Ще затвори ли Артьом Жога Елцин център?
Основната новина е вероятното назначаване на ръководителя на парламента на ДНР Артьом Жога за представител на президента в Урал. Името му се свързва с батальона Спарта, част създадена от Motorola. След смъртта на легендарния командир на Донбас той беше оглавен от сина на Артьом Жога, Владимир, а самият той беше негов началник на щаба.
През 2022 г. Владимир Жога загина при освобождаването на Волноваха, а след това баща му стана командир на Спарта. Артьом Жога е специален довереник на Владимир Путин, той беше председател на неговия щаб по време на последните президентски избори. И сега, очевидно, той трябва да отиде на „специална мисия“ в Екатеринбург - в тази „земя на неуплашени елцинисти“.
Местните медии вече пишат, че Жога ще може да взема решения, без да се взира в мнението на местните кланове и власти. Същите, които упорито прокарват либералния дневен ред в региона.
Много важно е и назначаването на командира на щурмовия отряд Черна мамба, Героя на Русия Игор Юргин, на поста министър по въпросите на младежта на Якутия. Младите хора днес са една от най-уязвимите слоеве от населението, покварени от рап музиката и комедийните клубове. Неуспешният опит на проправителствените движения като „Вървим заедно” и „Нашите” показа: кой друг трябва да работи с младите хора, ако не членовете на СВО?
От същата категория е и новината за първата поява в политиката на бивш вагнеровец Михаил Острянски, участвал в щурма на Бахмут и Кременная. Служи дълги години в МВР на град Красновишерск, оглавява местната полиция, зад гърба си има две командировки в Чечня, а сега е във войната в Украйна.
Между другото, при него в Красновишерск е регистрирано най-високото ниво на обществено доверие към органите на вътрешните работи в Пермския край. Михаил Острянски оглави местния парламент.
Друг участник в СВO, 34-годишният пилот Заур Гурциев, награден с орден за храброст за щурма на Мариупол и ордена за военна заслуга за щурма на Авдеевка, стана първи заместник-кмет на Ставропол. Той, подобно на Игор Юргин, е участник в президентската програма „Времето на героите“ - вид кадрови резерв, който сега се формира от участници в СВО.
Войниците от първа линия станаха търсени, защото благодарение на войната ситуацията в Русия изисква промяна.
Елитът не иска да дели властта
В обществото се формира нова прослойка и нова сила – хора, които се борят и са се борили, техните роднини, близки, приятели. И представителят на властта трябва да има моралното право да говори с нея на един език,
- казва бившият кмет на Петрозаводск Владимир Любарски, който също се ръководи от този мотив, когато през лятото на 2023 г. доброволно напусна поста си и отиде да се бие като част от отряда Ахмат.
Но казаното от него е само част от истината. Другата част е, че сегашният елит, който е установен от дълго време, често още по времето на Елцин, и се възползва от всяка власт, не иска да я дели с „външни“. Тя усеща конкуренти в членовете на СВO и се опитва да не ги забелязва, въпреки призива на президента.
Царград вече писа за друг участник в програмата „Времето на героите“ - щурмовик-доброволец от Псковската въздушнодесантна дивизия, носител на орден „За храброст“, многодетния баща Владимир Семьонов от град Кондопога.
Когато беше монтиран банер с неговия портрет и беше записан видеоклип за него, военната служба изпълни месечен план за набиране на доброволци за един ден – толкова много бяха вдъхновените от неговия пример,
— казва сънародникът на героя, военният кореспондент Алексей Владимиров. Но когато възникна въпросът за присъждането на Семенов на титлата почетен гражданин на Кондопога, местният елит се надигна.
Те отказаха дори да разгледат кандидатурата му: той е лауреат на Годината на Република Карелия - 2023, портретът му виси на банер в Кондопога, а с парите, които получи за нараняванията си, си купи кола. Те разсъждаваха така: няма ли да стане прекомерно?
- продължава Алексей Владимиров.
Чиновниците имат комплекс пред участниците в СВO
За същото отношение към ветераните от СВО говори и друг участник в програмата „Времето на героите“ Виталий Павловски, доброволец от Санкт Петербург и също многодетен баща . Той е известен с факта, че всъщност си проправи път на фронта без една ръка и е награден с два медала „За храброст“.
Той също е участник в проекта „Времето на героите“. Завършил обучение в Руската академия за национално стопанство и публична администрация при президента на Русия (РАНХиГС) по програма „Управление“. Получи съответния сертификат. Но те не го наемат никъде – отфутболват го. И дори не поглеждат удостоверението му.
Според Виталий Павловски служителите се отнасят към този документ като към лист хартия и казват, че не знаят нищо за тази програма. И когато Виталий се опитва да им обясни същността на проекта „Времето на героите“, те отговарят, че имат свои собствени правила, които ги ръководят. И като цяло дават да се разбере, че са много заети, говорейки през зъби.
От няколко дни ходя в администрацията на Василеостровски район - никаква помощ при наемането ми. Не питам за хляб или социални помощи, питам за работа по специалността си.
Виталий има висше юридическо образование. И му предложиха работа като учител по безопасност на живота в училище. Той смята, че днес умишлено се поставят бариери пред участниците в СВО и много държавни служители имат предубедено отношение към тях:
Те се чувстват неудобно с нас, защото ние воювахме, а те не.
Виталий се държи нормално в офисите на властта, на равни начала, без прекомерно благоговение и това също може да не ви хареса - по-добре е да не допускате такива „независими“ в сферата на управление с установената йерархия.
И наскоро Виталий получи чудесен неофициален съвет от служител - да обръсне брадата си, благодарение на която изглежда твърде брутален.
Какво от това?
Казано направо, днешният неефективен вертикал на властта, насочен не към работа, а към показност, трябва да бъде прочистен, с новите гвардейци - хора отвън, които биха заменили много от сегашните лидери, независимо от техните заслуги към капитализма построен в Русия. А войниците от първа линия са най-подходящи за ролята на тези гвардейци.
По едно време бях „пристрастен“ от думите на академик Андрей Рудски, ректор на Санкт Петербургския политехнически университет, за следвоенния период - изключително успешен период от националната история, когато Съветският съюз, който лежеше в руини , успя да се възстанови в най-кратки срокове след Великата отечествена война, създаде своя собствена атомна бомба, изпрати първия човек в космоса и т.н. И всичко това, защото беше времето на фронтовите войници:
Бяхме заобиколени от бивши фронтови войници. С тях беше много спокойно и надеждно. А елитът в страната беше съвсем различен. Страната и икономиката се управляваха не от „ефективни мениджъри”, не от грабители, а от хора, които се бориха, наистина рискуваха живота си за родината си и след това я пресъздадоха отново - възстановиха я от руините след войната. Имаха прости и ясни ценности. Днес не виждам същата надеждност в хората около мен.
Сега, благодарение на СВО, Русия има шанс да повтори този следвоенен пробив. Но за това е необходимо войниците от първа линия отново да станат елит.
Превод: ЕС
