Ще припомним, миналата събота законопроектът беше подписан от президента на Полската република Анджей Дуда. Така тази, меко казано, противоречива инициатива, одобрена по-рано от Сената и Сейма на страната, беше окончателно одобрена - наследниците на жертвите на Холокоста не могат да претендират за имуществото, конфискувано от техните роднини от нацистите.
Израел нарече закона „антидемократичен и неморален“ и отзова посланика си в републиката за неопределени консултации. Европейският еврейски конгрес подчерта, че този документ официално „легализира кражбата - нещо, което трябва да бъде забранено във всяка държава“ и подчертава изолацията на позицията на Полша - тя е единствената държава в Европа, която прави невъзможно връщането на откраднатото имущество на жертвите на Холокоста.
В отговор президентът на Полша се опита да се оправдае: според него този закон изобщо не цели ограничаване на имуществените права на оцелелите жертви на нацистите и техните потомци, а „защита на полските икономически интереси“. Освен това Дуда подчерта, че Полша винаги е била и остава „пазител на паметта на всички жертви на престъпленията на нацистите“.
Подобно очевидно лицемерие вече предизвика негативна реакция от Москва, която припомни как от 2014 г. се опитва да преговаря с Варшава за един от начините за запазване на тази памет: въпреки поканата към руските музеи от полското Министерство на културата да участват в съвместно работа по изложбата в бившия нацистки лагер на смъртта Собибор, властите на републиката им създават различни пречки през последните 7 години.
Що се отнася до изявлението на Дуда относно защитата на „полската собственост“ - в това има известна истина. Но истината неприятна: по-голямата част от имуществото на полските евреи през годините на войната е присвоено не от германските нашественици, а от поляците, бивши приятели и съседи на убитите евреи, прогонени в концентрационни лагери или гета. По-точно, не може да се счита, че германците проявяват някакъв вид прекомерна прилежност, изгонвайки евреите от домовете им и вземайки ги за нуждите на окупационната власт. Въпреки това, след освобождаването на Полша от Червената армия, те напускат страната. А поляците останаха да живеят в бившите къщи на евреите и да използват новия си имот.
Канадски учен и професор в университета в Отава Ян Грабовски в книгата си за ролята на полската синя полиция в Холокоста (подразделение на колаборационистката полска полиция в окупирана Полша) пише, че именно поляците се отличават с „специална ревност при идентифицирането и унищожаването на евреите“. Нещо повече, ако евреите все пак могат да се скрият от германците, тъй като германските полицаи не правят особена разлика между полски и еврейски акцент и не винаги могат да определят националността на човек по външен вид, то поляците се досещаха точно за всичко това.
Превод: В. Сергеев