/Поглед.инфо/ Лидерът на ЛДПР, депутатът от Държавната дума Владимир Жириновски заяви, че болшевиките трябва да „коленичат пред руския народ.“ Съответно изявление е публикувано в канала му в “Телеграм”: „Руските болшевики трябва да коленичат пред руския народ, защото са донесли толкова много неприятности и мъка за 73-те години на съветския режим “, пише Жириновски.

Явно главният либерал-демократ на Русия добре го е продухал волният вятър от Минесота. Най-важното с резултат! Веднага намери виновниците за всички беди на Отечеството. Намери ги и ги закова. Остава да намерим ботуша, към който да се кланят... въпреки че, мисля си, Жириновски вече е решил този проблем и е готов ...

Е, тъй като сияйната мисъл за дълголетника на политическата сцена на Русия се е впуснала към такива дълбини, позволявам си да допълня предложението му със своите списъци за „виновни за всички грехове и беди“.

Естествено едновременно с болшевиките, всички бивши и настоящи членове на КПСС трябва да коленичат, защото именно с тяхното мълчаливо съгласие партийната номенклатура през 1991 г. демонтира държавата, преживяла страшната война и в още по-трудния следвоенния период.

Към членовете на КПСС трябва да се добавят всички представители на техническата и творческата интелигенция, които с лошо прикрито съчувствие разказват на работниците за „цивилизацията на равни възможности“, „нещото с човешко лице“ и неограничените потребности, излагайки „язвите на капитализма“ на фона на модните лондонски магазини , Париж, Ню Йорк.

Следвайки интелигенцията, би било правилно на колене да паднат работниците и колективните земеделци, които вярваха в техническата и креативна интелигенция за „нещото с човешко лице“ и допускаха промяна в социалната система,а след това още и продаваха на безценица на гадовете-капиталисти своята част от обществената собственост, издадена им под формата на купони , сертификати и прочее джунджурийки.

Естествено, заедно с работниците и селяните, новите руснаци трябва да се сринат на колене, започвайки от собствениците на сергии за бира и завършвайки с гигантите от индустрията, защото, получавайки от народа си практически срещу нищо “Кристалния член”, не го превърнаха в многочлен, а го разбиха на части и го изведоха отвъд пределите на Отечеството, предавайки го на скрап на “нашите западни партньори”.

Не просто да стоят на колене, а направо да се сраснат със земята до пояс, трябва и представителите на “благородната кръв”, както и потомствените от “Кадифената книга”, така и новоизпечените, прикрепили се към руското дворянство срещу американски долари от ръцете на “майката на всички дворяни” Джуна Давиташвили и “дворянската баба” Мария Кириловна - дъщерята на обергрупенфюрера от СС, великия княз Владимир Кирилович. Личното си отношение към тези “царе” съм го описвал и няма да се повтарям.

Да съм забравил някой от тези, които щяха да коленичат? Аааа, самият Владимир Волфович не иска ли? Да падне пред гражданите на Русия за всичко гореописано в списъка? Защото си го е изпросил за тридесет години на власт. Нямам нито силата, нито желанието да изброявам греховете на основния либералстващ демократ, обаче, „злите езици“ нашепват, че този неутолим “син на степта” явно е наработил за седем години непрекъснато целуване на обувки и миене на крака на гражданите на РФ.

От свое име ще кажа, че покаянието на болшевиките към руския народ вече е станало. Започвайки от 1929 г. те непрекъснато се каят и плащат, плащат и се каят. Нещо повече, те са платили най-голямата сметка - със собствената си кръв, щедро са наторили с нея многобройните колиби по лагерите и стени за разстрел.

По същия начин с руския народ се разплащат всички Салтичи и Романови руски дворяни, почти до крак избити след революцията. И едните , и другите правят своя цивилизационен избор и понасят за него такава отговорност, след която единствено завършени канибали могат да искат нещо допълнително.

Защо толкова тясно - болшевики и монархисти ... През целия XX век Русия непрекъснато плаща и се кае, изпълнявайки плана за самоунижение поне три века напред. Мисля, че стига. Болшевиките не дължат нищо на никого. Никой не дължи нищо на никого. Остава само да озаптим дебилите, които викат “повторете отново!”.

Никога не са успявали и сега няма да успеят да разделят Русия на леви и десни. Каквато партия да се създаде, както и да се нарече, след много кратко време неизбежно се разделя на онези, за които интересите на Отечеството са първични, и на онези, за които първичните интереси са на тази, които искрено вярват, че то е излишно на планетата.

Точно на този вододел в един момент разделят благородството и търговците. По същата линия се делят и болшевиките. Същото нещо наблюдаваме и в наши дни, където в нашата партия и във всяка неформална организация неизбежно се появяват "нашите" и "техните", след което войната помежду им избухва по нов начин. Слава Богу на територията на Руската федерация тази война все още е студена. Нека си остане такава.

Въпреки че днес е особено време. Промишленото производство на храна и рязко по-евтините ежедневни стоки позволиха да се създаде и бързо да се умножи специален клас от „официално заети” хора, които не се тормозят за ежедневния си хляб и да се борят за оцеляване, а имат огромно количество свободно време, което може да бъде отделено за идентифициране на „врагове” и събиране на дългове. Владимир Волфович се позовава конкретно на тази избирателна маса. Мисля, че напразно!

Днешните либерални демократи се сблъскват със същите диван марксистки революционери, които спокойно могат да възразят срещу Владимир Волфович: "Не можем да бъдем поставени на колене!! Ние лежахме, лежим и ще лежим”. И това ще е вярно. Тъй като не тук преминава линията на разлома, който води до революция.

Тя преминава по линията, която разделя личните интереси и интересите на страната като цяло, а не на някакъв конкретен слой, съсловие , класа. Пристрастията към личното неизбежно, винаги и навсякъде завършват с изхвърлянето на елита, допуснал тези пристрастия. И обикновено след това няма кой да се покае. Както и да се моли.

Никой не трябва да се разкайва пред никого. Никой не дължи нищо на никого. Вътре в Русия всички сметки се плащат и затварят. Следователно не е необходимо паметниците да се разрушават нито на Ленин, нито на Столипин. Няма нужда мавзолеят да се замеря с боя. Това е част от нашата история, от която не трябва да се срамуваме. Трябва да се изучава, да се правят изводи и да не се повтарят грешки, една от които, разбира се, е опитът някой да се поставя на колене. Това не е наше. Нека „нашите западни партньори“ да влизат в този капан. Аплодираме ги.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели