/Поглед.инфо/ След референдума през 2014 г. и влизането на Крим в Руската федерация, водата за Крим стана първата точка в изпълнението на киевската стратегия „да се направи за Русия невъзможно поддържането на Крим“ - посредством нечовешка водна блокада. По идея на инициаторите на това решение, последствията трябваше да бъдат социално-политически и икономически.
По идеята на украинските стратези се планираше да се създадат проблеми в осигуряването на населението с необходимите за нормален живот ресурси, които би трябвало да предизвикат недоволството му, както и - да унищожат икономиката на региона както в областта на селското стопанство, така и в туризма и индустрията.
В руския Крим нямаше социално-политически проблеми, решението на Киев бе възприето от кримчаните като поредното потвърждение на циничната същност на пост-революционното украинско правителство и редицатаукраински „герои“, дошли от Крим, които гордо си приписват идеята за водната блокада.
Ето защо ефектът от недоволството заради проблемите, свързани с присъединяването към Русия, недоволството от руското правителство, нито през 2014 г., нито до момента не бе постигнат. Не беше възможно да се постигне това дори чрез по-чувствителната, поради бързия отрицателен ефект, енергийна блокада. В резултат на това всички тези проблеми започнаха да се решават (а мнозина вече са и решени) с по-бързи темпове.
Все пак обаче известно отрицателно икономическо въздействие се постигна. Крим почти загуби такъв отрасъл на селското стопанство като отглеждането на ориз, много земеделски предприятия трябваше да търсят водоизточници за напояване или да преминат към други култури.
Една от най-острите ситуации във връзка с водната блокада беше екологичното бедствие през август 2018 г. в северната част на Крим в град Армянск, когато резервоарът за съхранение на киселина на химическото предприятие Кримски Титан пресъхна. В резултат на недостатъчното водоснабдяване на киселинния утаител (сярната киселина е един от отпадъците от производството на титан) и сушата в северната част на Крим, концентрацията на серен диоксид във въздуха се увеличи и децата бяха евакуирани от града.
Но ние се измъкнахме и от тази ситуация, като възстановихме пълненето на резервоара с вода и го напълнихме с фосфогипс за максимална неутрализация на киселините. В момента предприятието очаква реконструкцията си, разработени са проекти за рекултивация на хранилището.
От 2014 г. насам около всеки празник и туристически сезон се разпространяват едни и същи на слухове и въпроси - ще има ли достатъчно вода в Крим за туристите? В същото време Украйна с видимо удоволствие припомня позицията си относно водоснабдяването на Крим.
Известно е отдавна, повтаря се редовно, същността му е йезуитско-шизофренична. Киев отказва да доставя вода за Крим, тъй като нейни потребители ще бъдат „окупаторите“ - руски граждани и военни в Крим, заявявайки, че за гражданските нужди на населението наличната вода е достатъчна, а доставките на вода през Севернокримския канал ще се възобновят едва след завръщането на Крим в Украйна.
От това става ясно едно - Украйна не предлага никакви приемливи за Русия условия за възобновяване на водоснабдяването. И ако си припомним тезата на Владимир Путин - „Въпросът за Крим е закрит“, тогава, като се вземе предвид позицията на Киев, този въпрос е просто безсмислено да се обсъжда сега.
В същото време украински учени дълбоко се замислят върху екологичните, геоложките и политическите аспекти на решаването на проблема с водите в Крим. Например Михаил Яцюк, заместник-директор на Института по водните проблеми и мелиорацията на Националната академия на аграрните науки на Украйна, говори за намеренията на Русия да добива прясна вода от Азовско море:
„Заместник министър-председателят на Рускатафедерация Марат Хуснулин увери, че там може да има техническа вода. По принцип на дъното на Азовско море може да има не само промишлена вода, но и питейна вода. Но от каква дълбочина ще трябва да се добива - никой няма представа. (...) Следователно не е необходимо да се казва, че под дъното на Азовско море ще има големи запаси от вода, които ще осигурят Крим. “
Накратко, експертът със злорадство смята, че перспективите за намиране на вода под Азовско море са мъгливи, а „Русия няма подходящите технологии“. Вече сме чували за технологиите, които Русия няма, когато се строеше Кримският мост. За някои граждани на Украйна тази грандиозна структура все още е само „компютърна графика“ ...
Украинският експерт също предупреждава предварително: „... Всяко сондиране и намеса във функционирането на екосистемата на Азовско море ще има отрицателни последици за самото море, преди всичко за водните живи организми, за всичко, което обитава това море. И, разбира се, това отрицателно въздействие ще се разпространи не само по територията на морето, но и на съседните територии, включително страните, които граничат с Азовско море."
Интересен пасаж - кои са тези държави? Това са Украйна, организаторът на водната блокада, която сега се страхува от негативните последици от сондажите в Азовско море, и Русия, която е принудена да реши проблема с водата за Крим. Очевидно няма други държави на брега на Азовско море. Така че това са „крокодилски сълзи“.
Безнадеждното заключение (как да се мине без това!?) на украинския експерт е следното: „Теоретично Русия не може да направи нищо, защото няма други ресурси освен природните и климатичните. Всъщност най-важната им задача днес е да използват рационално водните ресурси, налични в Крим, и това ще бъде достатъчно за задоволяване на потребностите от питейна вода. " Благодаря ви за съвета, г-н Яцюк – само че Русия има други планове.
Сега за реалните планове и действия по този труден проблем.
Докато украинските експерти правят "заключения", руските власти и експерти вече проектират, проучват и изпълняват проекти за водоснабдяване. От октомври 2020 г. започна изпълнението на план за осигуряване на водоснабдяване на Република Крим и Севастопол. Средствата за изпълнението му през 2020-2024 г. - 48 млрд. рубли. - ще бъдат разпределени от резервния фонд.
Планът, между другото, предвижда сондажи на нови кладенци, ремонт на водоснабдителни мрежи, изграждане на обезсоляващи инсталации, системи за пречистване на отпадъчни води, строителство на водоприемници. По този начин вече е изграден и пуснат водозабор на река Белбек, за да се осигури вода за Севастопол. Ръководителят на Крим също обяви плановете за изграждане на два резервоара за снабдяване на Алуща и Симферопол.
Руският вицепремиер Марат Хуснулин, който посети Крим в началото на май, за пореден път потвърди приоритетите в програмата за снабдяване на полуострова с вода: нови водоприемници; добив на вода изпод Азовско море; обезсоляване на морска вода; подмяна на силно износени тръбопроводи. Последната точка, според вицепремиера, е ключова, тъй като значително ще помогне за отстраняване на проблемите при непрекъснато снабдяване с вода на полуострова.
Както отбелязва Хуснулин, през последните десетилетия не са инвестирани пари във водоснабдяването на региона, тръбите са износени на 90% и „ако успеем да ги заменим и ремонтираме възможно най-бързо, някои от проблемите с водата вече ще бъдат решени.” Последните десетилетия - а това е украинският период Крим - средства не бяха инвестирани в развитието, модернизацията на инфраструктурата и сега виждаме последиците не само от блокадата, но и от небрежното управление на Украйна . Налага се впечатлението, че в Киев само чакаха Русия да отремонтира цялото това стопанство!
На този фон изказванията на бивши политици звучат особено цинично. Например бившият министър на курортите и туризма на Крим Александър Лиев казва: „... няма нужда да измисляте нещо за вода от дъното, да се занимавате с опресняване - ... трябва да инвестирате в инфраструктурата на пренасяне на водата и за обновяване на жилищните и комунални мрежи. Това ще ни е нужно, когато деокупираме Крим...“ Тоест не сме построили нищо, в резултат на което сега Русия е принудена да поправи всичко -„ нека се охарчи, ще ни бъде много по-полезно“.
Логиката на циничните паразити, които се подхранват с неосъществими надежди. Освен това Лиев казва, че водната блокада на Крим не е удар за населението на Крим, а само за икономиката му. Сякаш икономиката и населението живеят отделно един от друг! Четете политическата икономия, г-н бивш министър.
Наскоро той стана автор на определен „план за развитие“ за Крим, обосновавайки го по следния начин: „Крим може и трябва да стане икономически център на Черно море“, при това призовавайки за развитието на онези области и сектори на кримската икономика, които Украйна се опитва да унищожи. Лиев мечтателно предлага (!) на бизнеса от партньорските страни на Украйна и потенциални участници в „Кримската платформа“ следното:
- изграждане на две нови транзитни пристанища;
- концесия на съществуващите пет пристанища с реконструкция и разширение;
- инвестиции в супер печелившата напоителна система в Крим и в поливното земеделие;
- печеливши инвестиции в изграждането, приватизацията и реконструкцията на кримските здравни санаториуми;
- зелени инвестиции (вятърно-слънчева енергия, морска енергия);
- участие в бизнеса с високотехнологично производство и преработка на въглеводороди;
- инвестиции в корабостроенето и кораборемонта.
Все едно да продава участъци от повърхността на Марс. Но сериозно, точно преди обединението на Крим с Русия, почти всички изброени области и индустрии не само не се развиваха, но бяха в плачевно състояние, бяха ограбвани от тези, които имаха такава възможност.
И сега Украйна изведнъж тръгна да развива Крим, като твърди, че изградената от Русия инфраструктура ще й бъде полезна. Удивително. По-нататъшните „измислизми“ и мечтания на г-н Лиев са не по-малко интересни: „В крайна сметка ще бъде невъзможно за нас самите, без инвестициите на цивилизования свят, да възстановим икономическата инфраструктура на полуострова след работата на силния в стопанисването Путин.“
„А просто да се възстанови - това за Украйна е малко. Необходимо е да се реализира потенциалът наКрим така, че да се заеме достойно място в черноморското пространство. Без парите на света и най-важното технология, това е невъзможно. "
Искам само да попитам – а къде сте били преди? С една дума, Украйна очаква да печели въз основа на изградената от Русия инфраструктура и инвестициите на чужденците.
В същото време Лиев някак си се обърква в показанията – разказва какизградената от Русия инфраструктура ще бъде много полезна, след което въздъхва, че „икономическата инфраструктура на полуострова ще трябва да бъде възстановена“.
Геополитическият аспект на проблема с водите в Крим е очевиден, както беше отбелязано в началото на статията, водната блокада беше първото решение за санкции по отношение на блокадата на ресурсите на Крим. Това е част от технологията на "цветните революции" - да се създаде негативно отношение към властта сред населението на държава или регион, усещане, че промените са възможни само ако властта се промени. Не се получи.
Съвсем наскоро Крим беше аванпост в конфронтацията между Русия и Запада, в Киев вече празнуваха "триумфа" в дима и пожарищата на поредния украински Майдан, мечтаейки да нанесат геополитическо поражение на Русия, приближавайки противниците на Русия близо до границите й. Украйна трябваше да се превърне във враждебна гранична зона.
В много отношения, за съжаление, това се случи, само Донбас и Крим, не приемайки такава „примамлива“ перспектива, практически напуснаха Украйна. Отговорът на гражданите на Украйна в Донбас и Крим стана изненада и поражение за "революционния" Киев. Сега Крим, който Западът не успя да превърне в своя аванпост, след като изгони руския Черноморски флот от полуострова с ръцете на Киев, се опитва да го превърне във вътрешен и външен проблем за Русия.
Но Русия вече се научи как да се противопоставя на информационното влияние, опити за изкривяване на културния код и историята, опитите за поставяне под съмнение на традиционния морал, заплахите за колапса на финансовата система, заплахи от санкции от различен тип и нива и с Крим в своята структура ще преодолее всички тези заплахи, включително водната блокада.
Превод: ЕС