/Поглед.инфо/ Че днес ситуацията в страната прилича на тази от преди сто години, говори самата история. Което, както знаете, има тенденция тя да се повтаря. Тогава имахме успехи на фронта. Руските войски се готвеха да превземат Берлин и Истанбул. И изведнъж всичко рухна с помощта на трета сила. Може ли тя сега да забави СВO, да срине икономиката, да разтърси хората с помощта на интернет, провокирайки протести на хората, уморени в очакване на поражение и от санкции? Прочетете за това в материала на Царград.

Съвременният руски историк Владимир Махнач отбеляза, че всички революции в Русия са вътрешноелитарни преврати, прикрити с улична активност. Вземете добре известните събития от 1917 г. Снарядният глад е преодолян, има успехи на фронта. Съвместно със съюзниците е планирана пролетна офанзива за прекратяване на войната. Подготвя се десант в Истанбул. Ушита е нова униформа за парада на победата в Берлин. При всички трудности в икономиката нямаше глад в страната и бунтове в покрайнините.

И изведнъж - февруари 1917 г. Едрата буржоазия, стремяща се към власт, урежда продоволствен проблем в Петроград, който плавно се превърна в Февруарската революция.

Дошлите на власт "либерали" се оказаха нищожни управници. За шест месеца те дотолкова съсипаха страната и армията, че за болшевиките остана само, по крилатия израз, да се наведат, за да вземат властта, търкаляща се на улицата.

Русия се разтресе

През юли 1918 г. избухва битка между болшевиките и техните последователи, левите есери. Причината беше сепаративният Брестки мир. Който днес също предизвиква определени асоциации с нашето време.

За да се задържат на власт, Ленин и компания на практика изпаднаха във фактическа капитулация. Повече от милион квадратни километра територия с население от 56 милиона души бяха отстъпени на Германия и Турция. В същото време Брест-Литовският договор изключва Русия от броя на победителите в Първата световна война, лишавайки я от правото на обезщетения и обещаните й черноморски проливи.

„Неприличният мир“ беше приет негативно. Левите социалисти - революционери /есерите/ напуснаха Съвета на народните комисари в знак на протест, убиха германския посланик Мирбах, арестуваха Дзержински, взеха за заложници 27 болшевишки функционери, превзеха Главната поща и изпратиха призиви до всички да не се изпълняват заповедите на Ленин. И това бе всичко...

Болшевиките се възстановяват, като призовават лоялните към тях латвийски части. Стрелят по бунтовниците с артилерия, на следващия ден са разстреляни и заместник-председателят на ЧК Александрович и 12 негови съратници, арестувани са 450 леви социал-революционери. Русия, която преди година беше на прага на победата, се тресеше. Започна Гражданската война...

А сега какво?

Очевидно е, че в елитите има мощна партия от привърженици на мира със Запада . Не успя ли миналата година тя да прокара решението за изтегляне от освободената от нас територия, откъдето днес се обстрелва Белгородска област? Тя не прокара ли сделката за зърно? Не влияе ли на решения в духа на „бомбардираме ги, но не ги бомбардираме“? И не е ли всичко това форма на предателство?

Отдавна има разцепление в елитите - всички са разделени на предатели, които все още се надяват да избягат „отвъд“, и принудени патриоти, които вече няма да бъдат допуснати там. И у хората има въпроси за изводите от грешките, за това защо виновните не се съдят. Хората искат справедливост. И това се превръща в претекст за социална апатия, която е хранителна среда за всякакви сътресения. В такива условия мирът на принципа „спираме там, където стоим“ е добра причина да се разклати държавата и да започне сбиване за властта.

- разказва историкът Роман Гозенко.

На това се основава днес стратегията на Запада за борба с Русия. Дори успехите ни на фронта те могат, чрез използване на интернет и медиите, да представят като поражение на Русия. Чрез активиране на „партията на мира“ да се прокара Бресткия мир 2.0 при условия, които ще се възприемат от обществото и армията като коварни. И в крайна сметка да изкарат на улицата точно опората на Путин - патриотите, за да сменят правителството. Разбира се, с най-добри намерения.

Спомнете си под какви лозунги се проведоха масовите опозиционни митинги в Москва в навечерието на 1991 г. Не с искането за "свободен пазар", "капитализъм" и "изравняване със Запада". А с призив за „поправяне на социализма“, който според масите е бил възпрепятстван от комунистическия елит.

Какво следва от това?

Историкът Алексей Фурсов е убеден, че това няма да се случи:

Силно се съмнявам, че "неприличният мир" в сегашните условия може да бъде прокаран. Защото в този случай много хора от властта, а за някои хора, както знаем, бяха издадени дори „Хагски“ присъди, няма да има място нито в Русия, нито извън нея.

Но нека бъдем честни: днес в обществото няма идеологическо или социално единство. Има само единство в изправянето срещу общ враг. Това означава, че всякакви действия в рамките на елитите, които могат да се тълкуват като преминаване на страната на врага (същият „неприличен мир“), незабавно ще сринат това единство, което е характерно само за военно време. Това по никакъв начин не може да се допусне, за да не се стъпи отново на дръжката на мотиката от 1917 и 1991 г., когато мнозина „искаха най-доброто, а се получи – както винаги“.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?