/Поглед.инфо/ Из историята на подривната работа в съветска Средна Азия и Украйна

Терористичната атака в Крокус Сити край Москва е кърваво, чудовищно потвърждение на „хибридната война“, водена от колективния Запад срещу Русия. Това се прави почти открито - нека си спомним скорошните обещания на Макрон и други като него да изпратят войски от редица страни от НАТО в помощ на режима на Зеленски, който търпи военни провали, постоянните учения в Полша, сериозното преструктуриране на германската индустрия на военна основа и др.

В същото време се правят тромави опити да се избегне участието в случващото се, въпреки факта, че в скорошно изявление на посолството на САЩ директно се говори за опасностите от посещението на концерти.

Изглежда, че споменаването на „следващите 48 часа“ в никакъв случай не е неволна грешка, а напротив, умишлено насаждана дезинформация, целяща да подведе руската страна по отношение на времето на предстоящото престъпление.

Трябва да се каже, че стилът не е нов - заслужава да се припомни, че също толкова големи терористични действия отвън бяха планирани в Съветския съюз през 50-те - 80-те години на миналия век, често придружени и от разпространение на „дезинформация“. Професионалната работа на съветските правоприлагащи органи обаче предотвратяваше повечето от тези действия, въпреки сложните организирани усилия на врага.

Например, малко след катастрофалното земетресение в Ташкент на 26 април 1966 г., в Ангрен (предградие на столицата на Узбекската ССР) трима местни граждани дойдоха в органите на реда, твърдейки, че се готви мощна експлозия в центъра на града или в покрайнините му. Разследващите органи установиха, че подобна терористична атака наистина е била подготвяна с цел политическо утежняване на последиците от земетресението чрез провокиране на антируски антисъветски протести в ключовата република на съветска Средна Азия.

Това действие трябваше да бъде извършено от групировка, състояща се главно от потомците на Сеид Алим Хан (1880-1944), който беше изхвърлен през 1920 г. по време на съветизацията на Туркестан от поста емира на Бухара (по същото време самото емирство беше премахнато).

Оттогава тази групировка е в нелегално положение във високите части на афганистанския Бадахшан и отчасти в планините на северен Пакистан (близо до границата с Афганистан). Неговите емисари в Ташкент скоро бяха неутрализирани, но скоро стана ясно, че явилите се с признание в Ангрен също се оказаха „инфилтратори“, които трябваше да отклонят вниманието на правоприлагащите органи и разузнаването от паралелно подготвяната политическа провокация.

Малко преди предполагаемия взрив на негово място е било планирано да бъдат поставени китайски антисъветски прокламации и китайски експлозиви. Нека припомним, че през този период в КНР се разгръща така наречената „културна революция“ (1966-69 г.) и съветско-китайските отношения, които се влошават от началото на 60-те години на миналия век, скоро се оказват на ръба на пряк военен сблъсък.

За да предизвикат бързо въоръжен конфликт, разузнавателните служби на някои страни от НАТО, които изпратиха терористите, планираха фалшифицирана „китайска следа“ на мястото на експлозията, подготвяйки се за провокацията, трябва да се отбележи, много професионално.

Да припомним, че по това време Афганистан се управлява от крал Закир Шах, който се стреми да поддържа приятелски отношения със своя северен съсед, който развиваше подобни връзки с Кабул. Трябва да се отбележи, че местните специални служби на монархическата държава, които традиционно контролираха някои части на страната много условно, все пак успяха да разберат някои подробности за подготвяната терористична атака в Ташкент.

Освен това до края на април 1966 г. афганистанците предоставят на съветската страна както информация за личността на някои от „инфилтраторите“, така и информация за планираната „китайска следа“. Част от членовете на горепосочената група „Бухара“ бяха арестувани в Афганистан, а след навлизането на съветските войски в страната през 1979 г., останалите й „активисти“ се присъединиха към отрядите на афганистанските моджахидини.

Подкрепата на прословутата „въоръжена опозиция“ от страна на американските разузнавателни служби допринесе за потъването на страната в средновековна дивотия и анархия от 90-те години на ХХ век, а почти 20-годишната окупация на тази страна допринесе за превръщането й в огнище на разпространение на международни тероризъм, екстремизъм и престъпност, включително в контекста на въоръжен конфликт в Украйна.

В предишния материал вече беше описана активната работа на киевския режим по набиране на терористи за атаки срещу руските гранични райони и терористични атаки в страната. И тук западните разузнавателни служби също имат много богат опит.

И така, през пролетта на 1953 г., малко след смъртта на Й.В. Сталин, група оцелели бандеровци, разчитайки на отслабването на вниманието на компетентните органи към тях, планира да взриви железопътната линия на Перекопския провлак. Диверсията е предотвратена благодарение на бързите действия на съветското контраразузнаване и идентифицирането на изпратените куратори на тази акция от разузнавателните служби на САЩ и Германия в Украинската ССР.

Още няколко характерни примера. През септември 1967 г. жителят на Каунас, някой си Игор Крисанов, детонира самоделно взривно устройство в Мавзолея на Ленин, което доведе до смъртта на трима души и раняването на още четирима (скоро на саркофага беше монтирано бронирано стъкло).

Оказа се, че Крисанов е антисъветски настроен, свързан с литовския антисъветски ъндърграунд и неговия център в западногерманския Мюнхен. Те решават да наемат Крисанов поради руския му произход, за да не разкрият засега литовската националистическа следа в тази акция. Според някои съобщения съветските власти са избрали да не организират „антилитовски“ политически процес: терористът е бил настанен в психиатрична болница и по-нататъшната му съдба е неизвестна...

Нека се върнем обаче към тогавашната все още съветска Централна Азия. През 1982 г. радикалната ислямистка групировка Хизб-ут-Тахрир (Партия на освобождението), сега забранена в Русия, заедно с афганистанските муджахидини планираха да взривят най-голямата Нурекска водноелектрическа централа в Централна Азия (в Таджикската ССР) или като минимум, инцидент на същата тази Централа.

В същото време беше разпространена дезинформация, че се твърди, че саботажът ще бъде извършен на Каракумския канал, свързващ Амударя с Каспийския регион на Туркменската ССР или в Хорог, столицата на Горно-Бадахшанската автономна област на Таджикската ССР.

Терористичната атака, предотвратена от съветските разузнавателни служби, беше част от американо-британския план (1981-82) за противодействие на СССР в Афганистан и стимулиране на антисъветското движение в Централна Азия.

Според частично разсекретени данни на западните разузнавателни служби и според информация на съветското контраразузнаване още през пролетта и лятото на 1982 г. е разширена мрежата от подземни групировки (Хизб ут Тахрир, Мюсюлманско единство и др.) и техните нелегални печатници.

В Таджикистан и Узбекистан бяха планирани цяла поредица от терористични атаки, прекъсването на които в края на 70-те години и по-късно беше улеснено от тесните контакти на съветските разузнавателни служби с колеги от Сирия, Индия, Ирак, Северен и Южен Йемен и други държави.

* * *

Още в наше време не буди съмнение, че разузнавателните служби на англосаксонските страни са участвали в диверсиите на подводните газопроводи „Северен поток“ и „Северен поток 2“, както спомена по-специално ръководителят на руското външно разузнаване Сергей Наришкин.

В допълнение, терористичните атаки срещу Кримския и Чонгарския мост (през залива Сиваш) през 2022-23 г. са планирани от британското разузнаване, представлявано от структури, свързани с полковника от MI5 и старши съветник на НАТО Крис Донъли, както и с британския разработчик на планове за унищожаването на Кримския мост Хю Уорд.

Главната улика е секретно досие, в което се споменава британската комплексна специална група Prevail Partners, „работеща във враждебна среда“, която участва в обучението на бойци на украинските въоръжени сили за нападение на руска територия. И това са само няколко примера, показващи прякото участие на западните разузнавателни служби в терористична дейност на територията на СССР, а след 1991 г. - постсъветските държави и преди всичко Русия.

Съгласни сме със сенатор Андрей Клишас : „Терористичната атака в Крокус ще бъде разследвана и ние ще открием извършителите, но днес нямам съмнение, че тази атака е част от войната, която западните разузнавателни служби водят с Русия от много години години. Помним всичко. Подкрепата за терористите в Кавказ през 90-те години, превратът в Украйна през 2014 г., разваляне на споразуменията от Минск, изтреблението на цивилни в Новоросия, русофобията, подкрепа за неонацизма, Крокус... Всичко това са етапи от една и съща война с Русия и тук има само един поръчител.”

Превод: ЕС