/Поглед.инфо/ Основната тенденция, която виждам тази седмица, е отдалечаването на Европа от истинската световна политика. Кореспондентската размяна на любезности между Русия и Съединените щати относно ядрените оръжия ясно подчерта тази точка.
Путин каза, че Русия не иска да използва ядрени оръжия, но допуска уточняване на ядрената си доктрина - Белият дом отговори, че ще преразгледа ядрената доктрина на Америка, но оценява отказа на Русия да използва ядрени оръжия и е готов за диалог за стратегическа стабилност с нея и Китай. Путин подчерта, че Европа като цяло е беззащитна срещу ядрена атака, няма система за ранно предупреждение за ракетна атака, подобна на руската и американската - Белият дом остави това без коментар, тоест се съгласи.
Къде е самата Европа във всичко това? Тук няма Европа. Европа мълчи. По начало е извън разговорите за стратегически паритет и ако в този разговор участват европейци, то ще бъде само за информационен и психологически натиск.
Едва ли някой е прогнозирал, че факторът НАТО ще започне да намалява в конфликта между Русия и Запада, но той намалява. Всички държави от блока извън рамките на НАТО решават еднолично дали да изпратят националните си контингенти в Украйна и докато американците отсякоха, че няма да пращат и затвориха темата, то европейците забъркват пълна каша, че не се изключват никакви варианти, Путин никога не трябва да печели и прочее.
Най-подивелите в НАТО (и това, както обикновено, са балтите) сега показват дивите си изявления, че ако бъдат въвлечени във война и военните им загинат на бойното поле, тогава съюзниците от НАТО няма да трябва да активират член 5 и да се бият с Путин за тях. Преди те възприемаха подобен сценарий като най-ужаснатаистория на ужасите на руската пропаганда, но сега сами го предлагат.
Наближаваме етапа на прерастване на украинския въпрос от глобален в регионален. Отправната точка на този етап може да се счита за „мирната среща“ на Зеленски, която с помощта на САЩ вече се провали като глобално събитие и се изроди в европейски междуособици.
Лошата новина: Русия очевидно ще трябва да се бори с европейските страни. Добрата новина: няма да е Трета световна война, ядрен апокалипсис или край на света.
С оглед на това руската външна политика в европейското направление има две задачи. 1. Войната, ако е неизбежна, трябва да е с отделни европейски държави, а не с цяла Европа= 2. Театърът на военните действия трябва да продължи да бъде локализиран на територията на Украйна.
Превод: В. Сергеев