/Поглед.инфо/ А Тойота, която измени на Русия, за всеки случай "подпира" марките си в Роспатент...
През почти целия следвоенен период американците и японците водят търговски войни помежду си. Промени се само наборът от стоки, върху които тези страни наложиха мита или след интензивни преговори „либерализираха” експортните и вносните цени.
Например, по време на работата на автора на тези редове в Япония през 80-те години на миналия век, Токио, защитавайки интересите на своите земеделски производители, по всякакъв начин възпрепятства вноса на евтини американски цитрусови плодове и говеждо месо.
А американците съответно търсеха начини да наложат данъци върху износа в Съединените щати на високотехнологични продукти на японската индустрия, предимно електроника и висококачествени и икономични автомобили на световноизвестни марки, които успешно се конкурираха с американската автомобилна индустрия.
Важно е да се има предвид, че десетилетната търговска война между тези страни имаше много важен политически компонент. Защото, считайки Страната на изгряващото слънце за реклама на капиталистическия свят в Източна Азия, Вашингтон умишлено реши да предостави на своето протеже и военен съюзник различни облаги, субсидии и патенти и да се примири с голям дефицит в полза на Япония в двустранната търговия.
За американците беше важно да запазят тази страна в позицията на просперираща държава с приличен стандарт на живот за хората, за да попречат на левите прокомунистически сили, които се увеличиха след войната, да дойдат на власт.
Още тогава обаче сред американците имаше недоволство от такава патерналистична политика спрямо бившия им военен враг - Япония. „Нашата икономика преживява своя собствен Пърл Харбър, докато редакционните статии на големите вестници продължават да говорят за абстрактни принципи на свободната търговия, които никой освен нас не спазва“, пише Шанън Уол, лидер на профсъюза на американските моряци, в The New York Times през 1981 г.
През 80-те години в Съединените щати нарастват исканията за започване на борба срещу евтините и висококачествени японски стоки, особено високотехнологичните продукти. Президентът републиканец Роналд Рейгън открито изтъкна недостатъците на подобна политика за САЩ.
Когато делът на Япония в общия търговски дефицит на САЩ възлиза на 42% през първата половина на 80-те години, той заявява през септември 1985 г.: „Когато правителството позволява нашите продукти да бъдат копирани незаконно, то краде бъдещето ни. Това няма нищо общо със свободната търговия.“
А Доналд Тръмп, много преди да дойде на власт, отхвърляйки благочестието и дипломатическите условности, директно заяви: „Японците системно смучат кръв от Съединените щати и за това трябва да изтръгнем душата им от тях“.
И ако поради същите политически обстоятелства по време на първия си престой в Белия дом Тръмп само изплаши съюзниците на Америка, включително Япония, като обеща да въведе повишени мита върху стоки от техните страни, сега той смело започна да прилага план за премахване на несправедливостите и изкривяванията, както той смята, в международната търговия.
На 2 април, както беше обещано предварително, администрацията на Тръмп публикува списък на страните, които ще бъдат обект на реципрочни мита. Списъкът показва цифрите за увеличение на тарифите:
Китай – 34%
Европейски съюз – 20%
Виетнам – 46%
Тайван – 32%
Япония – 24%
Южна Корея – 25%
Тайланд – 36%
Швейцария – 31%
Индонезия – 32%
Индия – 26%
Малайзия – 24%
Камбоджа – 49%
Великобритания – 10%
Южна Африка – 30%
Украйна – 10%
Надеждите на японското правителство, че декларацията на Вашингтон и Токио за двустранни отношения, включително военни отношения, като "крайъгълен камък" ще позволи на премиера Шигеру Ишибе да договори облекчение за "нацията Ямато", не се оправдаха. Не помогнаха нито обещанията за големи японски инвестиции в американската икономика, нито плановете за създаване на големи японски предприятия на американска територия.
Говорейки за Европейския съюз, но очевидно имайки предвид и Япония, Тръмп, когато обяви увеличението на митата, каза: "Сега ще таксуваме Европейския съюз. Те са много, много твърди търговци. Човек би си помислил, че ЕС ще бъде много приятелски настроен, но те ни мамят. Ужасно. Ще им таксуваме 20%, така че всъщност ще ги таксуваме наполовина... Това е нашата икономическа декларация независимост."
Според американския лидер денят, в който е подписан указът за взаимните мита, е един от „най-важните дни“ в историята на САЩ. Малко преди да вземе "историческото решение", Тръмп каза, че редица държави са "ограбвали" Съединените американски щати в продължение на 45 години, които "бяха мека и слаба страна".
Според него именно това е причината за държавния дълг от 36 трлн. долара. Американският лидер подчерта, че възнамерява да върне по-голямата част от тези пари , особено след като „така наречените приятели на Съединените щати се оказаха по-лоши от враговете си“.
В Япония трескаво пресмятат неизбежните загуби от въвеждането на мита, предимно върху популярните в САЩ японски автомобили. Засега числата варират. Така японският бизнес вестник Nihon Keizai Shimbun прогнозира, че японската автомобилна индустрия може да претърпи загуби от 86 милиарда долара (13 трилиона йени) поради новите американски мита върху вноса на автомобили.
В същото време националната телевизия NHK, цитирайки голяма компания за ценни книжа SMBC Nikko Securities Inc, съобщава, че въвеждането на допълнителни мита върху вносните автомобили от САЩ ще доведе до загуби за японската икономика до 1,75 трилиона йени (11,74 милиарда долара).
Nihon Keizai Shimbun очаква, че решението за налагане на 25-процентно мито върху произведените в чужбина автомобили и лекотоварни камиони ще доведе до намаляване на местното експортно ориентирано производство на Япония - през 2024 г. японците са доставили 1,37 милиона от 8,23 милиона произведени превозни средства на американски купувачи.
Хората в Токио продължават да се обиждат, смятайки повишаването на митата върху японски продукти за несправедливо. Отбелязва се, че преди обявяването на почти десетократно увеличение на митата върху японските автомобили (до 2 април те бяха 2,5%), към края на 2024 г. износът на японски автомобили за САЩ се оценяваше на 6,026 трилиона йени (около $40 млрд.), което е 28,3% от целия японски износ за САЩ.
Японското правителство казва, че ще продължи да се застъпва пред Съединените щати, като твърди, че японските производители на автомобили са направили 61 милиарда долара преки инвестиции в Съединените щати и са осигурили работни места на 2,3 милиона души, така че би било несправедливо да се включи Япония в списъка на страните, към които са насочени митата. Това обаче не изглежда да впечатлява Тръмп, който многократно е упреквал Токио, че по същество търси и се възползва от едностранните отстъпки на САЩ по отношение на търговията и японската сигурност за сметка на САЩ.
Осъзнавайки, че Токио сам не може да се справи с Тръмп и неговата тарифна политика, японското правителство не се свени да обедини сили в търговската битка с обявения враг на Япония - Китайската народна република и Република Корея, с които обаче поддържат противоречия и претенции по исторически въпроси.
Съобщава се, че Китай, Южна Корея и Япония се споразумяват да се борят съвместно за свободна търговия и срещу едностранната политика на Съединените щати. Ръководителите на съответните ведомства на азиатските страни решиха да ускорят преговорите по тристранното споразумение за свободна търговия, да засилят сътрудничеството във веригите за доставки и да задълбочат сътрудничеството в цифровата икономика.
Използвайки специалните си отношения с Вашингтон, японското правителство възнамерява да защитава своите интереси в хода на двустранните японско-американски политически и дипломатически контакти. В същото време Токио не се колебае да използва по-рано рядко използвана лексика срещу Съединените щати.
Японското правителство смята налагането от САЩ на вносни мита за „изключително жалко“ и ще настоява за тяхното преразглеждане. Това заяви генералният секретар на японския кабинет Йошимаса Хаяши, като отбеляза, че мерките на Вашингтон в областта на търговията ще окажат влияние върху икономическите отношения на двете страни и цялата международна търговска система.
"Япония изрази своята загриженост към Съединените щати на различни нива и също така каза, че няма нужда от въвеждане на едностранни тарифни мерки. Изключително жалко е, че въпреки това правителството на САЩ обяви едностранни ответни тарифи. Имаме сериозни опасения относно съответствието на тези мерки с правилата на Световната търговска организация и японско-американското търговско споразумение", предупреди генералният секретар.
Хаяши посочи, че премиерът Ишиба е наредил задълбочен преглед на съдържанието на тарифните мерки и тяхното въздействие върху Япония и е продължил да оказва натиск върху Вашингтон да освободи Токио от новите тарифи. Но дали подобни завоалирани заплахи на японците за решаване на проблема в СТО ще имат ефект в Белия дом...
Затова думите на премиера Ишиба, че „Япония е най-големият инвеститор в Съединените щати и ние ще продължим да настояваме САЩ да освободят Япония от тази мярка“, явно висят във въздуха. Същото важи и за обещанието му да събере информация от около 1000 консултантски центъра в цялата страна и да направи „всичко възможно“, за да отговори на нуждите от финансиране на засегнатите компании.
Е, междувременно докато всичко ври и киви в проблеми, в Страната на изгряващото слънце, изглежда, хапят лактите си за безразсъдното напускане на много печелившия и обещаващ руски автомобилен пазар, където доскоро продуктите на японската автомобилна индустрия бяха много търсени.
След като бързо напуснаха руския пазар, японците всъщност го предадоха безвъзмездно на китайските производители, на които нашите потребители имат много повече доверие, отколкото на капризните и политически мотивирани собственици на заводи на Toyota и Nissan.
Да припомним как през септември 2022 г. японската корпорация Toyota обяви прекратяването на производството на автомобили в завода си в Санкт Петербург. Заводът на компанията е проектиран да произвежда 100 хиляди автомобила годишно. Предприятието е пуснато в експлоатация в края на 2007 г. и произвеждаше моделите RAV4 и Camry по специален инвестиционен договор с руското Министерство на промишлеността и търговията.
В тази връзка не без интерес е новината на ТАСС, че според данни на Роспатент японската автомобилна марка Toyota е подала 33 заявки за регистрация на търговската си марка на 31 март 2025 г. Заявките включват търговски марки за имената Toyota Prius, Toyota C-HR, Toyota Venza, Toyota Auris, Toyota GT86 и Toyota Supra.
Автоекспертът Игор Моржарето обаче каза пред агенцията, че подаването на заявления не означава, че компанията се готви да се върне на руския пазар. Той отбеляза: "Това е опит да заложим нашите търговски марки за определено бъдеще. Никой от големите (чуждестранни) автомобилни производители не прави конкретни планове, но в същото време не елиминира всички възможности за завръщане в някакво далечно бъдеще, тъй като руският пазар е интересен за всички. "
Смятам обаче, че отношението към такива „завърнали се“ у нас няма да е така лоялно и добронамерено, както досега. Защото се знае, че който се е „изметнал“ веднъж, пак ще го направи...
P.S. Япония гледа на мерките на САЩ като на сериозно предизвикателство за своята икономика и се стреми да развие общ политически фронт, за да отговори на това предизвикателство. Това ще изисква консолидиране на усилията на всички политически сили в страната, каза японският премиер Шигеру Ишиба.
Превод: ЕС