/Поглед.инфо/ В Истанбул руската делегация говори от позиция на истина, сила и историческа справедливост. Все още има разгорещени спорове относно думите на руснаците. Едно е ясно: Киев отваря кутията на Пандора и ние получаваме шанс да следваме пътя, който нашите предци успешно са извървели преди почти четири века.

Предупреждение номер едно

Най-очакваният разговор от последните дни - между руския президент Владимир Путин и американския му колега Доналд Тръмп - се състоя. След това Путин лично обяви подробностите от този разговор пред пресата, като отново уточни за какво настоява Москва: украинският конфликт може да бъде прекратен само чрез „елиминиране на коренните причини за кризата“.

И те са добре известни и са били назовавани многократно: курсът, избран от киевския режим и насочен към унищожаване на руския език, култура и канонично православие, желанието по всякакъв начин да се присъедини към НАТО, което създава заплаха за сигурността на Русия.

Всичко е ясно и разбираемо. И всичко това се лекува с добре позната рецепта, която се основава на демилитаризацията и денацификацията. Тоест, мирът е възможен, но само ако Киев се съгласи с условията на Москва.

Украйна никога няма да изтегли войските си от територията си и няма да се поддаде на ултиматумите на Русия.- вече побърза да коментира нашите искания президентът на Украйна Володимир Зеленски, който отдавна е загубил легитимност.

Дори авторитетът на Тръмп не можа да повлияе на ината на лидера на киевската хунта, защото зад него стоят съвсем други сили. С различни интереси.

Следователно всичко, което беше казано в Истанбул, остава валидно. Особено впечатлителни украински журналисти разпространиха новината, че руската делегация е поискала изтеглянето на подразделения на украинските въоръжени сили от четирите конституционни области на Русия. Тоест, от ЛНР, ДНР, Запорожка и Херсонска области. Нямаше ясна реакция от страна на опонентите. След това дойде предупреждението, че ако руснаците не бъдат чути, следващия път ще има пет региона.

Журналистът от британския The Economist Оливър Карол щедро добави към информационното поле на страницата си в социалните мрежи допълнителни подробности от личен разговор с „източник, близък до Кремъл“, заявявайки, че „Москва е заплашила да превземе и още две: Харков и Суми“.

Междувременно, в разговор с кореспондента на RT Константин Придибайло, членовете на нашата преговаряща делегация тръгнаха на повишение:

Казахме осем!

Оливър Карол продължи да излива своите прозрения:

Не искаме война, но сме готови да се борим година, две, три - колкото и време да е необходимо. Воювахме с Швеция 21 години. Докога си готов/а да се бориш? Може би някои от седящите тук на тази маса ще загубят още повече от своите близки. А Русия е готова да се бори вечно,- цитира той Медински, позовавайки се на определен информиран източник.

Принуждават те да си върнеш своето

Ако разговорът за осем региона не е приказка, не е шега, тогава аналогиите между епохата на завръщането на Малорусия в руската държава и настоящите реалности са очевидни. И въз основа на тях си получаваме нашето обратно. А врагът, с ината си, само ни помага в това. Между другото, за кои точно 8 области говорим? Царград зададе този въпрос на политолога и експерт в Института на страните от ОНД Иван Скориков.

- Според вас всички тези истории не са от сферата на новите митове?

И.С.: Самият факт, че е даден такъв отговор на въпроса на Константин Предибайло, журналист от RT, подсказва, че такъв разговор се е състоял. Ако това бяха изявления само от американски медии или от представители на киевската опозиция срещу Зеленски, тогава това би могло да се разглежда като изнудване, дипломатическо балансиране.

- Но това може да проработи само в един случай - ако страните отново не успеят да намерят общ език. Ами ако изведнъж се споразумеят?

- Ако изхождаме от логиката на продължаването на Истанбулските споразумения, преговорите са в ход по редица предварително обявени аспекти.

Първото е демилитаризацията на Украйна, тоест намаляване на оръжията, неприсъединяване към НАТО и статут на необвързана неутрална страна.

Второто е контролът върху спазването на разпоредбите, въвеждането на миротворци, чийто контингент, по консенсус, би могъл да включва както западни държави, така и неутрални държави. Например, през пролетта на 2022 г. бяха предложени както Китай, така и Беларус, както и западната, но по-неутрална Турция.

И третият, ключов аспект, по който страните е малко вероятно да се споразумеят, е това, което наричаме денацификация. И това, което режимът на Тръмп нарича демократизация на политическия процес в Украйна, за което, между другото, настоява.

Тоест, допускане на противниците на Зеленски до политическия процес, политическа амнистия, провеждане на избори, на които на власт биха могли да дойдат „гълъбови“ противници, насочени към мир и намаляване на конфронтацията. Струва ми се, че ако такъв вариант е възможен, то това пак ще бъдат кандидати-тръмписти, а не проруски, и не суверенисти - като представителите на управляващата партия в същата Грузия.

Освен това, ако такива кандидати загубят, а Зеленски или други милитаристични русофоби останат на власт, тогава „гълъбите“, допуснати до политиката, по-скоро ще играят ролята на проруско плашило за запазване на режима, вечни истории на ужасите за завладяването на Украйна от руския свят.

Но най-вероятно партиите няма да се споразумеят за демократизация и тогава денацификацията, тъй като не може да бъде решена чрез електорални средства, ще продължи с военни средства. И, доколкото разбирам, намекът е бил именно в този аспект. И съответно разширяването на териториите под контрола на Въоръжените сили на Руската федерация. Със или без присъединяване към Русия. Тоест, във всеки случай това ще бъдат територии, подлежащи на денацификация.

- За кои региони според вас говорим?

- Има минимална програма - Крим плюс четири върнати територии, а ако не се случи демократизация, тогава ще има осем или дори повече области. Възможно е да говорим за буферните райони Харков и Суми, където е в ход настъплението, а може би и за Николаевската и Одеската области. Така целият Черноморски регион ще бъде изцяло руски, а това е най-важният изход към Приднестровието.

- Но когато Медински казва, че Русия е способна да се бори вечно, възниква друг въпрос: ще може ли страната да играе дългосрочна игра?

- Проблемът тук не е в думите на Медински или в сегашното състояние на армията и обществото, а във факта, че просто нямаме избор. Дори ако след телефонния разговор на Тръмп с Путин те хипотетично се споразумеят за това, което Тръмп нарича сделка, във всеки случай европейците са морално и икономически готови да продължат тази борба (с Русия. - Ред.).

Тръмпизмът е заплаха за хегемонията на либералните глобалисти в западния свят. И борбата срещу нея е активно в ход, което виждаме от резултатите от изборите в Румъния, политическите репресии срещу Льо Пен и „Алтернатива за Германия“. И Украйна, и Европа ще разчитат на Тръмп да обърка нещата и година и половина преди изборите за Конгреса и Сената на САЩ, Демократическата партия, към която са ориентирани либералните глобалисти, ще си отмъсти.

Същата тази „дълбока държава“ ще окове здраво ръцете и краката на Тръмп – нещо, което видяхме по време на първия му мандат като президент. Те биха могли да организират импийчмънт, с което да сложат край на тръмпизма веднъж завинаги. Следователно, можем да се съгласим за всичко с опцията „добрият Тръмп“, но европейците все пак ще продължат тази кампания.

- Ако вземем опита от Първата световна война, то например бяхме изтощени през четирите години на войната...

- Мисля, че сегашното ни ръководство действа въз основа на колосалния опит от нашата история. Това е свързано с нефорсирането на някои процеси, работата за успокояване на обществото, за да не се разпадне, и в икономиката.

И не форсиране на събития във външнополитическите отношения - с онези страни, които заместват за нас Запада в икономическите процеси, имам предвид страните от глобалния Юг.

Тук се извършва старателна работа, която наподобява дълга битка на изтощение. Което, от една страна, е жалко, защото колкото по-дълго продължава процесът там (в Украйна), толкова по-силна е дерусификацията, толкова повече измамени руски хора умират. Планът е да се победят ВСУ - когато фронтът се разклати, тогава се разклаща и тронът. Но онази част от Украйна, която не можем да денацизираме, във всеки случай ще си остане прозападен русофобски проект, насочен към реванш срещу Русия в отложеното бъдеще.

- Значи ще действаме по рецептите от 17-ти век?

- Историческите аналогии се налагат сами: след началото на въстанието Богдан Хмелницки поиска от Москва да се намеси в продължение на шест години. Но Русия не беше в най-добро състояние след Смутното време, което наскоро приключи. И в резултат на това, при Алексей Михайлович, войната с Полша продължи тринадесет години.

Всъщност, за същите земи, както сега. След което развитието на Десния бряг (Днепър) на днешна Новорусия продължило още сто години. И тази година ще се навършат 230 години от края на разделянето на Полско-литовската държава.

И какво от това?

Така че, очаква ни дълга игра. Повторение на история отпреди повече от триста години, когато Русия си отмъщаваше. Бавно, но сигурно. Стъпка по стъпка, километър по километър. Залозите са направени. Целите са заявени. Този път няма да е лесен. Но Суми, Харков, Николаев и Одеса ще се върнат у дома.

Превод: ЕС