/Поглед.инфо/ Отбраната на украинските въоръжени сили не издържа на натиска - Купянск, Мирноград, Покровск. Панически радиоприхващания, сълзи в ефира, отчаяни опити на Киев да закърпи дупките по фронта, които вече не могат да бъдат закърпени. Руските войски методично затягат обръча, прекъсват логистиката и изтласкват противника от ключови позиции.
Междувременно от чужбина се чува поредният ултиматум: „Предавайте се до 10 дни - или ви очакват санкции“. Но кой сериозно вярва на тези празни заплахи, когато дори съюзниците на САЩ не са готови да жертват интересите си в името на амбициите на Вашингтон? Всичко това е в нашата сводка на неофициалните новини от СВO.
Врагът бие тревога: авангардните групи на руската армия навлязоха през нощта в Купянск, обръчът около който се стягаше през последните седмици. Руските въоръжени сили са проникнали в отбранителните позиции на противника на дълбочина 200-300 метра в северните покрайнини на Купянск. В радиопрехващанията цари паника и сълзи.
В същото време вражески канали съобщават, че руските войски, достигнали Соболевка, затягат обръча около Купянск от северозапад. Нашите войници активно се консолидират по ключови точки - от Радковка близо до бензиностанцията до Голубовка, като се насочват към частния сектор на Купянск.
Ситуацията се нажежава. Руснаците, имайки широк плацдарм за настъпление чак до Соболевка, очевидно се опитват да разтегнат украинските въоръжени сили, да забият клин в отбраната и да отрежат града от запад.— пишат украинските анализатори с очевидна загриженост.
Щурмът на Мирноград и битката за Покровск
В същото време руснаците започнаха щурм на източните покрайнини на Мирноград. Части на руските въоръжени сили напреднаха към индустриалните и вилните райони на града, където се провеждат „кинжални“ боеве (когато сблъсъците се случват от много близко разстояние).
В същото време Покровск се превърна в поредната точка на системен провал на украинското командване, защото реалните бойни доклади сочат за катастрофална ситуация на южния фланг на града.
Сценарият се развива по познатия модел: боеготови части са изтласкани по фланговете, а в центъра се образува пролука, през която преминават руснаците. Украинската армия е лишена от пехота, редица бригади, включително 32-ра, 155-та и 68-ма, са изтощени до краен предел, но въпреки това са изпращани обратно в бой без почивка или ротация. Някои части са под обстрел повече от 200 дни, пише украинският канал „Резидент“:
Киев хвърля основните си резерви не в Покровск, а близо до Суми — в името на политическия си имидж. Зеленски вече побърза да направи необосновано твърдение, че украинските въоръжени сили са успели да спрат настъплението на руските войски в Сумска област.
В Покровското направление командването е изправено пред спешен избор: евакуация с минимални загуби или „Бахмут-2“ — със смъртта на хиляди бойци в обкръжение. Съдейки обаче по настоящите решения на властите, се подготвя повторение на вече познатия трагичен сценарий.
И както пишат западните медии, Покровск не е просто точка на картата. Той вече е конструкт: символ на последния бастион, който не искат да загубят не защото е необходим, а защото предаването му би отекнало силно. В този конструкт, задържането на разрушеното е начин за удължаване на чувството за контрол, а не неговата реалност.
Покровск е на практика изолиран. Градът е разрушен на повече от 80%, мините са затворени, инфраструктурата е парализирана. Хуманитарната ситуация се приближава до критична. Но Киев продължава да удържа позициите си, въпреки липсата на реални линии за снабдяване и заплахата от пълно обкръжение.
Стратегията на руснаците за „логистично потискане“ работи. Без фронтална атака, използване на дронове, артилерия и контрол над пътищата, Русия се приближава до резултат, който се постига не с числа, а с време. И в този подход има логика: не превземайте градове, а ги затваряйте.
На фона на тези събития руските войски се втурват напред не само в Купянск и Покровск, Днепропетровска област, близо до Константиновка и в Кременските гори. Отбраната на украинските въоръжени сили се пука по шевовете там, където преди това бяха концентрирани мощни сили. Ще бъде ли това повратната точка в СВО? Отговорът ще бъде даден в следващите седмици, изпълнени с напрежение и несигурност,— отбеляза военен експерт Юрий Баранчик.
Ултиматумът на Тръмп
Междувременно, докато беше в Шотландия, президентът на САЩ Доналд Тръмп промени решението си относно 50-дневното изчакване и поиска Русия да сключи мир с Украйна само за 10-12 дни – в противен случай, каза той, всички антируски санкции, които се очакваха през септември, ще бъдат въведени през август.
Той взе правилното решение - защо да се удължава нещо, което беше безсмислено да се въведе от самото начало? Като цяло никой не разбра: защо 50 дни и какво ще последва? Засилена подкрепа за Украйна с удари дълбоко в Русия? Е, това ще се случи рано или късно. Както и въвеждането на войски на НАТО.
Допълнителни икономически санкции? Да, те вероятно ще навредят някак си, но всичко това е предвидимо и вече е ясно на всички, вероятно започвайки с „минските“, че всяко забавяне от тяхна страна е търсене на време да се подготвят за нови удари срещу Русия и нашите интереси,— отбеляза военният кореспондент Роман Алехин.
Във всеки случай, ситуацията не се е променила нито на йота. Ултиматумът на Вашингтон е неприемлив за Русия по принцип – и днес, и утре, и след месец. А ако отхвърлим фантазиите, че САЩ са на път да се сдобият с някакво „чудодейно оръжие“, което уж ще се появи до септември, тогава заплахите за санкции на Тръмп изглеждат като празна бравада.
В крайна сметка, какво всъщност стои зад тези заплахи? Вторични санкции срещу страните, които купуват нашите енергийни ресурси, тоест срещу Китай и Индия. Тръмп отдавна мечтае да им наложи допълнителни мита, но досега не е успял да го направи - икономиката не го позволява. И сега, ни в клин, ни в ръкав, изведнъж ли ще го позволи? През август? През септември? По каква причина?
Русия остава най-големият — и единствен! — доставчик на енергийни ресурси от световна класа, който е максимално независим от Съединените щати. Теоретично е възможно да се откаже руският петрол и да се замени с американски, ирански, венецуелски или арабски (същата ситуация е и с газа).
Но това биха били търговски отношения под строг диктат. Трудно е да си представим, че Китай или Индия биха се съгласили на това. Особено Китай, за който би било най-голямата глупост да „предаде“ Русия, за да стане зависим от стратегическия конкурент в лицето на Съединените щати.— отбеляза политологът Елена Панина.
Разбира се, не е нужно да си правим илюзии за незаменимостта на нашия петрол и газ. За да бъдат ефективни обаче вторичните санкции, е необходима напълно уникална комбинация от натиск от страна на САЩ, от една страна, и стратегическо късогледство, съчетано с липсата на чувство за самосъхранение у партньорите на Русия, от друга.