/Поглед.инфо/ Има роман – „На Западния фронт нищо ново“ на Ерих Мария Ремарк, увлекателен и тънък автор. Романът е за това, че войната може и да приключи, но ти оставаш завинаги войник. С цялата войнишка печал от преживените лишения и мъдростта, която е придобита с цената на загубата на приятели и близки. Така е винаги по време на война. И няма какво да правим, защото за човек е свойствено да воюва.
От колкото и благородни подбуди да се ръководи човек, рано или късно той достига до войната. Хуманизъм, социализъм, демокрация – всичко приключва с война. И най-удивителното е, че колкото повече са добрите намерения, толкова е по-голяма вероятността от война.
Консервативните епохи, които предшестват прогресивните, не се славят с особено миролюбие, но предвид огромното многообразие на интереси не се отличават с размах на разрушенията. Прогресът става едновременно и благословия, и проклятие. Основната маса гласуващо население на планетата е нахранено, но веднага след това го изпращат на заколение. Средствата за унищожение се развиват наравно с битовата техника.
Видимо и сроковете на съществуване на човечеството ще зависят от скоростта на прогреса. Засега сме създали атомната бомба. Тя си е напълно перспективна, но съм сигурен, че това не е границата.
Понякога си мечтая: ако всичко се беше случило в Карибската криза, със сигурност щяхме да ходим с две глави, но по-добре от николко. Сега нямаме такъв шанс, а после изобщо няма да го имаме.
Няма изход от тази задънена улица.
Въпреки че забелязах една любопитна особеност - всички големи обществени катаклизми са придружени от природни бедствия, сякаш ние с нашите политически възгледи и джендър извивки не се различаваме принципно от гъбата пърхутка. Всичко и всеки е само част от огромен, заровен в земята мицел.
Може би самата природа един ден ще ни откаже да съществуваме, страхувайки се за своето.
Може би вече е било така. Петролът не напразно се състои предимно от елементи от биологичен произход.
Може би пълним колите си с това, което се е движило, обичало, мечтало и, разбира се, воювало.
Може би един ден ще се напълним в нечий личен автомобил, на някой от тези, които ще дойдат след нас.
Може би те ще бъдат по-мъдри и по-добри от нас. Всичко може да стане.
Междувременно разбитите пътища край Угледар, сополите от половината персонал, неясните интриги сред властите, страхът от сключване на „позорен мир“ и обезценяването на всичко, за което приятелите умряха.
Но засега нищо не е ясно, гадаем, защото засега на Западния фронт нищо ново
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com