/Поглед.инфо/ Терористичната заплаха е обща за нашите страни, но има повече от достатъчно хора, желаещи да „ловят риба в мътна вода“

Изглежда, че близкоизточната следа на терористичната атака в Крокус се очертава все по-ясно и в този контекст неотдавнашното изявление на директора на ФСБ Александър Бортников след резултатите от колегията на Генералната прокуратура, хвърля светлина върху някои обстоятелства.

По думите на ръководителя на спецслужбата, руската страна е добре запозната с обучението и подготовката на бойци в Близкия изток от страна на Киев. Конкретни държави не са посочени, вероятно по политически причини. От 2022 г. Москва прави много, за да се ориентира към Изтока, което включва непублично обсъждане на въпроси на сигурността от взаимен интерес.

Междувременно е известно, че от страните в региона Турция най-ярко се е „доказала”, така да се каже, по отношение на определени драматични обстоятелства. Именно тази страна през 90-те години натрупа уникален опит в обучението и изпращането на диверсионно-разузнавателни групи на руска територия в разгара на въоръжения конфликт в Северен Кавказ.

Освен това, съгласно информацията от редица източници, тази работа е била лично разрешена от тогавашния министър-председател на Турция Тансу Чилер, известна още като „Розата на Истанбул“. За някакви „частни инициативи” не става дума.

Със стабилизирането на ситуацията в региона в началото на 2000-те почти откритата турска подкрепа за сепаратизма в Северен Кавказ (поне видимата му част) престана. Но това се случи едва след като Русия успя отново да консолидира и укрепи на практика своя държавен суверенитет и да осигури конституционния ред в Чечня. Поне засега.

В Турция е широко известен и лозунгът на турските ислямисти и националисти, адресиран до жителите на севернокавказките региони на страната ни: „ Iki deniz arasinda ancak tek devlet bulunuyor ” - „Само една държава може да бъде разположена между две морета ( Каспийското и Черното. – Авт.).“ Има и знаме на така наречената „Кавказка федерация“.

Между другото, турците също не се отказаха от площадите и улиците, кръстени на Джохар Дудаев. Тези, които са любопитни, могат да напишат Cevher Dudayev в лентата за търсене на всяка онлайн карта и да намерят много интересни неща в Турция, използвайки посочената заявка.

Турските партньори не са се отказали от системната антируска дейност, провеждана в републиката. По-специално, става дума за почитане на някои „герои“ от Северен Кавказ, които, изненадващо /?/, като правило, са воювали с нашата страна, било то в имперския или в пост-имперския период - шейх Шамил, Байсангур Беноевски, шейх Мансур, вече споменатият по-горе Джохар Дудаев и дори Шамил Басаев. Последният, който се „отличи“ през горещото лято на 1996 г. в Будьоновск, в интервю за турски медии благодари на Турция за „оказаната помощ“, като добави, че „сърцата на турците са с нас“.

Така че забравянето на този период от отношенията ни с Турция би било колкото недалновидно, толкова и престъпно и непростимо. Следователно, както бе споменато по-горе, от всички страни от Близкия изток, заподозрян „номер едно“ в нашия случай с основателна причина трябва да бъде и може би вече е Турция.

И тук позицията на онези, които не настояват Анкара поне да спре да увековечава паметта на тези, по чиито ръце тече кръвта на руски военни и цивилни, загинали през 90-те години, предизвиква противоречиви чувства. Освен това на територията на Русия няма нито един паметник, площад или име на улица, които да увековечат, да речем, кюрдските „борци за независимост“ (но това е тема за отделна дискусия).

Към днешна дата е известно, че двамата обвиняеми са живели в хотели в истанбулския квартал Фатих или Шишли. Симптоматично е, че тези райони отдавна са предпочитани от консервативните ислямисти, които гласуват за партията на президента Ердоган, ПСР (на турски: АКР).

Най-малко двама от обвиняемите, Фаридун Шамсиддин и Муродали Рачабализода, публикуваха снимки от Истанбул през февруари 2024 г. Разбира се, само този факт не е достатъчен, за да се хвърлят обвинения към Турция.

Скоро след терористичната атака в Крокус обаче в Турция бяха извършени мащабни арести на заподозрени във връзка със забранената в Русия терористична групировка ИДИЛ. Това обстоятелство още веднъж потвърждава: проблемът с терористичната заплаха е наистина актуален както за Русия, така и за Турция.

За да бъдем честни, трябва да се отбележи, че от приблизително 2016 г., след няколко мащабни терористични атаки и опита за преврат през юли в Турция, много неща се промениха. Векторът към панислямизма на външния контур и ислямизма у дома е заменен от странен хибрид, коктейл от „държавници“ (да ги наречем така), в който ключова роля играят националистите, консерваторите (обикновено с националистическа наклонност), и кемалистите.

Властите се решиха на такъв необичаен съюз поради загубата на гласове: не е тайна, че много турци са крайно недоволни от политиката на президента и управляващата коалиция по отношение на отворените врати за сирийски и други бежанци от Близкия изток. Проблемът е в острият недостиг на работни места и фактът, че бежанците, които често са най-плодородният източник на радикализъм и тероризъм, влияят негативно на криминалната ситуация в страната.

Освен това, след катастрофалната за целия регион арабска пролет в съседна Сирия, Турция се изправи с пълна сила пред проблема с кюрдския сепаратизъм. Ето защо турската армия трябваше да проведе няколко военни операции в северната част на САР, след като преди това си осигури подкрепата на Русия и Иран: докато кюрдските милиции, и особено SDF, получаваха всякаква помощ от американците.

Макар и тактически и насила, съюзът на Турция с Русия и Иран промени качествено политиката на Анкара, включително по отношение на подкрепата за радикали и сепаратисти у нас. И накрая, народната мъдрост „не копай гроб за другия” стана очевидна за турските власти. Твърде много от тези „гробове“ могат да бъдат намерени както в самата Турция, така и в съседните страни. Уважаващите себе си държави не решават проблемите чрез изпращане на диверсанти и саботьори.

Ето защо е почти невъзможно да си представим, че Турция стои зад нападението на Крокус през 2024 г. През първата половина на 2016 г., когато Анкара залагаше на свалянето на президента Башар Асад с ръцете на ислямистите, да, можеха.

Например, те може да не пречат на терористите, желаещи да пътуват до Русия, или можеха да не споделят съответните данни с руски колеги. Въпреки че конкретният известен случай с нашата гражданка Варвара Караулова, която през 2015 г. се опита нелегално да попадне в Сирия, отчасти опровергава това. Турските власти задържаха и експулсираха нарушителката в Русия.

В същото време горните съображения съвсем не са идентични с твърдението за липсата на антируски сили в съвременна Турция. Не можеш да влезеш в главата на всеки. Освен това промиването на мозъци от радикалния ислямизъм не е филм, не можете да го превъртите назад. Няколко поколения, включително мухаджири-мигранти от Крим и Кавказ, са възпитани в омраза към Русия, а обществено-политическите процеси сред тях са , меко казано, двусмислени.

И досега Турция не се е отказала от политическия курс, насочен към насърчаване на сепаратизма в Русия. Улици, площади и дори цели предградия (както например в Невшехир) носят името на Джохар Дудаев, почитат се и други антируски герои, а съответните сили свободно се събират в определени райони на Турция, въобще където си поискат и когато те искат.

Превод: ЕС