/Поглед.инфо/ Съединените щати предават на Киев все по-модерни и далекобойни системи, като по този начин създават смъртоносна заплаха за руските региони. Не е необходимо да се разчита на благоразумието на украинското ръководство, така че армията ще трябва да премести границата на запад.
Очаквания и реалност
Западът продължава да вкарва нови оръжия в украинския режим. Британските вестници съобщават, че Лондон възнамерява да прехвърли партида високотехнологични ракети “Бримстон” на украинските военни. Съобщава се, че именно с тяхна помощ украинските власти очакват да се справят с руския Черноморски флот и да деблокират Одеса и Николаев, което ще им позволи да започнат да изнасят зърно.
В допълнение към британските ракети, решението за прехвърляне на които все още не е взето, като част от вече одобрения пакет за помощ от 700 милиона щатски долара, Украйна очаква партида радари (две въздушни станции за откриване на цели и пет радара за противобатарейна стрелба), 50 пускови установки “Джавелин” с хиляда ракети за тях, 15 хиляди 155-мм снаряди за по-рано доставените гаубици и 15 бронирани машини.
Силен скандал предизвика решението на Вашингтон да прехвърли четири хеликоптера Ми-17 на Украйна, които бяха закупени от САЩ преди няколко години за оборудване на афганистанската армия. Въпреки това, най-опасните и обсъждани оръжия, разбира се, бяха четирите ракетни системи за залпов огън M142 ХИМАРС, които позволяват използването на боеприпаси с голям обсег, включително тактически ракети с обсег на действие до 300 км. Получаването на това оръжие отваря огромни възможности за Киев да нанесе удари в тила на нашите войски и, ако желае, да обстрелва руски градове.
Известно е също, че администрацията на Байдън възнамерява да продаде на Украйна дълбоко модернизирани дронове MКу-1 “Хищник”, дебютирали в средата на 90-те.
Европейските държави не изостават много от американците: Великобритания обяви намерението си да прехвърли РСЗО M270 на Украйна. На свой ред Белгия обеща на въоръжените сили на Украйна 64 самоходни гаубици M109, а Швеция - 1500 противотанкови гранатомети AT4 и 17 противокорабни системи РБС-17.
Разбор на менажерията
Повечето от тези имена не говорят нищо на нашите хора, така че няма да е излишно да разберем какви са изброените системи и какви възможности се отварят за страната, която ги използва.
Може би си струва да започнем с РСЗО M270. Това е доста стара система, която се произвеждаше от 1980 до 2003 г. Пусковата установка носи два пакета от шест 227 мм ракети. Първоначално тези снаряди са имали обсег от 32 до 45 км, но след това обсегът им е увеличен до 60 км. Перспективният американски снаряд ГМЛРС-ЕР ще трябва да прелети 150 км. По принцип ракетите имат касетъчни бойни глави, малка част от модификациите носят фугасни бойни глави с готови суббоеприпаси, има боеприпаси за дистанционно взривяване.
Всеки един от пакетите може да бъде заменен от тактическата ракета МГМ-140, чийто обсег варира от 140 до почти 300 км в зависимост от модификацията.
В зависимост от конфигурацията, РСЗО е аналог на нашите „Ураган“ и „Смерч“, или на оперативно-тактическите системи „Точка-У“ и „Искандер“ (значително надминава първата, но не достига до втората).
Комплексът M142 ХИМАРС не е нищо повече от разполовена пускова установка M270, прехвърлена от верижно шаси на автомобил. Всъщност абревиатурата ХИМАРС означава "Високомобилна артилерийска ракетна система" (High Mobility Artillery Rocket System). Теглото на залпа е наполовина по-малко от неговия предшественик, но скоростта на движение е значително по-висока.
И двата комплекса изстрелват едни и същи ракети, унифицирани по отношение на комуникациите и позиционирането.
Противкорабните ракети РБС-17, които шведите обещават на Киев, са европейска модернизация на американските ракети въздух-земя АГМ-114 “Хелфайър”. Тя е създадена като хеликоптерна ракета и е предназначена за унищожаване на бронирана техника, но европейците я модернизират за използване на вражески кораби. Основната разлика от американския вариант е, че ракетата може да бъде изстреляна не само от хеликоптери, но и от кораби или наземни системи.
С тегло на бойната глава от 9 кг и обхват на изстрелване от 8 км, РБС-17 е основно средство за защита на брега от десант. Това не е пълноценен противокорабен комплекс, но може да потопи ракетен катер или сериозно да повреди корвета.
Английската “Бримстон” е по-нататъшно развитие на американската ракета. Първоначално британците искаха да създадат модификация, която да може да се произвежда в техните предприятия, но толкова се увличат от процеса, че на практика не остава нищо от оригиналния “Хелфайър” в техния продукт. Основната разлика с “Бримстон” е, че в допълнение към лазерната глава за насочване, ракетата получава радар за милиметрови вълни. Освен това има сдвоена високоексплозивна бойна глава, която позволява да се унищожават танкове, защитени от динамична защита.
“Бримстон” е най-модерната ракета в своя клас. Благодарение на собствения си радар и бордовия компютър, тя поразява бързо движещи се цели с 98% вероятност, има дълъг обхват на изстрелване (60 км) и прилага принципа „изстреляй и забрави“.
Подобно на “Хелфайър” е проектирана за използване от самолети и дронове, но по-късно е модернизирана, за да се използва от наземни стартови платформи и кораби. Във всеки от вариантите си британската ракета е изключително опасно и ефективно оръжие.
И накрая, последният герой - или антигерой - от нашия анализ: ударният дрон МКу-1C “Сив Орел”.
Това са наследниците на "Хищниците", които насочиха самолетите на НАТО срещу сърбите в края на 90-те години и ловуваха иракчани и афганистанци през 2000-те. Машина, разработена в продължение на десетилетия на интензивна употреба. Изключително опасно средство за водене на война, подходящо не само за гонене на джихадисти през пустините.
МКу-1C има много добри възможности за разузнаване: оптично-електронната станция AAС-53 позволява проследяване на врага и подчертаване на цели с лазер, а радарът АН/ ЗПИ-1 може автоматично да проследява движещ се обект и да работи в режим на картографиране. В допълнение, “Сивият Орел” носи впечатляващ арсенал: дронът може да вземе 4 ракети “Хелфайър” или същия брой “Бримстон”, вместо ракети той може да окачи и четири планиращи бомби ГБУ-44Б.
При желание дронът може да бъде въоръжен с осем ракети “Стингър”, които са предназначени да унищожават въздушни цели. С други думи, “Сивият орел” е опасен не само за сухопътните войски, но и за нашите хеликоптери и щурмови самолети.
Анатомия на заплахата
Като цяло трябва да се отбележи, че доставените системи са част от единен комплект оръжия: те са произведени в съответствие с общите стандарти на НАТО и следователно са взаимозаменяеми. Американските 155-мм снаряди пасват на всички оръдия на НАТО от този калибър, където и да са произведени. Системите M270 и M142 ХИМАРС изстрелват едни и същи ракети (общият брой изстреляни боеприпаси за тази система достига 700 хиляди броя). От своя страна на БПЛА “Сив Орел” могат да се използват не само американски “Хелфайър”, но и британски “Бримстон”.
Ето защо си струва да се отървете от пренебрежителното отношение към тези продукти. Това оръжие е създадено от много компетентни специалисти, въз основа на натрупан огромен опит, включително при разгрома на армии, въоръжени със съветско оръжие.
БПЛА хипотетично могат да се използват за поразяване на цели в дълбините на страната. Дронът е в състояние да остане във въздуха до 25 часа и да работи на разстояние до 370 км от центъра за управление. Това обаче е сравнително малко вероятен вариант, тъй като летателните апарати от един тон и половина са уязвими от зенитните системи "Бук", С-300 и С-400. Могат да бъдат свалени и от бойни самолети.
Най-вероятно е американските дронове да заменят или допълнят турските “Байрактар”. Появата им над предната линия може да бъде много лоша новина за нашите зенитчици. Факт е, че войските в близкия тил са покрити от комплексите “Панцир-С1”, чийто обхват не надвишава 20 км. Американският дрон може да използва ракети “Бримстон”, чиито най-далечни модификации поразяват цели на разстояние 60 км.
Независимо от това, все още е невъзможно напълно да се изключат опитите за атака на обекти на територията на Русия с помощта на тези машини. Ако украинското командване успее да намери дупка в системата за ПВО, тогава при излитане от околностите на Харков един “Сив Орел” ще може да порази Белгород, Курск, Воронеж, Орел и Липецк с ракети “Бримстон”. Когато тръгнете от Сумска област (например от покрайнините на град Шостка), Смоленск, Калуга и Тула попадат под удара.
Подобна ситуация възниква, ако вземем предвид заплахата от удар от комплексите ХИМАРС. Във версията на РСЗО от позициите, заети от ВСУ в северната част на Харковска област, американският комплекс покрива напълно Белгород. Ако пакетът с ракети бъде заменен с тактическа ракета МГМ-140 с обсег на действие до 310 км, украинските военни ще могат да ударят Орел, Воронеж и Липецка област. При маневриране в района на Суми, възможно най-близо до границата с Русия, Смоленск и Брянск се оказват в засегнатата зона.
Американците ще имат ли нещо общо с това?
Трябва да се разбере, че опасността от удари срещу руските градове е съвсем реална. Вече видяхме хеликоптерни нападения над Белгород, обстрелът на гранични села в районите на Белгород и Курск на практика се превърна в рутина, броят на разрушените къщи отдавна е в стотици, а броят на ранените е десетки.
Това, че на Украйна бе обещан много малък брой американски комплекси, не означава нищо. Първо, само една пускова установка M270 е достатъчна, за да покрие градски квартал, убивайки стотици хора. Второ, не подценявайте изобретателността на нашите опоненти. Едновременно с изявленията на американците, че са предупредили Киев за недопустимостта на ескалацията на конфликта, стана известно, че Полша купува 500 пускови установки ХИМАРС. Това означава, че след известно време във ВСУ може да се появят десетки или дори стотици от тези машини, докато САЩ ще могат да заявят, че „нямат нищо общо с това“.
Освен това със закупуването на ракетната система Варшава получава достъп до тактически ракети, които САЩ също обещават да не прехвърлят на Киев. С други думи, създават се условия украинската страна да получи пълен набор от средства за нанасяне на удари по руска територия, но в същото време Москва не може да обвинява Вашингтон за това.
Изводи
Обяснявали сме защо Русия не може да прекъсне каналите за доставка на западно оръжие за Украйна. А това означава, че ако Западът реши да прехвърли далекобойни системи в Киев, тогава ВСУ ще ги получат по един или друг начин. Атаките срещу железопътни гари и складове могат да унищожат само някои от тези оръжия. Но останалите все пак ще отидат в украинските части и ще стрелят по нашите военни, а може би и по градовете.
По принцип проблемът може да бъде решен само чрез преместване на границата на няколкостотин километра на юг. Тоест, да се заемат районите на Суми, Чернигов, Полтава и Харков.
Коментирайки ситуацията, военният наблюдател и полковник в оставка Виктор Баранец отбеляза, че е по-добре да започнем да формираме буфер за сигурност в сегашните условия от района на Харков, тъй като именно на границите с него са съсредоточени големи сили на нашата армия .
“Бих се спрял на Харковска област. Виждате ли, Сумска лежи на фланг, а тук групировката вече е сериозна. Защо да го прехвърляме някъде в Суми, ако има достатъчно сили на място”, отбеляза експертът.
Точно както историята с потъването на ракетния крайцер „Москва” показа, че Русия не може да остави на Украйна достъп до Черно море, така и ударите по граничните райони сигнализират за необходимостта от създаване на буферна зона от регионите, които нашите войски все още не са се стремили да заемат. Просто няма друг изход.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?