/Поглед.инфо/ Индия се сближава все повече със САЩ - и изглежда, че това се случва в противовес на сътрудничеството с Русия. В действителност Ню Делхи има напълно различни мотиви за подобно сближаване, което във всеки случай не предвещава нищо добро за Русия. Какво трябва да направи Москва в ситуация, в която САЩ провокират война между нейните най-важни външнополитически партньори?

Индия направи още една стъпка към военен съюз със САЩ. Индийският министър на отбраната Раджнат Сингх и министърът на отбраната на САЩ Марк Еспер подписаха т. нар. Основно споразумение за сътрудничество и обмен на информация. Индия бавно, но сигурно преминава от неутрален статус към партньорство със САЩ. И всичко това явно се дължи на Китай.

Дракон срещу Слон

Че сблъсъкът между Китай и Индия е много вероятен е ясно от десетилетия. Още през 60-те години китайците и индийците са за малко във война помежду си. През 1962 г. китайците побеждават Индия в граничен конфликт, а през 1967 г. Индия отблъсква опита на Китай да поеме контрола над протектората на Сиким, който по-късно се превръща в един от щатите на Индия. Но основното в онази историческа епоха са приятелските отношения между Китай и смъртния враг на Индия - Пакистан. Ситуацията се изостря, след като през 70-те години Китай започва сближаване със САЩ, а Индия извършва интензивни покупки на оръжия от СССР.

Краят на Студената война и изчезването на биполярната световна политическа система облекчават напрежението между Индия и Китай, но не радикално. Все още има неразрешени гранични спорове, все още има конфликт между Индия и Пакистан, зад който САЩ стоят все по-малко и все повече Китай. Ръстът на китайската икономика и мощ засилва подозрението на Индия към съседа ѝ. Китай става по-силен и по-силен и най-важното бе, че бързо се откъсва напред технологически.

Може да се спори дали китайската военна техника е добра или лоша - например, авиацията. Но я има. Индия все още е, въпреки всички опити за развитие на собствена отбранителна индустрия, до голяма степен зависеща от вноса. В опит да компенсира своята техническа изостаналост, Индия увеличава броя на сухопътните войски. Доминирането в морето и във въздуха обаче ще бъде от решаващо значение в хода на конфликта, а не резултатът от борбата за десетина безжизнени скали в граничната зона, така че перспективите на Индия все пак не са много добри.

Конфликтът се задълбочава от още един фактор. И Индия, и Китай поемат по пътя на индустриални износители и претендират за едни и същи пазари и ресурси. Китай все още е напред, но Индия също има много добър старт в някои индустрии - например, в металургията. И това е непоправимо. Китай наистина може да запълни целия свят със своите стоки, а Индия - потенциално, в бъдеще. Но светът е един и неговите измерения са крайни.

Позицията на Индия се усложнява от факта, че тя не може да разчита напълно на традиционния си партньор - Русия. За Русия отношенията с Китай и търговията с него са един от нейните приоритети. Русия няма да ги жертва заради Индия (въпреки че е готова да доставя оръжия без ограничения, както преди). Но едно оръжие в битката с Китай няма да е достатъчно. Ще е необходима директна поддръжка. Русия няма да я предостави на Индия - и това вече е очевидно.

Тези фактори отдавна тласкат Индия към търсене на партньори, които също имат нещо против китайците. Естествено, САЩ са един такъв потенциален партньор. Сближаването между Индия и Съединените щати е започнало отдавна, както и военното сътрудничество. През последните няколко години то рязко се засили и сега се оформя де факто във военно споразумение. Засега само за обмен на информация, но това е само началото.

Американският фактор

Съединените щати отдавна ухажват Индия и то именно заради желанието да се събере антикитайски блок. Но във всичките им предложения има недостатък: освен противопоставянето на Китай и доставките на оръжие, американците не предлагат на Индия най-важното - осигуряването на военни технологии или поне разполагането на съвместно производство на високотехнологично военно оборудване. И това е и остава критично за Индия. От друга страна, Русия се съгласява на такива неща.

Дълго време Индия не можеше да направи избор. И всъщност тя не го прави - днес индийците продължават да си сътрудничат с Руската федерация, където е възможно, а със САЩ бавно изграждат антикитайско сътрудничество. Един ден тези две тенденции ще застанат в неразрешимо противоречие помежду си и тогава Индия ще трябва да направи труден избор. САЩ активно се готвят да приемат Индия в редиците на своя антикитайски фронт. За тази цел САЩ са натрупали огромни интелектуални ресурси.

Така американците излязоха с новата геополитическа концепция за Индийско-тихоокеанския регион - вид идеологическа платформа, обявяваща тези два региона за едно цяло и намекваща за общата съдба на страните, които влизат в този регион. САЩ успяха да създадат неформален (засега) клуб от държави, които не искат укрепил се Китай, така наречената четворка - QUAD, който днес включва самите САЩ, Австралия, Япония и Индия. Четворката редовно провежда военноморските маневри “Малабар” с голям брой ангажирани сили, включително американски и индийски самолетоносачи.

САЩ дори излязоха с редица идеологеми, предназначени да предизвикат положително отношение както на индийците към САЩ, така и на американците към идеята за разширяване на сътрудничеството с Индия. Най-известната от тях е "Най-голямата демокрация в света", която се отнася до Индия, която има избирателна система в западен стил. Министърът на отбраната на САЩ Марк Еспер, говорейки в Делхи относно сключването на споразумение с Индия, говори за „споделени ценности“. Не е напълно ясно какви общи ценности могат да имат Съединените щати и Индия, където се практикуват много неща, които могат да шокират обикновения американец, но по този начин се опитват да привлекат Индия на своя страна.

За САЩ е много важно да накарат Индия да окаже натиск върху Китай. Индия не е нито с най-малкия, нито с най-слабия флот. Тя има добре обучени военновъздушни сили на добри (предимно) самолети и най-големите сухопътни сили в света. Индия ще може да ограничи огромните ресурси на Китай, ако е необходимо. Създаването на антикитайски блок с такъв „тежък“ съперник, който е и съсед, ще бъде много по-болезнено за Китай, отколкото просто конфронтация със САЩ, с която китайците изглежда са се примирили.

Шансовете конфронтацията да завърши точно така са много големи. Сега индийците преживяват някаква форма на националистически емоционален подем, както като цяло, така и поотделно, заради положителния за тях (както са убедени ) резултат от поредицата от ръкопашни боеве на границата с Китай, която се проведе съвсем наскоро. Индийците не са в настроение за мирен диалог. Китайците от своя страна също не се чувстват в позиция да се поклонят на някого.

Американският капан

Във всичко това има един нюанс - колкото и лоши да са отношенията между Индия и Китай, влизането на Индия в антикитайския блок няма да реши китайския проблем за тази държава. Бенефициент на всичко това ще бъдат САЩ, които, както обикновено, ще могат да решат някои от проблемите си с чужди ръце. По същество Индия просто ще поеме разходите за ограничаване на Китай в конфронтацията между САЩ и Китай.

Но нито с подкрепата на Пакистан от Китай, нито с граничния конфликт, нито с конкуренцията на индустриалните пазари, проблемите няма да бъдат решени. Напротив, те ще се влошат. Китай няма да изчезне и враждебността му към Индия само ще нараства. Стратегически Индия блокира свободния достъп до Индийския океан за Китай, но също така е вярно, че Китай може да „срещне” Индия в Тихия океан. Американците могат да измислят всякаква геополитическа концепция, но не могат да разширяват проливите между океаните.

В Африка, която ще се превърне в основния световен пазар през втората половина на този век, Китай има предимство и ако се стигне до клинч, тогава Китай ще може силно да среже индийските интереси на друг континент. И доколко Китай иска, това ще зависи много за Индия в бъдеще.

Индия би трябвало да води свой собствен независим конфликт с Китай (тъй като не иска или не може да постигне споразумение с него), но не и да се интегрира в съюз със САЩ. Точно това се случва в момента, но дрейфът към САЩ прави все по-силно и по-силно раздразнението в Пекин. Отделен конфликт ще даде на Индия свобода на действие, възможността за помирение всеки момент, при това няма да изчезне и възможността да се присъедини към четворката и да плаши Китай с това.

По кой от тези два пътя ще поеме Индия, все още остава открит въпрос. Веднага след като се „затвори“, най-вероятно ще видим рязка промяна в китайската позиция. И това е лошо за Русия.

Последиците за Русия

Русия се радва на нарастваща търговия с Китай и добри търговски отношения с Индия. Установено е сътрудничество и с двете страни в областта на продажбите на оръжие и военните технологии. Индийската авиационна индустрия е сериозно свързана с руската. Потенциално, както в случая с Китай, така и в случая с Индия, има възможност за увеличаване на търговията. В случая с Китай това може да бъде износът на храни и природен газ, доставян по тръбопроводи, докато Индия може да бъде снабдена с втечнен газ, когато има достатъчен капацитет за неговото втечняване.

Но конфликтът между Китай и Индия, ако се разпали, е сериозно в разрез с тези планове. Рано или късно китайците ще започнат да задават въпроси за руското оръжие, което ги убива (ако се стигне до това). Или индийците - за активната помощ на Русия за китайското военноморско развитие (а тя е огромна). И ако Индия не се задържи на позициите на независим играч и се втурна в обятията на САЩ, като накрая се присъедини към техния антикитайски фронт, тогава няма да има варианти. Китай е руски съсед. Търговският оборот с него потенциално може да нарасне много повече, отколкото с Индия, а ние също имаме общ враг. Отношенията с Индия и печалбите от търговията с нея ще трябва да бъдат жертвани.

Може ли Русия да избегне това? Невъзможно е да се отговори точно на този въпрос, мащабът на сблъсъка на китайските и индийските интереси е огромен. Русия отдавна и упорито полага сериозни дипломатически усилия, за да помири по някакъв начин азиатските гиганти, но засега няма видим и очевиден успех.

Може би си струва да се опитаме директно да използваме контактите с пресата и експертната общност - в Индия това е гарантирано възможно, в Китай такава възможност е съмнителна. Необходимо е да се предаде на индийския и китайския политически елит идеята, че колкото и реални и обективни да са причините за конфликта между Китай и Индия, никоя от двете държави няма да се възползва от него. Всички победи в този конфликт в крайна сметка ще бъдат пирови. Също така е необходимо да се използва такъв ресурс като доброжелателно отношение към Русия в китайския политически елит.

Китайският стратег Сун Дзъ навремето пише: „Най-добрата война е да се разбият плановете на врага, на следващото място - да се развалят съюзите му, на следващо място - да се победят войските му, а най-лошото е да се обсаждат крепости. " Няма да е трудно да насочим вниманието на китайците към това, че те не действат по начина, препоръчан от един от най-известните китайци в световната история. Просто трябва да се осигури трибуна. Необходимо е да се накарат китайците да видят, че са се заели с обсадата на крепост, при това такава, от които самите те не се нуждаят.

Неспособна да елиминира или изглади конфликта между Индия и Китай по дипломатически път, Русия просто трябва не да се предава, а да търси други средства - до директна пропаганда, насочена към населението, до обяснение какво се случва. Фактът, че това няма да бъде вражеска пропаганда, вече ни дава силен коз. Колкото и неуспешни да са били миналите опити за помирение на Индия и Китай, Русия не трябва да се спира. Загубите на страната ни от оттеглянето на Индия в американския лагер, както и загубите от "самостоятелната" война с Китай, ще бъдат твърде големи.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели