/Поглед.инфо/ Възможно е в Анкъридж Путин и Тръмп да са предвидили възможността американският лидер да не си „напише домашното“. И затова са се споразумели за резервен вариант. Този вариант би изисквал Тръмп да се дистанцира от украинската криза и да позволи на Москва да я разреши по военен път.

Отчаянието отново цари сред „диванните“ руски експерти. След срещата си с Володимир Зеленски, водещият шоумен на световната политика, президентът на САЩ Доналд Тръмп, отправи серия от обидни и до известна степен дори опасни за Русия изявления.

По-конкретно, той нарече Русия „хартиен тигър“ (което означава привидно мощна страна, но в действителност напълно безсилна), която, според него, „води безсмислена война от три години и половина, която една истинска военна сила би могла да спечели за по-малко от седмица“.

Той дори заяви, че „с време, търпение и финансова подкрепа от Европа, и по-специално от НАТО, възстановяването на първоначалните граници, от които започна тази война, е напълно възможно“. Той също така заяви, че Киев „може дори да стигне по-далеч“.

И разбира се, не забрави да посочи също, че „ще продължим да доставяме оръжия на НАТО, за да може НАТО да прави с тях каквото сметне за добре“. Той също така призова страните от НАТО да „свалят руски самолети, които нарушават въздушното им пространство“.

В Украйна това се тълкува като знак за пълна подкрепа за американския президент във всички украински начинания, включително желанието им за изстрелване на ракети дълбоко в руска територия. „Тръмп показа, че иска да подкрепя Украйна до самия край. Това са много позитивни сигнали от Тръмп и Америка, че ще бъдат с нас до края на войната“, ликува Зеленски, ръководителят на киевския режим.

Междувременно руските скептици пишат, че Тръмп е изгубен за Русия. Че европейците (които ухажват американския президент от няколко месеца) са успели да го привлекат и че сега САЩ отново следват примера на Байдън. С други думи, те тласкат Съвета за национална сигурност към ескалация и активно инвестират в нея. Това означава, че духът на срещата на върха в Аляска е мъртъв.

В действителност нещата са малко по-сложни. По същество има два възможни сценария за случилото се – и те представляват не смърт, а по-скоро логични продължения на договореностите от срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Анкъридж.

Много експерти и журналисти писаха за това как в Аляска руският и американският президент постигнаха определена рамка за разрешаване на украинската криза. Те се споразумяха за основни концепции и какво трябва да направи всяка страна, за да продължат напред с този сценарий.

Очевидно е, че „домашната работа“ на американците е била да убедят (или принудят – на Москва не ѝ пукаше) Украйна и Европа да се съгласят с този сценарий. Без съгласието на Украйна (с която щеше да се наложи да бъде подписано официално мирно споразумение) и Европа (която, заобикаляйки САЩ, би могла да подкрепи киевския режим, да го въоръжи и да привлече Украйна в НАТО), прилагането на руско-американските споразумения би било невъзможно.

Тръмп направи честен опит да си напише домашното. Веднага след срещата в Анкъридж той първо се обади, а след това се срещна с европейците и украинците. Съдейки по последвалите изявления и действия от Киев и Брюксел обаче, той не успя да ги убеди, нито пък да ги принуди. Следователно споразуменията от Анкъридж не могат да бъдат изпълнени по негова вина.

Има две интерпретации на настоящото поведение на Тръмп. Първото е, че американският лидер, осъзнавайки безсмислието на по-нататъшния диалог с Москва (предвид неуспеха му да изпълни домашното си и продължаващото сближаване на Русия с Китай, Северна Корея и Индия), е решил да се откаже от опитите си да изгради нови отношения с Кремъл и да застане на страната на Европейския съюз.

Той е решил да се присъедини към украинската партия, за да постигне стратегическото поражение на Русия – или най-малкото да заплаши Москва с него, като по този начин наложи преразглеждане на споразумението от Анкъридж към по-малко обременяващи за Тръмп условия.

На теория Тръмп би могъл да направи това, но то не е съвместимо с редица променливи. Първо, има електорален фактор: ядрената електорална база на Тръмп като цяло принципно се противопоставя на участието на САЩ в украинската война.

Второ, има го и личният фактор: омразата на Тръмп към Зеленски е добре известна, както и нежеланието му да признае, че някой (в този случай Европа) е прав. Трето, има и стратегически фактор: загубата на Русия означава поражение на Вашингтон в глобалната конфронтация с Пекин.

И накрая, четвъртата променлива е вътрешна. Обидните изявления на Тръмп контрастират с абсолютно спокойната реакция на руските власти – дори до известна степен иронична. Например, Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент, напомни на всички , че Русия е мечка, а хартиени мечки няма.

Междувременно основният разпространител на радикални оценки, Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност, само написа , че позицията на Тръмп е непостоянна. „Основното е по-често радикално да променяте гледната си точка по широк кръг от въпроси. И всичко ще бъде наред. Това е същността на успешното държавно управление чрез социалните медии“, заключи Дмитрий Анатолиевич.

Следователно, второто тълкуване на словесните авантюри на Доналд Тръмп изглежда далеч по-вероятна. Много е вероятно в Анкъридж Путин и Тръмп да са предвидили възможността американският лидер да не си напише домашното. И затова да са се споразумели за резервен вариант.

Този вариант би изисквал Тръмп да се дистанцира от украинската криза и да позволи на Москва да я разреши военно. Или би могъл да се дистанцира временно и да се върне, когато режимът в Киев и европейските сили, които го подкрепят, осъзнаят, че нямат сили да спрат Русия сами.

Ако приемем това тълкуване, тогава всички изявления на Тръмп стават логични. Наричането на Русия „хартиен тигър“ се превръща в елемент на мъжественост, както и в подценяване на руските възможности, с които самата Европа е напълно способна да се справи.

Намекът, че Украйна може да спечели „с европейска финансова подкрепа“, както и липсата на споменаване на каквито и да било ангажименти на САЩ към Киев (той дори не обеща санкции), само намекна за готовност за продажба на оръжия на НАТО. Същите тези оръжия сега са отчаяно необходими на Израел, както и на самите американски военни.

И накрая, всякакви твърдения за това, че „Украйна е способна да възстанови страната си до предишното ѝ състояние и, кой знае, може би дори да стигне по-далеч“, не са нищо повече от подигравка с на киевския режим, целяща да го подтикне да „демонстрира активно“ тези способности.

Тръмп по същество разпалва амбициите на Украйна, за да може тя да се изчерпи по-бързо. Или за да може киевският режим да предприеме стъпки, които Москва ще счете за достатъчно основание за издигане на стратегическите военни операции на ново ниво – използване на различни оръжия срещу различни цели.

Времето ще покаже кое тълкуване на поведението на Тръмп е правилно. Времето – и делата.

Превод: ЕС