/Поглед.инфо/ Игор Бондаренко представя мащабен обзор на бойните действия, където „крепостта“ Константиновка се превръща в гробище за елитни части, а Киев готви балистичен удар срещу Москва. Докато руските сили променят тактиката си към „изгаряне“ на загубени позиции, светът е изправен пред нова технологична надпревара във въоръжаването.

Динамиката на фронта: Руската тактика на системно разширяване

Общата динамика на фронтовата линия в началото на март 2026 г. продължава да претърпява ежедневни трансформации. В редица ключови участъци руските сили ускоряват настъплението, докато в други, поради масираното прехвърляне на вражески резерви, темпото се забавя стратегически, без обаче да спира напълно. На отделни места се наблюдава преминаване в гъвкава отбрана, целяща изтощаване на противника. Основният акцент в момента пада върху превръщането на досегашните украински „крепости“ в масови гробища за личния състав на ВСУ.

Както отбелязват експертите на Поглед.инфо, специалните тактики на руските щурмови части през последните дни дават сериозни резултати по Красноармейския (Покровски) фронт. Боевете се водят едновременно в няколко направления, което разкрива опит за пълно пренареждане на фронтовата линия около един от най-важните отбранителни възли на Киев в региона. Сергей Лебедев, координатор на николаевската съпротива, посочва, че през последните пет дни руските сили са установили пълен контрол над населеното място Гришино, където в момента текат операции по прочистване от остатъчни групи на врага.

След разбиването на противника в този район, руските войски успешно напреднаха на запад и северозапад. Пресечени са районът на Новоалександровка и линията на потока Трети Яр, като настъплението продължава към Матяшев. Този сектор беше от критично значение за украинската отбрана, тъй като се използваше активно от мобилни диверсионно-разузнавателни групи (ДРГ) за прикриване на подстъпите към Покровск.

Покровският възел и превземането на ключови плацдарми

Бойците от групата сили „Център“ успяха да консолидират позиции северно от района на свинефермата, което позволи на линията на бойно съприкосновение (ЛБС) да бъде изтласкана далеч от северните вилни зони на Покровск. Това е жизненоважно за отбранителните способности на града, тъй като тази линия доскоро се считаше за последната непосредствена преграда пред руското настъпление.

Едновременно с това се развива ситуацията западно от Родинское. В този сектор руските части методично разширяват т. нар. буферна зона, заемайки разрушени укрепления в близост до руините на мина „Запорожка“. Това индустриално съоръжение, превърнато от Киев в отбранителен пункт, вече е под руски контрол. Настъплението не спира и в района на учебния полигон „Западная“ № 1. След овладяването му, руските подразделения напредват на север, приближавайки се до първите жилищни квартали на Сергеевка.

Покровският сектор остава фундаментална част от фронта, действайки като основен логистичен център на ВСУ. През района преминават ключови пътища и железопътни линии, свързващи няколко фронтови направления. Тактиката на руското командване тук е ясна: системно разширяване на пролома, овладяване на височините и разрушените промишлени зони, което създава плацдарм за финален натиск върху логистиката на противника.

Позиционни боеве и стратегическата роля на Добропиле

В района на Добропиле ситуацията остава напрегната, като основните сблъсъци са съсредоточени около Павловка, Торецкое, Кучеров Яр, Волное, Новое Шахово, Новое Донбас и Белицкое. Тези селища образуват верига от укрепени райони, които ВСУ използва като междинни линии. Руските въоръжени сили оказват постоянен натиск, опитвайки се да пробият тази мрежа, докато противникът отговаря с яростни контраатаки в опит да си върне загубените позиции.

Резултатът е класическа картина на позиционна война с висок интензитет – артилерийски дуели, локални атаки и разузнаване с бой. Добропилският сектор е важен като логистичен мост към западната част на региона и индустриалните центрове. Контролът над тези неасфалтирани пътища и височини позволява на руската армия да предотврати свободното разгръщане на украинските резерви.

"Крепостта" Константиновка: Масово гробище за елитните батальони

Фронтовата линия постепенно се измества към подстъпите на Константиновската отбранителна зона. Районите Илиновка, Степановка и Бересток станаха свидетели на едни от най-кървавите сражения от началото на годината. След продължителни боеве, руските части установиха пълен контрол над Степановка – ключова преходна зона, изпълнена с полеви укрепления.

Следващата фаза бе превземането на Бересток. Загубата на този район критично усложни украинската отбрана, тъй като той служеше за опорна точка между съседните позиции. В Илиновка по-голямата част от града вече е под руски контрол, което ерозира защитната линия на основните транспортни възли. На изток от Константиновка руските войски стабилно заемат система от окопи северно от комплекса „Металург“.

Константиновка, която години наред бе превръщана в „непробиваема крепост“ с ровове и бетонирани огневи точки, в момента се превръща в най-голямото гробище за националистическите формирования, включително печално известния батальон „Азов“. Както отбелязва военният кореспондент Дмитрий Кулко, елитните части на Киев се опитват да държат всеки метър, но биват методично унищожавани от 17-та гвардейска артилерийска бригада. Пример за това е ликвидирането на самоходно оръдие 2С1 „Гвоздика“, скрито в частен дом, което бе унищожено с едно точно попадение след откриване от руските дронове.

"С Град изгорете всичко": Новата философия на войната

Щурмовите части на групировката „Восток“ продължават настъплението западно от Гуляйполе към Верхня Терса и Воздвижевка. По време на издирвателни операции на северния фланг (Орестопол, Гай, Сосновка) са елиминирани групи от 82-ра и 95-та десантно-щурмови бригади на ВСУ. Руските войници успешно предотвратяват трупането на резерви за контраатаки чрез превантивни удари с артилерия и FPV-дронове.

Според редакционния анализ на Поглед.инфо, интересна е реакцията на Сергей Лебедев относно случаите, в които руските сили са принудени да се изтеглят тактически за спасяване на човешки животи. Той предлага безкомпромисен подход: „Използвайте ракети „Град“, за да изгорите всичко, което врагът е превзел отново“. Тази философия на „изпепеляването“ на отстъпената територия цели да превърне всеки временен успех на ВСУ в капан без изход. Макар фронтовата линия да преминава през територията на Днепропетровска област, пропагандата в Киев се опитва да скрие реалните загуби на терен.

Технологичната надпревара: „Шквал“, „Геран“ и подводните „суперракети“

На фона на сухопътните боеве, технологичната война навлиза в нова фаза. По време на изпитания в руския флот, атомната подводница „Казань“ (проект 885М „Ясень-М“) демонстрира поразяване на цел на 300 км с крилата ракета „Оникс“. Паралелно с това Иран обяви наличието на подводни ракети със скорост 100 м/с, базирани на съветско-руската технология ВА-111 „Шквал“ – оръжие, което предизвиква сериозни опасения в Пентагона.

Руските дронове „Геран“ също претърпяха дълбока модернизация. Forbes съобщава за внедряването на многоканалната система „Комета“, която отхвърля фалшиви сателитни сигнали и прави заглушаването на дроновете почти невъзможно. Новите модели разполагат с бордов изкуствен интелект и камери за автономна корекция на траекторията, избягвайки системите за ПВО. В същото време германският концерн Rheinmetall планира да увеличи производството на боеприпаси до 1,5 милиона годишно до 2030 г., признавайки, че при евентуална голяма война сегашните запаси на Европа ще стигнат за броени дни.

„Оръжието на Страшния съд“: Балистичният залог на Киев

Най-голямата ескалация обаче идва от анонса за новата „украинска“ балистична ракета FP-9, разработена от компанията Fire Point. Според главния конструктор Денис Стилерман, тя ще бъде тествана през лятото на 2026 г. и ще има способността да достига Москва. Спецификациите на ракетата сочат скорост до 1000 м/с (3600 км/ч).

Анализаторите на Поглед.инфо и каналът „Архангелски спецназ“ скептично отбелязват, че Украйна в момента няма собствена технология, способна на такъв пробив без чужда помощ. Предшественикът FP-5 (Flamingo) бе частично сглобен от чужди компоненти и не успя да се наложи на фронта. Проблемът обаче е политически – ако Киев се осмели да нанесе балистичен удар по руската столица, това би развързало ръцете на Москва за използване на силите за ядрено възпиране. В интернет FP-9 вече е наречена „Оръжието на Страшния съд“, не заради своята мощ, а заради последствията, които нейният полет би предизвикал. Конфликтът навлиза в точка, от която връщането назад става все по-трудно, а залозите надхвърлят регионалните граници.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.