаба: „Целият корпус на Сюлейман паша се нареди пред моята позиция с многобройна кавалерия, артилерия и обоз. Утре врагът ще щурмува Шипка. Ще се защитавам до последна крайност, но считам за свой дълг да съобщя, че диспропорцията на силите е твърде голяма. Считайки нашата позиция за много важна, моля за подкрепление."
Сутринта на 9 август, след артилерийски обстрел, турците започват щурм, който продължава цял ден. Защитниците успяват да отблъснат пет атаки, без да позволят на османската армия да превземе руските позиции.
На 11 август Сюлейман паша започва генерален щурм на Шипченския проход от три посоки.
„Нека паднат с хиляди, - други ще заемат мястото им“, каза командирът на турската армия. „От сигналите са разрешени само „сбор“, „настъпление“ и „убит командир“.
Оцелели от битката разказаха, че това, което се случва този ден, е като ад. Битката се отличаваше с изключително ожесточение, планини от трупове лежаха по планинските склонове. Нямаше кой не само да прибере труповете, но дори да изведе ранените от огъня.
До вечерта на 11 август най-трудната ситуация се разви на Волинска планина, където "Централната" батарея държеше отбраната. Руските войници, които се биеха на голи камъни без сън и храна, нямаха почти никакви боеприпаси, всички офицери бяха убити. Оцелелите започват постепенно да се поддават на набезите на османците. И в този момент полковник Фьодор Депрерадович проби до батареята. „Братя! — извика той над шума на битката. "Помощта е близо, дръжте се!"
Изтощените, измъчени хора повярваха на думите на полковника. Събрали сетни сили, защитниците на „Централната“ батарея отбиват и тази атака. Турските войници вече нямаха и сили за нова. Кървавата и жестока битка на 11 август продължи тринадесет часа подред.
Депрерадович не излъгва: резервите, изпратени на помощ на Столетов от генерал Радецки, наистина успяха навреме. Байонетната атака на новопристигналите руски войски направи възможно възстановяването на пълния контрол над планинските позиции.
Ожесточените боеве на Шипка продължават още три дни, но не носят сериозен успех нито на руснаците, нито на турците.
Задържали контрола над прохода, руските и български части са блокирани от три страни и нямат възможност да водят други действия, освен пасивна отбрана.
По време на шестдневната кръвопролитна битка за Шипка загубите на руските войски възлизат на над 130 офицери и над 3600 войници. Османската армия губи над 230 офицери, както и между 6000 и 8000 войници.
На 5 септември 1877 г. османците правят последния си опит да щурмуват Шипка, като успяват да превземат зъбера Орлово гнездо. Въпреки това, с яростна руска контраатака, завършила с ръкопашен бой, се възстановява предишното състояние на нещата.
С настъпването на есента позицията на руската армия рязко се влоши. Пътищата бяха отнесени, глината се превърна в каша, изкопаните землянки бяха постоянно пълни с вода. Есента беше заменена от ранна зима със силни ветрове, които понякога отнасяха часовите от скалите, настъпиха силни студове и дълбок сняг.
Интендантските служби работят отвратително зле. На Шипка се доставят зимни униформи в недостатъчно количество и с отвратително качество, не по-добро е положението и с храната. Генерал Радецки, който не искаше да си разваля отношенията с главнокомандващия и влезе в историята благодарение на „дежурния“ си доклад, повтарящ отново и отново - „На Шипка всичко е спокойно“, въпреки това докладва на щаба през ноември 1877 г.: „Ако от запаса не се изпратят незабавно в Габрово сухари, житни храни и спирт, то Шипченската чета е заплашена от гладна смърт. Многократно съм общувал с полевия комисариат за всичко това, но все още няма доставки.
Статистиката на загубите най-добре говори за това какво струва на руската армия „Шипченското седене”: в периода от 5 септември до 24 декември 1877 г. Шипченският отряд губи 700 души убити и ранени, но и 9500 болни и измръзнали.
В тази ситуация Й. В. Гурко представя план за разглеждане от императора: да се отдели гвардията под Плевна, да се премести по софийския път, за да разбие по части софийската турска армия, която беше сформирана в помощ на Осман, след това да пресече Балкана и се премести в тила на южнотурската армия при Шипка и да върви на съединение с Ф. Радецки.
Меморандумът, представен на царя, завършва със следната фраза: „Амбициозните планове са далеч от мен, но съвсем не ми е все едно какво ще каже потомството за мен и затова казвам, че трябва да атакуваме незабавно. Ако Ваше Величество не е съгласен с мен, тогава Ви моля да назначите на мое място друг командир, който по-добре да изпълни пасивния план, предложен от Ставката.
На следващия военен съвет генерал И. В. Гурко, който по принцип не е склонен към патос, казва: „Готов съм да държа отговорност за действията си пред Отечеството и историята“.
На 28 ноември (10 декември, според нов стил) се случи повратна точка във войната - Плевен падна. Основните сили на руската армия започват да изпълняват първоначалния план на войната, който предвижда пробив в Южна България. Проходът, държан от Шипченската чета, изиграва решаваща роля в тази ситуация.
На 24–28 декември 1877 г. руските войски под командването на генералите Скобелев, Святополк-Мирски и Радецки провеждат операция срещу турските войски, разположени пред Шипченския проход, останала в историята като „битката при Шипка-Шейново“. ”.
Шипченският отряд в тази битка с челен удар оттегля част от турските сили, което развързва ръцете на действащия във фланга Скобелев, чийто пробив в центъра на укрепения турски лагер предопределя общата победа на руснаците.
Победата при Шейново отваря пътя на руската армия към Константинопол, което ужасява не само султана на Османската империя, но и много европейски политици. Османската империя моли за мир, а и Русия е „настойчиво посъветвана“ да не довършва победения враг.
На 19 януари в Адрианопол е подписано примирие. Деморализираните остатъци от турските войски са изтеглени в самия Константинопол. Месец по-късно е сключен мир в Сан Стефано (днес това е района, където се намира летище Истанбул).
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?