/Поглед.инфо/ Днес искам да говоря не за положението на фронта, а за положението в тила. По-точно за онези проблеми, които са се натрупали в организацията на службата на войските на Русия и които по някаква причина висшите командири упорито не искат да забележат.

Ще започна с основното - огромното разнообразие на нашите войски. Днес кадрови части на въоръжените сили на Руската федерация се бият на фронта, заедно с огромен брой новосформирани "мобилизационни" части, цяла "смесица" от доброволчески батальони - "Барси" и "ДРО", която включва всякакви казашки части и "номинални" батальони. Цялата тази военна организация е в процес на сливане с донецките корпуси.

Има и "корпоративни" батальони - отряди, формирани от големи руски корпорации, оборудвани и въоръжени по последна военна мода с огромни "корпоративни" надбавки към обичайното парично възнаграждение.

В същото време войниците на фронтовата линия твърдят, че нито един от тези батальони все още не се е появил на фронтовата линия, смело „отбранявайки“ тила. Отделно стои "корпусът" на ЧВК "Вагнер" - всъщност частна армия, воюваща рамо до рамо с въоръжените сили на РФ.

Разбира се, за една година цялата тази система някак си улегна и свикна, но за съжаление не може да се говори за някаква унитарност и единна организация. Бойната стойност на всички тези части е напълно различна.

Някои са добре оборудвани с техника и оръжия, имат опитен, закален в битки личен състав и енергично командване, други живеят главно от спонсорство, при което купуват всичко - от конвенционални колесни превозни средства до комуникации.

Има по принцип "крепостни" полкове - полкове, окомплектовани от мобилизирани хора, които нямат не само артилерия, но дори и линейки за евакуиране на ранените.

В резултат на това, при обща численост, нашата воюваща група е разнородна по отношение на бойните си способности. Затова по време на щурмовете и офанзивите в медиите се чуват имената на едни и същи части, които воюват от една година и са преминали през всички основни битки. Бойните "премиери" на останалите редовно завършват със силни загуби в хора и техника. Бойният опит се придобива на такава ужасна цена ...

Отделен е разговорът за т. нар. "резерви" - мобилизирани батальони, които са на полигоните от октомври миналата година и се водят като "придадени" към конкретни подразделения, но в реалния живот са просто една зле контролирана маса, която няма нищо освен леки оръжия и боеприпаси и в битка не участва в нищо.

Официално те чакат превъоръжаване и изпращане на фронта, но засега страдат от безделие и пропиват всички тези 195 хиляди, които Родината им плаща като мобилизирани на фронта.

Плащането (паричната надбавка) обикновено е особена болезнена тема. Сега най-после паричните изплащания на донецките корпуси са изравнени с руските - наболелият проблем е решен! Но някои диви дисбаланси все още остават.

Например доброволчески разузнавателен батальон, причислен към една от въздушнодесантните дивизии, сега преминава бойно координиране в Московска област. И така, заплатата на войник по договор в батальон е около 30 000 рубли. А "мобилизираните", които "тренират" тук - 195 хиляди!

Освен това „мобилите“ висят тук вече около половин година, а „доброволците“ се изпращат на фронта след няколко седмици. Как се случва, нито един шеф не може да обясни. Всички вдигат ръце и ... не променяйте нищо!

Не по-малко актуален е проблемът за статута и правата на доброволците. Доскоро те не се покриваха нито от "предни" помощи, нито от право на медицинско обслужване в структурата на Министерството на отбраната, нито дори от статут на участник във военните действия. Излишно е да казвам, че такава явна несправедливост не предизвика ентусиазъм сред бойците, доброволците ...

Трябва да сме наясно, че подобна разнородност на нашата военна структура е добре позната на нашия противник, който между другото се отърва от подобна разновидност в организацията си до есента и днес воюва с единни части. И не може да има съмнение, че в плановете за пролетното настъпление това разнообразие от наши разновидности е внимателно взето предвид, ако не и един от важните елементи на бъдещото настъпление.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?