/Поглед.инфо/ Руското външно министерство смята, че новият полски "антисемитски" закон е ярък пример за нежеланието на местните власти да запазят паметта на жертвите от Втората световна война, както и на освободителите на страната от нацистите. Това заяви прессекретарят на ведомството Мария Захарова. Става дума за забраната за връщане на имуществото на евреите, взета от тях по време на Холокоста, приета наскоро в републиката.
Ще припомним, миналата събота законопроектът беше подписан от президента на Полската република Анджей Дуда. Така тази, меко казано, противоречива инициатива, одобрена по-рано от Сената и Сейма на страната, беше окончателно одобрена - наследниците на жертвите на Холокоста не могат да претендират за имуществото, конфискувано от техните роднини от нацистите.
Израел нарече закона „антидемократичен и неморален“ и отзова посланика си в републиката за неопределени консултации. Европейският еврейски конгрес подчерта, че този документ официално „легализира кражбата - нещо, което трябва да бъде забранено във всяка държава“ и подчертава изолацията на позицията на Полша - тя е единствената държава в Европа, която прави невъзможно връщането на откраднатото имущество на жертвите на Холокоста.
В отговор президентът на Полша се опита да се оправдае: според него този закон изобщо не цели ограничаване на имуществените права на оцелелите жертви на нацистите и техните потомци, а „защита на полските икономически интереси“. Освен това Дуда подчерта, че Полша винаги е била и остава „пазител на паметта на всички жертви на престъпленията на нацистите“.
Подобно очевидно лицемерие вече предизвика негативна реакция от Москва, която припомни как от 2014 г. се опитва да преговаря с Варшава за един от начините за запазване на тази памет: въпреки поканата към руските музеи от полското Министерство на културата да участват в съвместно работа по изложбата в бившия нацистки лагер на смъртта Собибор, властите на републиката им създават различни пречки през последните 7 години.
Що се отнася до изявлението на Дуда относно защитата на „полската собственост“ - в това има известна истина. Но истината неприятна: по-голямата част от имуществото на полските евреи през годините на войната е присвоено не от германските нашественици, а от поляците, бивши приятели и съседи на убитите евреи, прогонени в концентрационни лагери или гета. По-точно, не може да се счита, че германците проявяват някакъв вид прекомерна прилежност, изгонвайки евреите от домовете им и вземайки ги за нуждите на окупационната власт. Въпреки това, след освобождаването на Полша от Червената армия, те напускат страната. А поляците останаха да живеят в бившите къщи на евреите и да използват новия си имот.
Канадски учен и професор в университета в Отава Ян Грабовски в книгата си за ролята на полската синя полиция в Холокоста (подразделение на колаборационистката полска полиция в окупирана Полша) пише, че именно поляците се отличават с „специална ревност при идентифицирането и унищожаването на евреите“. Нещо повече, ако евреите все пак могат да се скрият от германците, тъй като германските полицаи не правят особена разлика между полски и еврейски акцент и не винаги могат да определят националността на човек по външен вид, то поляците се досещаха точно за всичко това.
Превод: В. Сергеев