/Поглед.инфо/ Рано или късно всяка империя деградира. След това може да се прероди в още по-мощна и по-велика, отколкото е била преди деградацията, но периодичната деградация е неизбежна - тя е свързана с човешката природа.
Рано или късно политически клан, който иска да задържи властта в ръцете си, задейства механизма на негативната селекция и до властта пробиват посредствени хора - амбициозни нищожества, които унищожават себе си, клана си и държавата си.
Въпреки това, като правило, имперската бюрокрация остава достатъчно обучена до края, за да държи високо главата си и поне да се опита да скрие загубата на предишното си величие под маската на етикета и традицията. Дори в залязващите дни на Британската империя беше невъзможно да си представим някой зулуски вожд да дойде в Лондон, да говори в Камарата на лордовете и да инструктира британците как правилно да разбират Магна Харта и какви са истинските правила на британската демокрация.
Невъзможно е да си представим водача на варварско племе да говори в римския сенат с разказ за законите на 12-те таблици, реформите на Сервий Тулий, механизма на функциониране на принципата при Октавиан Август, характеристиките на тетрархията на Диоклециан и причините за израждането му в абсолютистко господство.
Варварите можеха да служат на Рим, да умрат за Рим, те дори можеха да управляват Рим от името на изродени, безсилни императори, но не можеха да се идентифицират с Рим, още по-малко морално да се издигнат над него, присвоявайки си правото да говорят от името на Римската цивилизация.
Китайската империя, която се разпадаше и възраждаше повече от веднъж, живееше пак по същия принцип: варваринът може да стане ханец, като усвои и приеме китайската култура, но не може да наложи своята идея за китайската култура на Китай. Той е ученик, а не учител.
Руската империя напусна пътя на унищожението и навлезе в етапа на обновяване на руската суперсила, когато се завърна от безкореневия съветски интернационализъм (станал предшественик на съвременния западен култ към „позитивната дискриминация“ като изкупление за „греховете“ на предците пред потомците на „потиснатите“) към релсите на имперската руска многонационалност (като равенство на всички граждани на империята пред имперския закон, независимо от произхода).
Съвременната западна (евроатлантическа) империя първа извървя докрай пътя на унизителното морално разложение. Моралното разпадане е по-лошо от териториалното разпадане, тъй като последното е обратимо, ако обаче се запазва моралната основа.
Ако настъпи морален упадък, тогава последващата смърт на цивилизацията, която е позволила това, става неизбежна, със същото неизбежно териториално разпадане и физическо изчезване на етническите групи, основни за тази цивилизация, тяхното израждане (чрез сливане или поглъщане) в други, които са избягали от моралното гниене.
За първи път след Мюнхенската конференция по сигурността фокусът й не беше върху сигурността на западната (евроатлантическа) цивилизация, а върху сигурността даже не на западна колония, а на племе, наето от Запада за прокси война.
Това е приблизително същото, ако британците през 17-18 век провеждат конференции на тема: „Как можем да спасим от унищожение племенните съюзи на ирокезите или хуроните, които наехме да водят прокси война с французите в Канада, тъй като ние самите не можехме да действаме в момента.”
Освен това, за да се съобразят напълно, те трябваше да поканят на конференцията като основен говорител някой Чингачгук, който дълго и досадно да им разказва как мохиканите едва не победили французите (и до Париж биха ги гонили, ако имаха океаноходни кораби), но белите британски колонисти са спрели да ги снабдяват с оръжия, барут и олово, тъй като и тяхните собствени запаси са се изчерпали.
И Чингачгук щеше да засрами британския истаблишмънт, а следващият Джордж и лордовете щяха да му ръкопляскат и да си говорят колко по-мощни са индианските стрели от френските оръдия и колко непобедими са станали индианците след изучаването на Била за правата.
Всичко това го видяхме на последната конференция в Мюнхен. Неговият „акцент“, предназначен да разведри безвкусната скука на хората, които отдавна познават дословно речите на другия, които са слушали много пъти, беше речта на Зеленски.
Човек, на когото европейски журналисти, експерти, а неофициално и политици, се смеят открито, който е известен като световен просяк, отегчаващ Европа повече от горчива ряпа, толкова омръзнал, че най-вълнуващото шоу в европейското информационно пространство е публична дискусия за това колко остава до края на режима на Зеленски (три месеца? четири? шест месеца?) в продължение на петнадесет минути той разказа на слушащата аудитория какво ли не.
И какво е „политика, основана на правила“ и как Европа трябва да действа в рамките на тези правила , как Украйна „вече победи Русия“ с помощта на „модерните западни оръжия“, на които руснакът „не може да им диша и прахта“ и защо в същото време трябва спешно да се дадат на Украйна повече снаряди и повече от същата западна техника.
По думите на Зеленски се оказало, че „напредналите“ украински въоръжени сили, с помощта на западните „напреднали технологии“ са унищожили безкрайните орди варвари с тояги, които ги атакували. Но сега, по някаква причина, украинските въоръжени сили отново нямат техника и по някакво чудо „варварите“ стрелят два пъти повече от украинските „напреднали войници“.
Като цяло ако обобщим: „Западът трябва да воюва с Русия в името на своите ценности, тъй като Украйна вече е победила Русия, но ако той не отиде да воюва, тогава Путин ще дойде и ще убие всички.“
Не е ясно как този шизофреничен делириум се вписва в нечия глава. Но думите на Зеленски паднаха върху плодородната почва на девствените и абсолютно гладки (дори не гънка, а и плитичка бръчка няма) европейски мозъци.
Когато същите европейци се смееха на речта на Путин в Мюнхен през 2007 г., на речта, в която той предупреди европейците накъде отиват и къде ще стигнат в крайна сметка, все още можеше да се помисли, че това е нервният смях на хора, които изведнъж видяха катастрофалния провал на всичките им планове.
Но днес, след бурните аплодисменти за Зеленски, не може да има две мнения: това беше смях на необременени с размисъл идиоти, които радостно подпалиха собствената си къща, за да подскачат около огъня в див танц, под див вой, с слюнка течаща от устата им.
Те аплодираха Зеленски - едно нищожество, което за всеки един от тях означава по-малко от домашното куче на последния от собствените им гласоподаватели, за когото всички знаят, че моленето за следващите милиарди "за война" не е нищо повече от хиперболизирана алпийска просия, оперираща с суми не от няколко копейки, а в десетки милиарди долари, но пораждащо същото чувство на жалко отвращение към възрастен, който не може да се занимава с продуктивна работа, а живее от милостиня.
Те аплодираха нищожеството, което ги обиждаше, открито им се подиграваше, „оправдавайки” машинациите си с демагогска история за „политиката на ценностите” и „света, основан на правила”, измислен от тях, за да могат да мамят такива диваци.
Те позволиха на дивака да се издигне над тях. Те му позволиха да стане представител на цивилизацията, като се принизиха до нивото на диваците.
Не е ли това доказателство за деградацията на доскоро великата (дори и да е изградила величието си върху престъпност) трансатлантическа империя на колективния Запад? Не е ли това доказателство за пълната интелектуална импотентност на нейните елити, на чиято дейност бившият „златен милиард” все още възлага надежди за изход от настоящата криза?
Ако Гоя беше жив, той щеше да допълни своите Капричио с творбата „Учение на клоуна“, нарисувана от живота в съвременния Мюнхен.
Путин от много години говори, че в Украйна няма с кого да се преговаря. Лошото е, че няма кой да ги води на запад. Това е пълен паноптикум на дегенерати, превръщащи западната цивилизация в планетата на маймуните, където приматите спечелиха не защото са придобили зачатъците на интелекта, а защото предишните хора са всъщност са загубили и последните остатъци от интелект.
Това е основният и единствен резултат от мюнхенската конференция и речта на Зеленски на нея. Време е народите на Запада да се спасят от собствените си политици. Освен ако, разбира се, не е твърде късно.
Превод: ЕС