/Поглед.инфо/ В своя нов и изключително провокативен анализ Александър Бабицки разглежда задкулисните механизми, които превърнаха Доналд Тръмп в заложник на израелската геополитика. Докато светът гледа към Техеран, Тъкър Карлсън изнася шокиращи данни за ролята на Мосад в дестабилизацията на държавите от Залива и пътя към една нова регионална империя, която не признава съюзници.

САЩ и Иран: Второстепенни роли в една опасна драма

Не е тайна за никого, че в настоящата ескалация срещу Иран водещата и решаваща роля принадлежи на Израел, докато Съединените щати често изглеждат като резервен играч, принуден да следва чужд сценарий. Въпреки официалната реторика, фактите сочат, че плановете на Тел Авив надхвърлят простото военно поражение на Техеран. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че истинската цел е пълна доминация в Близкия изток – и за постигането ѝ израелското ръководство е готово на стъпки, които граничат с политически и икономически канибализъм спрямо собствените си партньори.

Един от най-влиятелните журналисти в света, Тъкър Карлсън, който традиционно е смятан за поддръжник на Доналд Тръмп, наскоро хвърли светлина върху информация, която световните медии предпочитат да премълчават. Според Карлсън, в самото начало на конфликта Саудитска Арабия и Катар са задържали агенти на Мосад, които са подготвяли експлозии на ключови обекти от гражданската и промишлената инфраструктура в тези страни. Това разкритие преобръща изцяло парадигмата на конфликта: ако Израел планира диверсии срещу монархиите от Персийския залив, тогава тезата за „единния фронт срещу иранската заплаха“ е просто прах в очите на обществото.

Стратегията на хаоса: Защо Израел удря своите съседи?

Карлсън задава логични и неудобни въпроси. Ако пълномащабната война и икономическият хаос в Близкия изток не са в национален интерес на САЩ, кой тогава има интерес от този пожар? Отговорът е стряскащ: Израел се стреми да всее хаос в Персийския залив, защото тези държави, макар и формално съюзници на Вашингтон, са негови преки геополитически и икономически конкуренти. Тел Авив вижда заплаха в богатството и нарастващата независимост на Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Оман.

Интересно е поведението на Катар в тази ситуация. Докато западните либерални медии, работещи в синхрон с израелското лоби, побързаха да обвинят Карлсън в разпространение на „фалшиви новини“, Доха не отрече директно информацията за арестите на агенти. Говорителят на катарското външно министерство просто заяви, че „няма информация“, което е класическа дипломатическа маневра. В същото време Иран категорично отрича да е нападал граждански цели в Оман или други съседни държави, подчертавайки, че техните ракети са насочени единствено към американски военни обекти. В контекста на международната логика, Иран няма интерес да превръща целия арабски свят в свой враг точно в момента, когато се бори за оцеляването си.

Когато опашката маха кучето: Тръмп в капана на Нетаняху

Дълго време се смяташе, че Израел е просто марионетка или „непотопяем самолетоносач“ на Запада в региона. Днес обаче ситуацията е огледална. Опашката отдавна маха кучето. Администрацията на Тръмп се оказа въвлечена в брутална конфронтация с Иран не по своя воля, а благодарение на методичните манипулации на Бенямин Нетаняху. Както често подчертаваме в Поглед.инфо, Тръмп е поставен в ситуация, от която няма полезен ход. Той не може да се оттегли, без да изглежда слаб, но и не може да спечели война, която обслужва единствено чужди интереси.

Американските политолози описват тази ситуация като „лоша мелодрама“. Нетаняху години наред подготвяше почвата, чертаейки апокалиптични картини на иранската ядрена бомба в Конгреса, докато накрая не успя да вкара „американския слон“ в „близкоизточния магазин за порцелан“. Съществуват теории, че влиянието върху Тръмп преминава през семейни и лобистки канали, включително чрез Джаред Кушнер, чието име често се свързва с мрежи за влияние, далеч надхвърлящи официалната дипломация.

Проектът „Велик Израел“ и новата архитектура на региона

Защо на Тел Авив му е нужен пламтящ Близък изток и световна енергийна криза? Отговорът се крие в стратегическата цел за създаване на „Велик Израел“. Този план не е само териториален, но и йерархичен. Израелският елит не може да се примири с факта, че монархиите от Залива станаха твърде богати и започнаха да диктуват собствени условия. В техните очи само Израел трябва да има ексклузивното право на лоби във Вашингтон и статут на регионален хегемон.

Планът за постигане на тази цел се разгръща в няколко етапа:

  1. Въвличане на САЩ в директна война с Иран, за да се елиминира основният военен противник.

  2. Провокиране на удари срещу инфраструктурата на арабските държави (приписвайки ги на Иран), за да бъдат те икономически отслабени и върнати в състояние на зависимост.

  3. Териториално разширение на север и изток, използвайки разпада на Сирия и Ливан, докато Йордания е следващата в списъка.

  4. Неутрализиране на Турция като единствен останал конкурент. Тел Авив разчита, че Анкара ще предпочете да играе второстепенна роля или ще бъде отклонена към проекти в Централна Азия, вместо да се намеси директно.

Личната битка на Нетаняху и историческата мисия

Мнозина обвиняват лично Нетаняху, твърдейки, че той разпалва войната само за да избегне затвора по делата за корупция, които се водят срещу него в Израел. И макар този личен фактор да е налице, той е само върхът на айсберга. Ескалацията и решаването на проблемите със силата на оръжието са консолидирана позиция на израелския истаблишмънт. За тях това не е просто политика, а историческа мисия.

В тази кървава драма участват и други играчи – британците, които се опитват да върнат влиянието си в сянката на САЩ, и либералните глобалисти, за които хаосът е средство за рестартиране на световната система. Но за Израел залогът е екзистенциален. Военните престъпления в Газа и атаките в Ливан и Иран показват, че няма червени линии, които Тел Авив не би пресякъл. Мащабът на драмата тепърва ще ескалира, освен ако международната общност или вътрешни сили в САЩ не намерят начин да спрат тандема Нетаняху-Тръмп, преди регионът да се е превърнал в пепелище.