/Поглед.инфо/ Народният артист на Русия, един от водещите актьори на Държавния Малък академичен театър, ръководител на катедрата за актьорски умения във Висшето театрално училище на “Щепкин”, член на управителния съвет на Гилдията на филмовите актьори Борис Клюев.
Ето извадки от интервюто на Борис Владимирович за вестник “Аргументи и Факти” от декември 2016 г.:
- Вземете икономиката. Време е да преминем към държавния път, а не да зависим от частния капитал, който е завзел всичко и процъфтява върху него. Хубаво е, че отново ставаме силни и можем да говорим наравно със света. Имам предвид възраждането на военния комплекс. Да, за съжаление, за това се харчат огромни бюджетни пари. Но безопасността си заслужава. По съветско време най-добрите умове работеха в отбранителната индустрия. А през 90-те ... На един от филмовите форуми, които провеждахме в Мурманск, в Северодвинск, видях моряците да плачат, докато режеха изцяло нови кораби. Те казваха: “Вие там в Москва - какво правите, как е възможно?” И това рязане беше такава едностранна мирна инициатива. Въпреки че се бяхме разбрали със САЩ, че ще унищожим военно оборудване в същото количество. Само че ние нарязахме нашето, но американците не.
- Много се радвам да гледам борбата срещу корупцията. Единственото нещо е да се засилят наказанията за немислима кражба. Защо при Батька Лукашенко в Беларус няма присвояване от хазната?! Наказват! И са наказвани така, че да ги заболи. Човек, на когото е предоставена власт, трябва да отговаря тройно, десетократно пред обикновения гражданин. Това е моето дълбоко убеждение.
- Ако говорим за култура ... Има държавно внимание, но няма резултати. Не виждам нови пиеси, талантливи режисьори, които биха се родили днес. Културата преди всичко трябва да бъде морална, да възпитава хората. Културата има други ценности и други насоки, които за съжаление в момента са загубени. Наблюдавам кой е назначен на поста главен режисьор, на кого е даден театърът и какво се получава от него. Не виждам видими резултати в Театъра на нациите, в Театър „Ермолов“, в Губернския театър. Всички там са много добри момчета и добри актьори. Но какво общо има това с ръководството на театъра? Начело трябва да стои човек, режисьор, който събира около себе си актьори-личности. В Съветския съюз, който е толкова съден за цензура, такива се раждаха незнайно защо. А сега, когато всичко е позволено, незнайно защо не се раждат. Ще си спомните ли скорошното изказване на Константин Райкин. За какво говори, за каква цензура? И защо тогава получава пари от държавата, а не от спонсори, от които впрочем винаги е имал много? За какво говориш, приятелю?! Какво, Костя, да не би да не живееш добре? Той има театър, има „Райкин Плаза“, има своя академия. Вижте, той е добре. Честно казано, абсолютно не разбирам това. Очевидно сега се е случил някакъв провал ... И либералите, след като чуха критики към държавата, веднага го вдигнаха. Като глутница кучета са станали. Винаги е толкова мило - дори не им пука за какво лаят! Никой, незнайно защо, не казва: нека се разберем, момчета. Райкин да няма пари? А другите имат ли? В Малкия академичен театър, който е на 260 години и който е национално богатство, има ли? Какво, актьорите получават ли повече там? Не по-малко. Момчета, трябва да сте обективни, трябва някой да каже истината. Защо не казвате ?!
- Дълбоко уважаваният от мен режисьор Игор Маслеников, снимал Шерлок Холмс, веднъж ми каза: „Преди имаше критика, цензура. Излизам от заседанията, мисля си: “Гадове, боклуци, да се продъните дано!" Прибирам се, не спя по нощите, мисля ли, мисля... И на сутринта разбирам: имаше нещо добро в тези забележки." А когато всепозволеността процъфтява, е лесно да се загубиш. Защото маяците се губят.
- Народът се умори от либерални брътвежи
Превод: В. Сергеев