Зимата в LPR все още се съпротивлява с внезапни снеговалежи, но природата взема своето. Земята постепенно започва да омеква, военните инженери закърпват размазаните речни бродове, изградени в близост до разрушените мостове, служебната кола изведнъж започва да демонстрира леки вибрации.
Отначало го отдавате на повредения път, по който ежедневно минават десетки многотонни гъсенични машини. Но постепенно, на скорост, вибрацията достига такава амплитуда, че затворените врати започват да се затръшват и бъбреците да болят.
След като сте застанали на опашката на сервиза за гуми, намирате вкаменена маса върху дисковете, която не може да бъде съборена от мощната струя вода на мивката. Може да се изстърже само с желязна четка и след това отново да се балансират колелата. „Муляка“, както се нарича тук, е смес от глина и чернозем, която играе ролята на противотанкови заграждения не по-лошо от бетонните конуси по линиите на ешелонираната отбрана по цялата дължина на фронта.
Още няколко седмици и в западната преса отново ще започнете да намирате куп прогнози за скорошното настъпление на въоръжените сили на Украйна. Този път – започва „веднага щом земята изсъхне“.
Руските войски се съобразяват също с времето, ала по принципа „колкото – толкова“. Те могат, например, да тръгнат, под прикритието на мъглата и да завземат някой противников опорен пункт, както се случи тази седмица. Десантниците близо до Кременная превземат вражеските позиции, унищожавайки защитниците.
Тук от нищото обаче изниква цяло отделение на ВСУ – най-вероятно идва за извършването на редовната ротация. Започва бой, успяват да положат всички ВСУ-шници без един. Но за съжаление той се оказва свързочникът и веднага започна да „врещи“ в ефир.
Украинското командване в това направление беше разстроено и реши да премине в настъпление с две ротни тактически групи по фланговете и още две по фронта. Пет часа непрекъснати атаки, които бяха отбивани от десантниците и моторизираната пехота. В резултат на това цялата ни артилерия, която беше „свободна“, с цялата си „пролетарска“ ярост се стовари върху настъпателните формации на противника. Летеше всичко, което може да лети. Настъплението беше осуетено. Украинските въоръжени сили оставиха десетки тела на полето.
Сред онези, които нанасяха огнево поражение този ден, беше дивизионът „Грозний“, който е легендарен на Сватовския рубеж. И дори не става дума за това, че артилеристите са изключително точни и ефективни. Те се командват от истински милионер, който е сменил къщата си на Рубльовка в Москва с бетонния блиндаж близо до Кременная, в което оборудва команден пункт. Той разполага с оръдия "Зюмбюл", гаубици Д-30, "Град"-ове и минохвъргачки.
54-годишният Юрий Михайлович е успешен бизнесмен. Но зад гърба му е Суворовското училище, след това военен университет, служба в съветската, а по-късно в руската армия в най-тежките й години, разформироването на частта през 90-те, уволнение и ... стартиране на бизнес от нулата.
- И когато всичко не се получи много добре за нас на първия етап от СВO, просто си помислих, че някои от моите знания и умения, придобити за времето на службата, ще бъдат полезни тук. Все пак това е моята родина и съм положил клетва. Така че съм длъжен да я защитя, колкото и патетично да звучи. Освен това и аз, като Владимир Семенович, „нямахме време да се озърнем и погледнем назад, а вече синовете ни отиват в битка“. Синът завърши военното училище, той вече е тук някъде, почти най-отприд.
Беше ли трудно да излезеш от зоната си на комфорт?
- Не. Защото бях принуден да стана бизнесмен. Цял живот съм искал да бъда офицер. Затова, когато смених цивилната си униформа с военна, се озовах сред свои, в свои води. На мен ми харесва военната служба.
- Много хора тук ви харесват. Дивизионът ви е хвален от мнозина. За сметка на какво имате такъв имидж?
- За сметка на хората и дисциплината, която, за съжаление, понякога липсваше. Сигурен съм, че всичко останало, включително технологиите, е второстепенно. И, разбира се, постоянно обучение, обучение, дори и да няма военни действия. Но има и специфика.
Моето подразделение поразява целите, защото имаме малко повече, например собствен безпилотен летателен апарат. Веднага ставаме с три глави по-високи от всички останали. Само защото имаме екипаж, който може да се издига, наблюдава цели и да ги поразява денем и нощем, без да хвърля боеприпасите напразно в пустото поле.
Това са огромни икономии. Освен това разполагаме с прецизни боеприпаси. Тук, за тях обаче, няма достатъчно безпилотна техника, която да може да освети целта с лазеререн лъч. В днешния конфликт технологията решава изхода на битката. Ако имахме достатъчно безпилотни летателни апарати, а и от тези прецизни боеприпаси, които биха поразили една цел с един изстрел, вече щяхме да стоим на границата с Полша. А така, все едно, стоим на известно разстояние от това. Е, определено е въпрос на време.
Юрий Михайлович мълчи скромно, но знам, че е похарчил милиони от собствените си средства, за да оборудва дивизионът с всичко необходимо. От скъп дрон, който може да кръжи над врага, без да обръща внимание на средствата за електронна война, до превозни средства 4 х 4 и комуникационно оборудване. Всъщност, благодарение на тези покупки, единицата има възможност да работи върху врага денонощно.
Заедно тръгваме към артилерийски позиции. Човек, който може да си позволи SUV във всеки ценови диапазон, пътува в скромна УАЗ-ка. Юрий Михайлович проверява екипажа на Хиацинт, който стреля по врага. Прави бележка за боклука, който е разпръснат край землянката - това е демаскиращ фактор.
- А вашите колеги от бизнеса как реагираха на вашето заминаване за СВО? — питам офицера.
- Абе, по различни начини. Но знам със сигурност, че никой не ме осъжда. Някой може да не ме разбира напълно, но всеки уважава моя избор. Много помагат финансово. Пиша например на един: „Дай да си поделим този разход наполовина“. А той взима и плаща за всичко. Въпреки че, разбира се, бизнесът ми малко поувяхна без мен. Но Потьомкин Григорий Алексеевич веднъж е казал: „Парите са глупости, хората са всичко“.
- Има ли хора отсреща, с които сте учили и сте служили?
- Разбира се, че има. Освен това до 24 февруари 2022 г. дори от време на време разговаряхме. Някои са били в къщата ми, някой познава майка ми, жена ми. Питам ги: „Е, как е, едно време сме играли заедно военни игри, знаехме, че нацистите са враг. А сега сте в едни редици с тях. Ние, казват те, ще се оправим сами, вие просто не ни се намесвайте, нямаме оплаквания срещу вас, всичко това е политика“. Вижда се, че за тези 9 години много са се променили. Сега, разбира се, всички връзки вече са прекъснати.
- Промениха ли се нашите хора през изминалата година?
- Когато дойдох, бойците идваха тук за кратко. Те нямаха време да разберат какво е значението на военното дело и тъкмо се научат – и вече трябва да си отиват. А сега дойдоха мобилизираните и разбират, че са тук пред някакъв Рубикон. И основната промяна е именно в това, че се учат, усъвършенстват и разбират, че победата като цяло зависи от тяхната работа. Това вече не са временни работници, а тези, с които ще отидем до края.
Превод: ЕС
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо'. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
