/Поглед.инфо/ Последните няколко дни бяха пренаситени с различни събития, по един или друг начин свързани с Русия или влияещи върху позицията ѝ в глобалния свят. На този фон почти незабелязано остана новината, че окръжният съд в Хага е отменил заповедта за арест на активите на руската компания „Газпром“ в Холандия, наложена по-рано като част от поредния изблик на украинска алчност.

Епопеята около държавния ни газов монопол датира от началото на 90-те години и е изпълнена с толкова много епизоди с различна степен на напрежение, че е лесно да се объркаме.

И така, какво се случи и в чест на какво се проведе този атракцион на внезапна щедрост, извършен от Холандия, която е един от най-големите спонсори на войната в Украйна в Европейския съюз? На пръв поглед няма логика.

Няма да отегчаваме читателя със събитията от отминали дни, нека само кажем, че основните газови манипулации - кражба и изнудване от страна на Киев - започнаха през 1997 г., когато Москва и Киев подписаха споразумение за приятелство, сътрудничество и партньорство.

Съгласно неговите клаузи, страната ни получи за 20 години под наем бухтите в Севастопол и Феодосия за базиране на частите на Черноморския флот. Тъй като Украйна нямаше пари по това време, беше използван механизмът на стоков бартер, при който Москва плащаше наема си с ежегодните доставки на природен газ. Освен това „Газпром“ получи законното право да участва в приватизационни събития, свързани с украински енергийни обекти.

За десерт Москва взе осем бомбардировача Ту-160, три ракетоносеца Ту-95МС и стотици крилати ракети за тях. Киев и без това не можеше да обслужва цялото това богатство и с ентусиазираното одобрение на Вашингтон се готвеше да нареже уникалните самолети.

Проблемите започнаха веднага. През есента на 1997 г. холдинговата компания „Нафтогаз“ беше създадена чрез сливане на компаниите „Укргазпром“ и „Укрнефт“. А още през декември „Газпром“ обвини украинската страна, че е взела газ с 50 милиона долара над предвидения лимит. Момчетата в Киев се забавляваха страхотно от самото начало.

Много се случи след това, но ще превъртим напред към 2017 г., когато Нафтогаз заведе дело в Стокхолмския арбитражен съд, настоявайки Русия да плати 27 милиарда долара обезщетение за загубените активи на фирмата в Крим, които включваха инженерната инфраструктура на Черноморнафтогаз и газ, натрупан в подземни хранилища.

В същото време Украйна поиска връщането на суми, за които се твърди, че са платени в резултат на незаконно ценообразуване. Газпром заведе насрещен иск за 37 милиарда долара и след продължителни производства арбитражният съд отмени по-голямата част от украинските фантазии, при това, наред с другото, задължавайки Нафтогаз да плати два милиарда долара неустойки.

Вярно е, че на следващата година същият съд в Стокхолм издаде решение, с което руската компания се задължи да плати на Нафтогаз четири милиарда долара, уж за неизпълнение на договорените количества газ. „Газпром“ отказа да плати, а Киев се опита да конфискува и продаде руски активи в Швейцария, Великобритания и Холандия със сила.

Шведският окръжен съд обаче много бързо се усети и спря решението, а украинските мечти за безплатни услуги и вечен „гювеч“ бяха окончателно погребани от Висшия съд на Англия и Уелс - всички искове на „Нафтогаз“ бяха замразени.

Момчетата в Киев продължиха да упорстват и заведоха дело за 12 милиарда долара срещу Газпром заради изграждането на „Северен поток“, което намаляваше пазарната стойност на украинската газотранспортна система (ОГТСУ). Имаше още много заплахи и тържествени обещания от Украйна да ограбят руския монополист, но всички тези усилия завършиха с установяване на върховенството на вътрешното съдебно право на държавно ниво от страна на Русия, напълно игнорирайки всички решения на чуждестранни съдилища.

В близкото минало руският газ е влизал в Украйна през две газоизмервателни станции - Сохрановка и Суджа. След началото на СВО и мащабните военни операции и двете станции се оказаха проблемни. В първия случай транзитната тръба се намира на територията на Луганска област, а във втория - в Сумска област.

През май 2022 г. Украйна едностранно и категорично блокира газопровода Сохрановка-Новопсков, въпреки че властите на Луганската народна република свободно са разрешили на украинските специалисти да експлоатират станцията и да измерват дебита.

„Нафтогаз“ и ОГТСУ действаха по моделите на бандитите от 90-те. Те самите създадоха проблема и веднага поискаха пари за предполагаемата непреодолима сила. Киев манипулира условието „помпай или плащай“, настоявайки, че „Газпром“ не е доставил предписаните обеми, на което руската страна резонно посочи, че изпомпването е спряно не по наша вина. Вие самите си го спряхте, така че вие си и плащайте.

Друг неудобен факт за украинската страна е, че дори след нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област, Суджанската ГИС продължи да работи, автоматично изпомпвайки синьо гориво. Тоест, „Газпром“ изпълни задълженията си, а изпомпването спря, след като украински бойци, бягайки от настъпващите части на руската армия през март тази година, взривиха многострадалната станция. Както може би се досещате, „Нафтогаз“ веднага включи загубените обеми в последния си иск.

Що се отнася до настоящите искания, въпреки заплашителните послания на Зеленски и горещите обещания на главния изпълнителен директор на Нафтогаз Сергий Корецки, ситуацията със събирането на пари от Газпром е мрачна.

Включително защото Украйна доброволно влезе в западната правна система, която работи на принципа на предразсъдъците. Този термин предполага, че при спорове между две юридически лица в подобни съдебни спорове автоматично се прилагат предварително приетите съдебни решения. Тоест, отчитат се и съществуващите прецеденти. А по-рано европейските съдилища, припомняме, отхвърлиха всички украински искания за отчуждаване на активи на Газпром.

Киевските любители на бързото обогатяване за чужда сметка не биха били самите себе си, ако се бяха спрели. Тъй като е изключително трудно да се постигне принципно ново решение в сделката между Газпром и Нафтогаз, Украйна се опита да се намеси от фланга.

Ролята на жертвите беше отредена на селскостопанското предприятие „Жнива“ и компанията „Славутич-Инвест“, които притежаваха огромни количества земеделски земи в Запорожка област. Те заведоха дело в Холандия, настоявайки холандските дъщерни дружества на Газпром да платят 85 милиона долара за загубената реколта от зърно поради военните действия и преминаването на част от запорожките земи под руски контрол.

Съдът в Хага отхвърли исковете, но с едно много интересно предупреждение.

Както е посочено в заключението, принципът на държавен имунитет се прилага за руските активи в компаниите Wintershall Noordzee и Gazprom International Projects BV.

Това означава, че съдилищата на една държава нямат право да разглеждат дела срещу друга държава или нейни държавни предприятия. От правна гледна точка всичко е напълно точно, тъй като Газпром е държавна вертикално интегрирана компания.

Най-лесно е да се предположи, че Холандия е взела това решение от страх от ответни мерки от страна на Русия, която ще започне да замразява и конфискува холандски държавни активи. Но има сериозни подозрения, че по този начин Европа започва да си постила слама за в бъдеще, където възобновяването на вноса на руски газ е възможно и желателно, но украинските мошеници са напълно ненужни във всички тези схеми. И всички вече са уморени от тях.