/Поглед.инфо/ В Ню Йорк се състояха затворени преговори в Съвета за сигурност на ООН по Сирия. Специалният посланик на ООН и "Лигата на арабските държави" (ЛАД) Кофи Анан заяви, че неговия мирен план не се изпълнява изцяло.

Руската дипломация предлага скорошно провеждане на международна конференция по Сирия, и буквално на 8 юни в Москва руски и американски дипломати провеждат консултации по въпроса.

Главният днешен въпрос е - как да се спре кръвопролитието в Сирия. Някои предлагат радикални начини. Например, Генералният секретар на ЛАД Набил ал-Араби призовава към военна намеса съгласно параграф 7 на Устава на ООН. Русия изказва съмнение в продуктивността на тази политика. Министърът на външните работи Сергей Лавров каза следното във връзка с това:

- Страните на сирийския конфликт, в това число чуждестранната опозиция – така наричат Сирийския национален съвет – не искат да сядат на масата за преговори с Башар Асад. Те са готови да продължават въоръжената борда докато Съветът за сигурност на ООН не издаде мандат за външна интервенция. Но Съветът за сигурност няма да даде такъв мандат, гарантирам ви го.

Китай подкрепя позицията на Русия. Междувременно, САЩ продължават да настояват на следното: дните на режима на Башар Асад са изброени, такъв президент на Сирия не й е нужен. Такова заявление направи в Турция Хилъри Клинтън. И естествено, че опозиционният Сирийски национален съвет, получил такава подкрепа от държавния секретар на САЩ, призовава въстаниците да активизират бойните действия. Ето мнението на експерта по Близкия Изток Александър Сотниченко:

- НАТО и страните с победили революции – Египет, Тунис, Либия, Йемен – имат свое становище по Сирия. Т.е. че единствен изход от създалото се положение е така нареченият „йеменски сценарий” – президентът оставя страната си на световната общност и си заминава със семейството. Разбира се, че те биха искали да реализират своето влияние върху Сирия.

Но да „отърват” Дамаск от „неугодния”, според Запада, президент, още не означава да се решат всички проблеми. достатъчно е да погледнем в какъв хаос на „демократични преобразования” затъна Либия. Така че най-добрият изход е намирането на компромис, който да задоволи всички – при това такива различни – сирийци. А не Брюксел, Катар или Вашингтон.