/Поглед.инфо/ Превратът в Киев през 2014 г. беше последният сигнал за кримчани. Историческата справедливост трябваше да бъде възстановена бързо в много трудни условия, но Русия не изостави своите.
Първа стъпка
Крим беше прехвърлен на Украйна, или по-скоро на Украинската ССР, през 1954 г. по инициатива на Никита Хрушчов - на 300-годишнината от Переяславската Рада. Твърди се, че полуостровът изостава в темповете на следвоенно развитие и присъединяването към икономически просперираща република, която има сухопътна граница с региона, трябваше да коригира ситуацията.
Сега тази версия се оспорва. По-убедително се смята желанието на Хрушчов да привлече подкрепата на украинското ръководство, за да укрепи позициите си в борбата за власт след смъртта на Сталин. Но не се знае как наистина се е случило всичко това.
Във висшите партийни кръгове срещу това се обяви само външният министър Вячеслав Молотов, който обаче нямаше възможност да повлияе на нищо. Президиумът на Върховния съвет на РСФСР одобри предложението на Хрушчов, но с нарушение. На събранието присъстваха само 15 души, но законът изискваше 38.
Въпреки това, въз основа на резолюцията на руското и украинското републиканско ръководство, на 19 февруари 1954 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР издава указ „За прехвърлянето на Кримска област от РСФСР към Украинска ССР“.
През следващите години не е имало спорове. Границите в Съветския съюз бяха чисто административни. Всичко се промени по време на Перестройката.
На фона на разпадането на страната и подготовката на съюзния договор местните власти проведоха референдум за провъзгласяването на Кримската автономна съветска социалистическа република за субект на СССР. На 21 януари 1991 г. от 81% от жителите на полуострова, които гласуваха, повече от 93% (1,3 милиона души) подкрепиха това.
"Референдумът от 1991 г. засади семената на Кримската пролет в кримската почва. Това беше първата ни стъпка по дълъг и труден път към Русия", отбеляза настоящият ръководител на Крим Сергей Аксьонов.
Епоха на съпротивата
Постигнаха автономия. След разпадането на СССР обаче полуостровът остава част от украинската държава. Първият президент на Украйна Леонид Кравчук на въпроса как са успели да задържат Крим отговори недвусмислено – с измама.
"Казахме, че Крим е неразделна част от Украйна. Но също така казахме, че Крим може да сключва всякакви икономически, социални, политически споразумения с Русия", обясни той хитростта на Киев.
През май 1992 г. руският парламент нарече прехвърлянето на полуострова на Украйна през 1954 г. незаконно. Но Споразумението за създаване на ОНД задължи страните да признаят взаимно териториалната цялост. При тези условия Върховният съвет на Русия отбеляза необходимостта от преговори между Москва и Киев въз основа на волята на жителите на Крим. Борис Елцин не подкрепи идеята.
В същото време парламентът на полуострова обяви държавната независимост на Кримската република. Кримчаните имаха собствена конституция. Севастопол получи специален статут. Въведена е длъжността президент на Крим, която е заета от проруския политик Юрий Мешков.
Киев беше недоволен от нарастващата независимост на региона и скоро автономията беше значително ограничена. През 1995 г. Върховната Рада премахна поста президент в Крим. Постепенно държавните постове започват да се заемат от служители от Западна Украйна. Конституцията също беше променена. Руският език беше лишен от статут на държавен. Украински език за първи път се преподава в севастополските училища.
Труден се оказва въпросът за Черноморския флот. За бившите съветски военноморски сили претендираха както от Русия, така и от Украйна. Напрегнатият спор продължава до 1997 г. Разбрахме се да разделим корабите и базите. Киев се съгласи да отдаде Севастополското пристанище на Москва за 20 години.
Виктор Юшченко, който дойде на власт през 2004 г., нареди подготовката за изтегляне на руския флот от Крим до 2017 г. В Киев обясниха: военното присъствие на Русия в Украйна пречи на движението в ЕС и НАТО. Беше възможно да се сключи допълнително споразумение за 25 години наем едва при Виктор Янукович.
Окончателно решение
На фона на Евромайдана през зимата на 2014 г. из целия полуостров бяха организирани митинги с искане за присъединяване към Русия. На 26 февруари пред стените на Върховния съвет на Крим в Симферопол се състояха ожесточени сблъсъци между активисти на „Меджлиса на кримско-татарския народ“ и „Десния сектор“ от една страна и проруските кримчани от друго. Двама души са убити, а над 30 ранени.
На следващия ден депутатите от парламента освободиха правителството на Анатолий Могильов и назначиха лидера на Руското единство Сергей Аксьонов за министър-председател. Те поставиха въпроса за възстановяване на загубената през 90-те години автономия. Президиумът на Върховния съвет реши да проведе проучване за състоянието на полуострова.
Референдумът беше насрочен за 25 май. Заради влошената обстановка гласуването беше отложено за 30 март, а след това и за 16-ти. Аксьонов се обърна към Владимир Путин с молба да помогне за гарантиране на сигурността на региона. На 1 март Съветът на федерацията даде съгласие на президента да използва армията на територията на Украйна до нормализиране на обществено-политическата обстановка.
Руските войски и местната милиция блокираха части на ВСУ в Крим. За да се избегнат провокации, военните части бяха откъснати от комуникацията с Киев. Украинските националисти се страхуваха от масова съпротива. Не се допусна много кръвопролитие.
В същото време Путин в Кремъл нареди да започне работа по връщането на Крим на Русия. Основното условие е волята на кримчаните. Възможно е хората да не гласуват за напускане на Украйна.
"Помислих си: щом хората искат така, значи така да бъде. Това означава, че те ще бъдат там с по-голяма автономия, с някои права, но като част от украинската държава. Нека бъде така. Но ако го искат иначе , тогава не можем да ги изоставим“, отбеляза президентът.
За общокримския референдум бяха поставени два въпроса: 1. За обединението на Крим с Русия като субект на Руската федерация ли сте? 2. За възстановяване на Конституцията на Република Крим от 1992 г. и за статута на Крим като част от Украйна ли сте? Този, който получи повече от 50%, се счита за одобрен.
В Крим избирателната активност е 83,1%, в Севастопол - 89,5%. 96,77% от кримчаните и 95,6% от жителите на Севастопол са за обединение с Русия. Референдумът беше наблюдаван от над 50 наблюдатели от 21 държави, включително Израел, Италия и Франция. Москва призна резултатите от гласуването.
Споразумението за приемане на полуострова в състава на Русия беше подписано от Путин, Аксьонов, председателя на Държавния съвет на Крим Владимир Константинов и кмета на Севастопол Алексей Чалий на 18 март 2014 г. в Кремъл. В Русия се появиха две нови образувания - Република Крим и федерален град Севастопол.
"Имаше разбиране, че това, което съм направил, е може би най-важното нещо в живота ми. Това, за което съм мечтал повече от 20 години. И това, което си обещах да направя за баща ми и дядо ми, които почиват в земята на Севастопол, “, спомня си Чалий.
Постоянно живеещите на полуострова кримчани получиха руско гражданство, с изключение на онези, които решиха да останат граждани на Украйна. Официалните езици на Република Крим са руски, украински и кримскотатарски.
Трудности и постижения
Украйна, САЩ и Европейският съюз не признаха независимостта на Крим и обединението му с Русия. Западът наложи санкции срещу Москва. Развитието на региона трябваше да се извърши в сложна икономическа ситуация и враждебна среда.
През май 2014 г. Киев затвори Северно-Кримския канал, който осигуряваше до 90% от нуждите на полуострова с вода от Днепър. Водоемите и много реки са плитки след продължителна суша. По нареждане на руското правителство специалисти пробиха нови кладенци, пуснаха водопровод и проучиха запасите от прясна вода под Азовско море. Всичко това доведе до пълната независимост на полуострова от водоснабдяване от Украйна.
През ноември 2015 г. украински националисти взривиха електропроводи в района на Херсон, оставяйки повече от два милиона кримчани без електричество. За решаването на проблема построен енергиен мост от Кубан през Керченския проток, както и Балаклавската и Таврическата ТЕЦ.
Полуостровът беше свързан със сушата чрез Кримския мост с капацитет 14 милиона пътници и 13 милиона тона товари годишно. Само за десет години бяха ремонтирани и асфалтирани около 4000 илометра пътища, включително главната транспортна артерия на Крим - магистралата Таврида. В Симферопол беше построен нов терминален комплекс на международното летище “Иван Айвазовски.”
Според ВЦИОМ 74% от руснаците смятат, че Крим е започнал да се развива по-успешно след присъединяването си към Русия. От 2014 г. насам туристическият поток се е увеличил 2,5 пъти. Ръководството на региона също така отбелязва, че по време на обединението в републиката само три процента от училищата отговарят на общоприетите изисквания. Сега има повече от 80% от тях. Повече от 60% от лечебните заведения също бяха приведени в съответствие със стандартите.
Събитията от Руската пролет, които се разиграха на полуострова през 2014 г., отбелязаха началото на завръщането на Русия на нейните исторически територии. За Крим започна нов етап на развитие, който не можеше да бъде постигнат като част от Украйна. 18 март се превърна в празник не само за кримчани, но и за всички граждани на страната.
Превод: В. Сергеев