/Поглед.инфо/ Когато започне обзорът на казахстанския случай с традиционните “Какво да се прави?” и “Кой е виновен”, изводите ще бъдат очевидни: в Казахстан е формирана пределно гнила управляваща класа с пределно гнила политическа основа. Политическата проституция, опакована в многовекторност, доведе до опасно заиграване с тюркската национална карта, което за постсъветския елита на Назарбаев означава риск от загуба на властта с предаването ѝ на радикалните националисти, ориентирани към Турция, но всъщност към Великобритания.
Тоест трябва да признаем, че се е провалил курсът на Назарбаев по тюркизация на Казахстан като повод за легитимиране на елита и едновременно с това да балансира между Китай и Русия. Сега това води Токаев и неговия клан към физическа гибел. Това по въпроса “Кой е виновен”. А по въпроса “Какво да се прави” всичко е ясно: да навием лентата наопаки. Как може Токаев да използва ситуацията в свой интерес.
Първият рефлекс е да прочисти елитите. Те са сформирали гнил консенсус, който прикрива вражда. Силите за сигурност в тази ситуация бяха проститутки, а не военни: нещата едва започнаха, а половината от тях преминаха към бунтовниците и предаде оръжейните складове: Алмати е показателно. При това, дори и ако оръжието е предадено сега, то плановете на организаторите са от отдавна. Или не са ги видели, или нарочно не са реагирали. А е трябвало.
Ясно е, че трябва да се изгонят западните НПО, елитът да се пречука, както го казва Лукашенко и да се поставят на негово място такива, които нямат зависимост от пари от чужбина. Иначе Токаев ще живее в състояние на отложен разстрел, който някой ден ще се случи. Ще живее ли с пистолет в тила? Едва ли.
След чистките трябва да се прекрати тюркизацията. Украйна и Беларус показаха как завършват игрите на национални проекти. Завръщането към кирилица и прекратяването на натиска срещу руснаците трябва да се провежда от нови кадри. Но докъде може да достигне Токаев в прочистването на елитите?
От една страна поражението на бунта му дава възможност да концентрира власт и да прочисти конкурентите. Лидерите на жузовете може да се сменят. Но самите жузове ще си останат, Казахстан е формиран като племенен съюз. Жузовете, както тейповете в Кавказ, са основа на казахстанското общество. Те ще дадат нови лидери. Трябва им арбитър, а такъв трябва да стане Русия. Сами виждаме по улиците на градовете им как самите казахи могат да се разбират помежду си.
Русия не трябва да позволява разделянето на Казахстан на три жуза, иначе радикалните казахи ще попаднат под влиянието на Англия с всички произтичащи последици. Трябва да направим всичко, за да се разберат. Тюркизацията, многовекторността, заиграването със Запада - това е път към успех на следващия пуч и повтаряне от Токаев на съдбите на Хюсеин и Чаушеску. Няма да му се размине като стане съсед на Янукович - твърде дълъг е пътят за руските самолети. Докато долетят и Токаев сто пъти ще го изправят пред стената.
Силовиците проспаха организацията на пуча - и те трябва да се разправят с тях волю-неволю. Но не можете да поставите силовици между клановете, това развращава и води до корупция и предателство. В Казахстан на власт трябва да дойде твърда вертикална властова структура. Но каква да е дозата твърдост е въпросът на въпросите.
Русия не може да прехвърли този въпрос на казахите. Защото без Русия няма да го решават казахите, а турците, англичаните, американците и донякъде китайците. Ясно е какво правят там. След това Казахстан ще се превърне в Афганистан или Чечения от 90-те години и ще влезе във всеки наш дом. Ето защо тук е като първата брачна нощ: има неща, които със сигурност трябва да направите сами. Ако искате да стане добре.
И още нещо: Путин ще се срещне във формата Русия-НАТО след седмица. Въпросът за Казахстан трябва да бъде решен преди тази среща. Русия има една седмица, за да уреди нещата в Казахстан. Без това няма да има какво да говорим с НАТО.
Затова сега събитията трябва да полетят с главозамайваща скорост. Ако успеем, ще получим качествено различен ЕАИС. Или ще пробягаме тази дистанция, или ще бъдем смачкани. Такива прозорци на възможности са рядкост и не остават отворени за дълго време.
Превод: В. Сергеев