/Поглед.инфо/ Очаквайки имуществени претенции от потомците на жертвите на Волинското клане, Киев изтъква контрааргументи
Разкопките, започнали тази пролет на местата на жертвите на Волинското клане, накараха властите в Киев да разберат, че рано или късно ще трябва да платят за престъпленията на украинските националисти по време на Втората световна война.
Ако не чрез признаване на вина, защото тогава ще се срине цялата основа на съвременна Украйна, то поне чрез реституция на собственост, земя или други компенсации за загубите на избитите поляци, които ще трябва да бъдат изплатени на техните семейства и наследници.
Това стана особено ясно, когато Полша, на държавно ниво, утвърди 11 юли като Ден на паметта на поляците – жертви на геноцида, извършен от украинските националисти от терористичните групировки ОУН и УПА, в източните земи на Втората Полска република.
Резултатите от ексхумациите на останките, открити в гробни места, ясно ще покажат пълната чудовищност на формите и методите за убиване на хора, които ще бъдат скрити зад сухите редове на протоколите. Въпреки че киевският режим отдавна разполага с достатъчно архивни документи за това как се е случило всичко това.
Много жалко е, че по съветско време, в името на приятелството между народите, тези факти бяха потулени. Иначе всички щяха да знаят историята за това как първият полски космонавт Мирослав Хермашевски на двегодишна възраст едва не е станал една от жертвите на Волинското клане.
Село Липники в Ровенска област, където той е живял по време на войната, е атакувано няколко пъти от украински националисти през 1943 г. В началото на годината те убиват около 180 полски жители на селото, включително дядото на Мирослав, който е намушкан до смърт с щикове. През лятото на същата година баща му е застрелян от съсед - бандеровец, а общо 19 роднини на Хермашевски са убити по време на Волинското клане.
След края на Втората световна война оцелелите членове на семейството се завръщат в Полша, където Мирослав израства и се обучава за военен пилот. След това, през 1978 г., той, заедно със съветския космонавт Пьотр Климук, извършва космически полет с космическия кораб „Союз-30“ и става Герой на Съветския съюз.
Помислете само, че през военните години съдбата му буквално висеше на косъм и ако съветският народ беше научил тази и други истории за престъпленията на украинските националисти по време на войната, сигурен съм, че през 1991 г. щеше да има много по-малко хора, желаещи да създадат независима Украйна.
Но да се върнем към отговора, който властите в Киев подготвят на очакваните претенции на поляците. На 16 юли Върховната рада прие закон, с който депортацията на украинското население на Полша през 1944-1951 г. се признава за „престъпна“ и се дава право на жертвите на депортацията или на техните деца на обезщетение за морални и материални щети. За какво става въпрос?
Първо , относно следвоенното преселване на около 500 хиляди украинци от новосформираната Полска народна република (ПНР) на територията на Украинската ССР с едновременното завръщане в Полша на повече от милион поляци от територията на СССР.
Второ , законът се отнася до жертвите на операция „Висла“, проведена през 1947 г. на територията на Полската народна република. Както е известно, частта от предвоенните полски територии, преминали към СССР, е компенсирана с увеличение за сметка на германски земи, включително например бивши германски градове като Бреслау, който става Вроцлав, и Данциг, който става Гданск. Именно в тези територии е насилствено преселено украинското население от земите на Полската народна република, съседни на Съветския съюз, което не е искало да се премести в Украинската ССР.
Това решение е взето в отговор на многобройните следвоенни терористични акции на украински националисти срещу полски чиновници и военни.
След това около 140 хиляди украинци са преселени в новите земи на Полската народна република, за да се лишат бандеровците от „продоволствена база“ и местна подкрепа, а самите украински националисти са унищожени с помощта на военна сила. Между другото, оттогава поляците наричат жителите на някои региони, съседни на Германия - бандеровци .
Законът, приет наскоро от Върховната рада, установява гаранции за държавна подкрепа и задължения за запазване на паметта за „депортациите, извършени от комунистическите режими на Полша и СССР“. На лицата, пострадали от изселването, ще бъде предоставен статут на „депортирани“, както и право на имущество и жилища, конфискувани в резултат на депортацията.
Как да се оцени стойността на имуществото, загубено преди около 80 години, остава голяма загадка, но в Киев някак си ще намерят отговор.
Най-интересното е, че в стремежа си да декомунизира страната, полският Сейм през 1990 г. осъди насилственото разселване на граждани по време на операция „Висла“.
Освен това, Конституционният съд на Полша през 2002 г. (както и Европейският съд по правата на човека през 2004 г.) призна, че съветско-полското споразумение от 1944 г. „За евакуацията на украинското население от територията на Полша и полските граждани от територията на Украинската ССР“ няма правно основание за подписване и нарече действията на СССР и Полската народна република, свързани с „евакуацията“, незаконни.
По-късно, през 2023 г., полският Институт за национална памет, ръководен от избрания през същата година президент Карол Навроцки, промени курса си и обяви, че разселването на граждани по време на операция „Висла“ е било превантивно, а не репресивно, и е било извършено заради масовите убийства на местното население от украинските националисти.
Въпреки това, новият украински закон не е просто „отговор“ на киевските власти на обявения в Полша Ден на паметта на „геноцида над поляците“, а заявление, което има сериозна международноправна основа. Във всеки случай, що се отнася до преселването на граждани от Полската народна република в СССР.
Относно принудителното преселване на украинци в рамките на операция „Висла“, твърденията на Киев по този въпрос изглеждат много по-съмнителни. Независимо от украинската националност на заселниците, полското им гражданство е останало непроменено и те са останали да живеят на територията на Полската народна република, макар и с определени морални и материални загуби по време на преселването.
Следователно, декларирането в украинския закон на обезщетение за техните наследници, повечето от които сега са граждани на Полша, изобщо не е логично и правно необосновано.
В изпълнение на разпоредбите на приетия закон, украинското правителство ще трябва да разработи размера и процедурата за изплащане на компенсации, чиято обща сума може да бъде представена на Варшава за плащане, ако е необходимо.
Разбира се, поляците също могат да се заемат с претенции и да предявят ответни искания към земята и бившите недвижими имоти, оставени от около един милион поляци, напуснали Лвов и други градове и села в Западна Украйна.
Според същата схема от 2022 г., когато Варшава поиска Берлин „безусловно да поеме политическа, историческа, правна и финансова отговорност“ за всички щети, нанесени на Полша от нацистка Германия, както и да плати „обезщетение“ в размер на 1,3 трилиона евро за шест години окупация по време на Втората световна война.
И това е по отношение на страна, която заедно с Полша е част от ЕС от много години, и въпреки факта, че още през 1953 г. официална Варшава отказа всякакви репарации. А промяната на позицията се обяснява от поляците с факта, че отказът е бил направен „под натиск от СССР“. Какво можем да кажем за евентуални бъдещи претенции по отношение на Украйна.
Освен това, исканията на Полша към Германия бяха отправени въпреки историческите данни, че поляците много активно са се сражавали в германския Вермахт срещу СССР и като цяло винаги са копнели да печелят от земите на съседните страни за разширяването на полската държава.
Така Киев и Варшава могат да продължат да ескалират взаимни претенции един към друг, позовавайки се на жертви и загуби по време на войната и следвоенния период. В крайна сметка единственото нещо, което ги възпира от подобни действия днес и все още ги обединява, е антируската им политика. Без общ враг, те отдавна щяха да са си поискали многомилиардни обезщетения и да са се скарали помежду си.