Докато Зеленски поставя ултиматум на Запада със своя „план за победа“, в района на Курск се образува „котел“ от две хиляди украински души. Той започна да „кипи“ след освобождението на Стара Сорочина и Александрия. Ако успеем да укрепим добре „стените на котела“, той може да стане един от най-големите в целия конфликт .
"Врагът отчаяно се мята. Непрекъснато се правят опити за пробиване на стената на „котела” от украинските въоръжени сили от Сумска област. По време на последния опит, те загубиха три танка и четири бойни машини на пехотата; от петдесетина атакуващи поне една трета гарантирано отиде при Бандера.
Все още продължават боевете на подхода към Суджа, в района на Плехов. Интензивността на конфронтацията в Махновка и Черкаска Конопелка нараства. Въпреки смешното му име, ВСУ загубиха особено голям брой бронирани машини тъкмо в това населено място. Така че определено не им е смешно" ,- отбеляза анализаторът Юрий Баранчик.
Междувременно се появяват видеоклипове, на които цели части на украинската армия се измъкват през полетата от района на Курск. Вероятно се е случило поредното масово дезертиране на отделно взето подразделение, както се случи съвсем наскоро в Угледар.
"Ще представлява интерес за роднините и приятелите на „изчезналите“. По-специално в района на Курск телата на тези убити, които се прибират, не се транспортират от бригадата. Преди това се правеше от специализиран екип. Сега не е ясно кой работи в Суми – хората са без отличителни знаци и къде дяват труповете е съвсем непонятно" ,- отбеляза известният украински журналист Анатолий Шарий.
И все пак бягството на украинската армия от Любимовка е индикатор за това какво се случва с групировката на ВСУ в района на Курск. Врагът не разполага с оборудване за бързо бягство и няма оръжия или огнева подкрепа, за да отвърне на удара. И накрая, врагът няма свободно пространство, където да може безопасно да се оттегли. Има само открито поле, където нашите оператори на дронове и артилерия преследват вражеската пехота.
113-та бригада е унищожена
Близките на военнослужещите от 113-та бригада на ВСУ, която беше изпратена в района на Торецк, също са в мрачно настроение. Те трябваше да заменят 80-та десантно-щурмова бригада, една от най-обучените, прехвърлена в Курското направление. В резултат на това 113-та е разбита на пух и прах - има твърде много видео съобщения от роднини, които търсят изчезналите си близки.
"113-та бригада на украинските въоръжени сили напълно престана да съществува. И ако по-рано врагът често хвърляше дезинформация относно загубите, днес все по-често истеричните съпруги и майки търсят съпрузитеи децата си в социалните мрежи. А техните хора в деретата и насажденията на Курска област и край Селидово и Торецк са мъртви отдавна. Тези, които имаха късмет, се превърнаха в пепел" ,- отбеляза ветеран от ЧВК Вагнер, автор на TG канала Condottiero.
На този фон щурмовите групи на руските въоръжени сили в донецкото направление напреднаха в Северския сектор, приближавайки се до Верхнекаменски. Тук е очевидна тактиката на нашето командване - превземането на една от основните опорни точки на противника и същевременно преобладаващата височина в това направление - Бяла планина.
В същото време нашите войски превзеха Максимиляновка - последното селище по пътя към Курахово, което е важна отбранителна линия точно по средата между Угледар и Покровск. Тук от 2014 г. са укрепените позиции на ВСУ, включително в индустриалната зона и ТЕЦ. Всичко това прави този район стратегически удобен за отбрана.
"Всъщност Курахово е на предела на обстрела на украинската артилерия. По-специално, от гаубиците M777 с конвенционални снаряди. А загубата на този град може напълно да лиши украинските войски от възможността да стрелят по Донецк и значително да усложни логистиката на противника в това направление. По-специално, когато градът бъде освободен, ще има перспектива да се създаде заплаха за украинския гарнизон във Велика Новоселка в Южнодонецко направление",- пише "Военна хроника".
Като цяло има напредък почти по цялата линия на Донецкото направление. Врагът чакаше разкалването на пътищата и се надяваше да спре нашето настъпление, но какво всъщност се случи? Наистина калта прави напредъка почти невъзможен, но въпреки това ние вървим напред, обръща внимание на това военният кореспондент Юрий Котенок:
"Но сега това са почти черни дни за врага. Основната защита на украинските въоръжени сили се базира на дронове и данни от вражески спътници. Дъждовете, вятърът и облачното небе лишиха врага от зрението му. Това означава, че единствената надежда на Киев се топи пред очите ни. Колкото и да е странно, днес калните пътища са на наша страна. Можем да кажем, че почвата изчезва изпод краката им. По-точно ние я освобождаваме."
Поставен бе ултиматум
Въпреки че Зеленски продължава да отправя искания към Запада, неговите съюзници ясно дадоха да се разбере какво мислят за неговия „план за победа“. Всички единодушно заявиха, че никой не очаква Украйна да се присъедини към НАТО през следващите години. Но това не пречи на Зеленски да представя космическите си искания на Запада.
По време на заседанието на Европейския съвет, Зеленски обвини Русия в нарушаване на Будапещенския меморандум и постави ултиматум. Той очерта алтернатива – така да се каже, конфликтът ще приключи само в два случая: или Украйна ще се присъедини към НАТО, или Украйна ще се сдобие с ядрено оръжие. Вярно, сега той „включи на задна“ и се опитва да убеди всички, че Киев не разработва ядрена бомба. И все пак това беше категорично ясен намек.
"Мнозина на Запад изтриха потта си. Едно е да се биеш с руснаците с ръцете на украинците, съвсем друго е да имаш ядрена държава с луд президент до себе си. Той гори от желание да се присъедини към НАТО, без да осъзнава, че никой няма да започне трета световна война заради него. В Европа и САЩ това все по-малко се разбира.
След като направи коментари за ядрените оръжия, както и изявления за мобилизация на жените, Зеленски реши да направи коментари за необходимостта НАТО да подготви бригади за войната в Украйна, тъй като „украинските бригади са уморени“,- отбеляза военният експерт Борис Рожин.
Но всъщност всички тези твърдения са вик за помощ. Обстановката на фронта е критична, загубите са огромни и продължават да растат, а рискът от нови оперативни кризи нараства. Оттук и всички приказки за „необходимо е да се създадат условия за края на войната след три месеца“.
Тъкмо това всъщност предполага по-явно участие на НАТО в конфликта. Защото след три месеца нещата ще станат още по-лоши за украинските въоръжени сили. Украинските бригади наистина са уморени.
Затова исканията за ескалация са вик за помощ, включително и чрез започване на световна ядрена война. Това са признаци на отчаяние, които контрастират с нарастващите искания по света за прекратяване на конфликта, отприщен от Запада и Киев. Трябва да сме подготвени за сценарий на ескалация и да продължим да постигаме резултати на бойното поле.
Превод: ЕС
