/Поглед.инфо/ Правата на Джулиан Асандж му бяха отнети при сулчай, който би трябвало да притесни милиони, въпреки, че малцина въобще се интересуват, защото личността му вече беше убита.

Асандж може и да иде в затвора преди да получи подкрепата, която заслужава.

Има стара шега от времето на Първата световна война относно размяната на телеграми между Германската армия и Генералният щаб на Австро-Унгария. От Берлин за Виена, съобщението е:

"Ситуацията на нашата част на фронта е сериозна, но не катастрофална".

"При нас ситуацията е катастрофална, но не сериозна", отвръщат от Виена.

Отговорът от Виена изглежда предлага модел за това как реагираме на кризите днес - от пандемията с Ковид-19 до горските пожари по западния бряг на Съединените щати:

"Да, знаем, че се развива една катастрофа, медиите ни предупреждават непрекъснато, но някак си не сме готови да приемем ситуацията сериозно...."

Има подобен случай, който се влачи с години - съдбата на Джулиан Асандж.

Това е една законна и морална катастрофа! Само си помислете как го третират в затвора, как не може да вижда децата си и майка им, как няма възможност да комуникира редовно с адвокатите си, как е жертва на психологически тормоз, тъй че самото му оцеляване е под заплаха.

Те го убиват бавно, както се пее в една песен.

Но малцина изглежда приемат ситуацията сериозно, със съзнанието, че нашата собствена съдба е заложена в този случай.

Силите, които нарушават правата на Асандж са силите, които пречат на ефективната борба срещу глобалното затопляне и пандемията. Те са силите, които гарантираха, че пандемията ще направи богатите още по-богати, а бедните ще го поемат най-тежко.

Те са силите, които безмилостно експлоатират пандемията за да наложат контрола си над нашето социално и дигитално пространство, регулирайки и цензурирайки за наша сметка. Силите, които ни пазят, но отричат правото ни на свобода.

Асандж се бореше за публичната прозрачност на дигиталното пространство и има жестока ирония във факта, че пандемията се използва като претекст за да го изолират от семейството и защитата му.

Винаги сме готовида протестираме за ограничаването на основните човешки свободи в Хонконг от Китай, не е ли редно обаче да погледнем себе си?

Може би трябва да си спомним старата приказка на Маркс Хоркхаймер от 30-те на миналия век:

"Който не е готов да говори за капитализма, трябва да си мълчи за фашизма."

Нашата версия е:

"Тези, които не са готови да говорят за несправедливостите нанесени на Асандж трябва да си мълчат за нарушаването на човешките права в Хонконг и Беларус".

Добре планираното и добре изпълнено убийство на личността на Асандж е една от причините защо защитата му не прерастна в по-широко движение, като Блек лайфс матър или Бунтът на изчезване.

Сега, когато самото му оцеляване е поставено под въпрос, само такова движение може, евентуално, да го спаси.

Спомнете си текста (написан от Хоан Баез за музиката на Енио Мориконе) на "Наздраве за теб" - титулната песен на филма "Сако и Ванзети":

"Наздраве за теб, Никола и Барт / Спи завинаги тук, в нашите сърца / Последният и финален момент е твой / Тази агония е твоят триумф"?

Имаше масови събирания по цял свят в защита на Сако и Ванзети и същите са нужни сега в защита на Асандж, макар и под друга форма.

Ако Асандж умре (или изчезне в американска затворническа килия, като живите мъртви), тази агония ще бъде неговият триумф - той ще умре за да живее във всеки един от нас.

Това е посланието, което всички трябва да покажем на тези, които го държат - ако убиете човека, създавате мит, който ще продължи да мобилизира хиляди.

Посланието от тези, които гонят Асандж към нас е ясно - Можем да правим каквото си искаме. Но защо това важи само за тях? Това, което те правят на Асандж радикално променя политическия климат, тъй че може би се нуждаем от нови водещи на програмата за времето...

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели