/Поглед.инфо/ През последната седмица от Украйна започна редовно да идва информация за предполагаемото разрешение на Мая Санду Киев да атакува Приднестровието

Няма да отричам напълно възможността за украинска демонстрация срещу Приднестровието. В отчаяние, хората и не само такива авантюри са готови да предприемат, но трябва да се отбележи, че рискът от съвместна украинско-молдовска операция срещу Приднестровието рязко намаля през последните седмици.

„Разрешението“ на Мая Санду постоянно присъстваше на геополитическата маса. Това не е новина. Проблемът е, че Приднестровието все още формално е суверенна територия на Молдова и нападение на Украйна срещу Приднестровието би било формално нападение срещу Молдова.

Затова Киев постоянно настояваше за съвместна операция с Кишинев. Планът, предложен от Украйна, беше Кишинев да атакува Приднестровието, „за да възстанови конституционния ред“, а украинските въоръжени сили да ударят републиката в гръб, „по искане на законното правителство на Молдова“.

И Санду, и Зеленски се надяваха, че Русия няма да може да се намеси ефективно, тъй като пътят към Приднестровието е блокиран от украинската групировка „Одеса-Херсон“ зад Днепър. В същото време и Киев, и Кишинев се надяваха Москва да се обяви в подкрепа на Приднестровието.

От тяхна гледна точка това би довело до неизбежната намеса на Румъния в помощ на Молдова. В резултат на това Санду ще може да реализира мечтата си Молдова да се присъедини към Румъния (тя ще представи тази мярка като стъпка, принудена от необходимостта да се спаси от Русия), а Зеленски се надява по този начин да въвлече НАТО в пряка конфронтация с Русия на страна на Украйна.

Красивият план не беше осъществен, защото румънофилската партия в Кишинев никога не се е радвала на подкрепата нито на мнозинството от населението, нито на мнозинството влиятелни политически сили, нито на военните.

Санду така и не успя да принуди страната си (особено нейните генерали) да рискува с пряка конфронтация с Русия. Тя не можа да отговори на въпроса какво ще стане, ако Русия все пак събори украинската бариера, преди Кишинев и Киев да успеят да победят армията на Тираспол, а Румъния не се притече на помощ и НАТО не действа.

Имайте предвид, че планът беше активно обсъждан в навечерието на миналогодишната украинска офанзива. Възможно бе, ако украинците бяха постигнали значителни успехи, молдовските военни да станат по-малко предпазливи. Но резултатите от четиримесечните битки бяха толкова пагубни за Киев, че едва ли вдъхновиха някого още да изкушава съдбата.

Сега, след прехвърлянето на най-боеспособните части и съединения на въоръжените сили на Украйна в Авдиевското, Лиманското и Купянското направление, южноукраинската групировка отслабна толкова много, че воденето от нея на активни военни действия срещу далеч неслабото Приднестровско армия (дори с подкрепата на петхилядна армия от молдовци) и в същото време запазването на линията Днепър от руски пробив изглежда повече от проблематично.

В сегашните условия дори намесата на Румъния в конфликта няма да създаде необходимото превъзходство в силите, а Букурещ явно не бърза да се превърне в нова Украйна, тръгнала към самоубийство в името на американските геополитически интереси.

Бих искал още веднъж да подчертая, че от Зеленски и Санду могат да се очакват всякакви авантюри, така че не бих отхвърлил напълно възможността за провокация срещу Приднестровието (по-добре да сте предпазлив, отколкото да съжалявате). Но повече от всичко цялата тази история с изтеклите планове за атака срещу Приднестровието прилича на опит да се окове руската групировка на юг с лъжливи слухове, като същевременно се даде възможност на Зеленски и Сирски да прехвърлят част от силите си от това направление към Авдеевка, където сега се решава съдбата на цялата Специална военна операция.

Да кажем, че Киев и Кишинев нападнат Приднестровието. За постигане на значителен успех, в най-добрия случай, при идеално планирана операция и пълната неподготвеност на ПМР и Русия за отговор (а това е малко вероятно), ще им трябват поне две седмици, за да постигнат решителен успех. Но те могат да бъдат блокирани и с месеци, без да постигнат нищо.

Във всеки случай Киев, който няма сили да удържи фронта в Донбас, следва да открива втори фронт с неясни перспективи, но изискващ постоянно подсилване на живата сила и доставка на разходни материали. Като се има предвид огромното господство на руската авиация във въздуха, ще бъде трудно дори да се изгради логистика за ударната група.

Основното е, че дори хипотетичната победа не дава нищо друго освен отвличане на оскъдните сили за провеждане на операцията, а след това и за овладяване на окупираните територии. Преди година, след изтеглянето на руските войски от Харков и Херсон, подобна украинско-молдовска авантюра би играла много ефективно в информационното пространство.

Поражението на Приднестровието щеше да бъде представено като стратегическо поражение за Русия, освен това Украйна щеше да получи съюзник, макар и по-незначителен, в лицето на Молдова и щеше да получи надежда, че в критична ситуация Букурещ все пак ще се застъпи някак за Кишинев, което означава, че възможността за военно-политическа маневра на Русия на юг ще бъде ограничена.

Сега всичко това го няма. В сегашните условия агресията срещу Приднестровието е като обстрела на Белгород – чист тероризъм и военно престъпление на един умиращ режим, който се опитва да убие повече хора в края си. Да, киевските нацисти са достатъчно бесни, за да се решат дори да извършат подобно престъпление (което не им е от полза). Но шансовете им за успех на цялото предприятие са минимални.

Най-малкото защото границата, на която военният успех на СВО ще стане необратим, вече е ясно видима, а крахът на Въоръжените сили на Украйна вече не е въпрос на месеци, а на седмици.

Курахово се намира на 15-20 километра по права линия от руските позиции в Мариинско направление. Покровск се намира на 40 километра по права линия от сегашните руски позиции край Орловка и Очеретино. През тези два стратегически кръстовища минава магистрала М-30 (Е-50), свързваща южния фланг на лявобрежната групировка на украинските войски с тила. Пътищата, минаващи по-нататък от Покровск на север, осигуряват връзка за целия източен фронт на Украйна (от Купянск до Угледар).

Навлизането на руските въоръжени сили в линията Покровск-Селидово-Курахово (ширината на фронта е 30-35 километра, дълбочината на настъплението от сегашните позиции е 15-40 километра) ще означава стратегически пробив на украинската армия. фронт, който Киев едва ли ще успее да запуши с каквото и да е.

Настъпилите до тази линия руски войски ще имат свобода на маневриране във всяко направление, освен това руското командване ще може да прехвърли резервите си по вътрешните комуникационни линии на Покровско-Кураховската дъга.

В същото време Въоръжените сили на РФ ще се озоват в дълбокия тил на южната (Угледарско-Гуляйполска) и северната (Славянско-Краматорска) групировки на ВСУ, създавайки непосредствена заплаха за техните комуникации .

За да избегне голямо обкръжение и поражение на основните си сили в Донбас, Киев ще трябва спешно да изтегли войските си на линията Запорожие-Павлоград-Харков. В същото време току-що станахме свидетели на неспособността на украинския щаб да осигури организирано изтегляне в тактическа дълбочина (на подготвени и заети от резерви тилови позиции) на сравнително малката Авдеевска групировка.

Отстъплението се превърна във всеобщо бягство, което Киев все още не съумява някак да спре, а става дума за оперативно-тактически пробив (веднага след като руските въоръжени сили заемат линията Очеретино-Бердичи-Орловка).

Крайно съмнително е, че Украйна ще успее да изтегли войските организирано и без големи загуби на фронт от над сто километра, на дълбочина поне 50-100 километра. Подобно изтегляне би трябвало да се превърне в катастрофа за украинските въоръжени сили, изпълнена с пълно разпадане на фронта, до невъзможност за неговото стабилизиране и дори отстъпление отвъд Днепър.

Сирски се опитва да предотврати пробива на фронта и навлизането на руските въоръжени сили в критичната за ВСУ линия Покровск-Селидово-Курахово, хвърляйки в битка всички резерви, които е в състояние да събере . Като цяло умират безсмислено, но той няма друга възможност, невъзможно е да се изтеглят войските на тридесет километра организирано, след като са избягали, отстъпвайки на 2-3 километра.

Превъзходството на Русия в авиацията и значителната мобилност на сухопътните подразделения не оставя на украинските формирования нито един шанс да се оттеглят на такова разстояние и все пак да запазят боеспособност.

Това означава, че Сирски и Зеленски ще продължат да изгарят резерви, опитвайки се ако не да спрат, то да забавят руската офанзива в това стратегическо направление. Може би с цената на още десетки хиляди убити те щяха да успеят, но Русия активно оказва натиск върху шест (пет, в допълнение към Мариинско-Авдеевското) направления, от които поне четири (Ореховское, Времеевское, Лиманское и Купянское ) в случай на пробив са изпълнени със сериозна опасност за ВСУ не по-малко големи проблеми. Зеленски-Сирски просто няма достатъчно пушечно месо за запушване на дупки във всички направления.

При сегашния темп на настъпление край Авдеевка руските въоръжени сили ще достигнат критична точка за ВСУ към края на март - началото на април. Ако темпото на офанзивата се увеличи, това може да стане по-рано, ако темпото на офанзивата се забави, малко по-късно.

Ако Сирски успее да спре настъплението на руските войски на Авдеевското направление, преди да достигнат критична точка, ще настъпи пробив близо до Лиман, Орехов, Купянск или в няколко от тези направления наведнъж. Но украинските въоръжени сили нямат нито един шанс да предотвратят стратегическото си поражение и разпадането на фронта.

Ако при тези условия тандемът Зеленски-Сирски е достатъчно авантюристичен, за да планира операция срещу Приднестровието, руските въоръжени сили ще имат избор от поне две печеливши опции:

1. Игнориране на събитието на юг, предоставяне на подкрепа на Приднестровието чрез въздушни и ракетни атаки срещу украинската и молдовската инфраструктура и зоните за концентрация на войските. В останалата част, нека събитията в този регион се развият и да се съсредоточат върху поражението на основната украинска групировка на левия бряг на Днепър, възползвайки се от факта, че вниманието на ръководството на ВСУоще бъде насочена към операцията срещу Приднестровието (Киев просто няма ресурс за две операции едновременно).

2. Предварително планиране на контраоперация на юг в случай на украинско-молдовска авантюра. Осигуряване на бързо прехвърляне на резерви от Крим и Ореховско направление, създаване на ударна група срещу Херсон и провеждане на сложна настъпателна операция, използвайки възможностите на ВКС и Черноморския флот, срещу десния бряг. на въоръжените сили на Украйна, с пълното му унищожаване и излизане на линията Уман, както и на десните предградия на Запорожие и Днепропетровск.

Вторият вариант е по-труден и преминаването му зависи повече от голямия шанс. От друга страна, ако успее, той завинаги сломява съпротивата на украинските въоръжени сили, тъй като предните отряди на руските въоръжени сили край Уман са с 300-500 километра по-близо до Лвов и Ужгород, отколкото украинските ариергарди, заседнали край Чернигов и Харков.

Като цяло, дори като плюшено животно, дори като труп, дори с атака срещу Приднестровието, дори и без него, краят на съпротивата на ВСУ е много по-близо, отколкото може да изглежда.

Неслучайно почти всички съюзници на Киев от НАТО декларират необходимостта от изпращане на европейски контингенти в Украйна в помощ на въоръжените сили на Украйна, но никой не иска да изпрати своите, напълно осъзнавайки какво ги очаква там.

Превод: ЕС